Решение № 2685 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 258/2013 г.

Решение № 2685 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 258/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производство по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Владимир Михайлов Илиев от гр. Русе за отмяна на влязло в сила определение № 12614 от 12.10.2012 г., постановено по адм. д. № 10674/2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 3499 от 27.07.2012 г. по адм. д. № 5704/2012 г. на Административния съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Илиев с вх. № 10904/7.05.2012 г. и производството по делото е прекратено като недопустимо. Молителят излага подробни съображения по съществото на направеното от него първоначално оспорване на изготвена му епикриза от лекар към Клиниката по психиатрия на Военно-медицинска академия - София. Иска отмяна на съдебния акт на основание чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК. Ответната страна Клиниката по психиатрия при ВМА - София, чрез представителя си, оспорва молбата. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. От фактическа страна се установява, че първоинстанционното производство е образувано по жалбата на Владимир Михайлов Илиев срещу епикриза на Клиниката по психиатрия при Военно-медицинска академия - София, изготвена за нуждите на НОХД 365/2012 г. на Русенския районен съд, съгласно протоколно определение от 5.04.2012 г. по същото дело, в което Владимир Илиев е подсъдим. С определение № 3499 от 27.07.2012 г. по адм. д. № 5704/2012 г. на Административния съд София-град е оставена без разглеждане жалбата и производството по делото е прекратено като недопустимо, на основание чл. 159, т. 1 от АПК. По частна жалба на лицето, с определение № 12614 от 12.10.2012 г., постановено по адм. д. № 10674/2012 г., тричленният съдебен състав е оставил в сила определението на административния съд, в производство по чл. 160, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК. Отмяната е извънинстанционен процесуален способ и средство за защита срещу порочни съдебни решения, определения и разпореждания, които се ползват със сила на присъдено нещо. Поради това, че с него се засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, основанията за отмяна са изрично и изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК. Способът за съдебна защита чрез искането за отмяна има изключителен и ограничен характер и се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Молителят сочи като правни основания за отмяна на влязлото в сила определение на тричленния състав на ВАС основанията по чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на правната норма налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спора значението на юридически или доказателствени факти, те да са нови - да не са включени във фактическия материал по делото и да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Императивно условие е новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Никъде в изложението си молителят не твърди, че са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на закона. Оплакванията му се свеждат по същество до касационно оспорване досежно правилността на определението, което оспорване обаче е преклудирано. Съгласно чл. 239, т. 2 от АПК актът подлежи на отмяна, когато по съответния съдебен ред се установи престъпно действие на страна, относимо към решаване на делото. Твърдените от искателя престъпни действия във връзка с изготвената епикриза за нуждите на съдебно-наказателно производство, не са доказани по съответния съдебен ред, не са представени доказателства в тази връзка. Декларативните твърдения на страната, поддържани в хода на редовното съдебно-административно производство, както и изложени в молбата за отмяна, не обуславят извод за наличие на отменително основание по чл. 239, т. 2 от АПК. Молителят търси основание за отмяна на влязлото в сила съдебно определение и по чл. 239, т. 3 от АПК. Съгласно тази правна норма актът подлежи на отмяна, ако е основан на документ, който по надлежен ред е признат за подправен, или акт на съд или друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Това основание не е обосновано и не са представени доказателства, от които да се правят изводи за неоснователността му, поради което не е налице отменително основание по чл. 239, т. 3 от АПК. Владимир Илиев е посочил като правно основание за отмяна на съдебния акт и чл. 239, т. 5 от АПК. Съгласно цитираната норма съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната в нарушение на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Видно от данните по делото, решаващата съдебна инстанция е сезирана с жалба от Владимир Михайлов Илиев, по която е постановено определение в закрито заседание, в което съдът се е произнесъл по допустимостта на оспорването. Определение № 12614 от 12.10.2012 г. по адм. д. № 10674/2012 г. по описа на Върховния административен съд е постановено в производство по частна жалба на искателя, което съгласно чл. 160, ал. 2 от АПК се разглежда в закрито заседание. При тези данни процесуалните права на молителя в производствата не са накърнени, поради което твърдението за наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК е неоснователно. Предвид изложеното настоящият петчленен съдебен състав приема, че искането за отмяна на влязло в сила определение № 12614 от 12.10.2012 г., постановено по адм. д. № 10674/2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 3499 от 27.07.2012 г. по адм. д. № 5704/2012 г. на Административния съд София-град, на посочените основания по чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,