Решение № 7736 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 649/2018 г.

Решение № 7736 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 649/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Р. Михайлов от [населено място], чрез адв. Тенова срещу решение № 1770/23.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1760/2017 г. на Административен съд- Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението се иска неговата отмяна със законните последици. Ответникът РДНСК-ЮЦР-Пловдив, чрез началника на РО "НСК", представляван от юрк. Аврамов, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски - юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен иска на настоящия касатор с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу РДНСК-ЮЦР-Пловдив за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-ПД-09/17.01.2008 г., издадена от началника на РДНСК - Пловдив за премахване на незаконен строеж "едноетажна масивна сграда с мансарда". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, след подробен анализ на изяснената по делото фактическа обстановка, че не е налице факт по смисъла на чл. 292 АПК- давността по чл. 285, ал. 1 АПК е прекъсната с връчване на поканата за доброволно изпълнение на 25.05.2015 г. и е безспорно обстоятелството, че незаконният строеж не е премахнат доброволно. Прието е, че заповед № ДК-02-ПД-09/17.01.2008 г. на началника на РДНСК - Пловдив е годно изпълнителното основание в изп. производство, тъй като е влязла в законна сила на 12.03.2015 г., а ищецът е длъжник по изпълнението като надлежен правоприемник по смисъла на чл. 274, ал. 2 АПК. Така постановеното решението е обосновано и законосъобразно като краен резултат, но при следните мотиви: Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК, която специалната разпоредба визира, че "изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила", т. е. давността започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание /заповедта за премахване на незаконния строеж/ и тече до момента, в който изпълнителното основание "се приведе в изпълнение". Така визираното привеждане в изпълнение не е обвързано с действия по принудителното изпълнение, а напротив - с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е нормата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, установяваща като основание за прекратяване на изпълнителното производство изтеклата давност – "по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо до получаване на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285". При тази изрична регламентация в АПК е неотносим въпроса за разграничаване действията по изпълнение и тези по принудително изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД. В този смисъл е възприетото разграничение и в тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегии на ВКС и Общото събрание на първа и втора колегии на ВАС. От изложеното следва, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК в образувано служебно по реда на чл. 276, ал. 1 АПК изпълнително производство се прекъсва давността по чл. 285, ал. 1 АПК. Предвид изложеното и безспорно установените факти на надлежно връчена на 25.05.2015 г. на праводателя на ищеца Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ изх. № ЮЦР-Пл-162-00-628 от 25.03.2015 г., крайния решаващ извод на административният съд за неоснователност на иска по чл. 292 АПК, поради изтекла давност, се явява правилен и законосъобразен. Обоснован е изводът на административният съд и по отношение правоприемството между адресатите на заповед № ДК-02-ПД-09/17.01.2008 г. на началника на РДНСК – Пловдив и Р. Михайлов, който се явява надлежен длъжник в изпълнителното производство по смисъла на чл. 274, ал. 2 АПК. С оглед на изложеното и тъй като не са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, решението като правилно следва да се остави в сила изцяло. Предвид своевременно заявената претенция за разноски от процесуалният представител на ответника, касаторът дължи реално направените в настоящето производство разноски, съставляващи юрк. възнаграждение в размер на 100 лв, определено по реда на чл. 78, ал. ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,