Решение № 607 от 20.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2909/2011 г.

Решение № 607 от 20.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2909/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 420, ал. 1 от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 526/11 г. по описа на Районен съд-Сливница и отмяна на постановеното по него определение, с което е одобрено споразумение и е прекратено наказателното производство, в частта, с която по отношение на осъдения И. Гази А. Н. е определен открит тип затворническо общежитие и "общ" първоначален режим на изтърпяване, както на наложеното наказание лишаване от свобода, така и досежно приведеното в изпълнение на основание чл. 68 от НК. В искането на Главния прокурор се изтъква касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона и по-точно на разпоредбите на чл. 60 и 61 от ЗИНЗС, като неправилно е определил първоначален "общ" режим на изтърпяване на наложеното и приведено в изпълнение наказание в затворническо общежитие от открит тип. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор и моли за уважаването му по съображенията изложени в него. Адвокат К., назначена за служебен защитник на осъдения пледира за постановяване на решение, което да е съответно на закона и практиката на ВКС Осъденият Н. не изразява лично становище по искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Определението, с което е одобрено, постигнато между Наейф и прокуратурата споразумение е влязло в сила, като не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. С определение от 04.10.2011 г., постановено по нохд № 526/11 г., Районен съд-Сливница е одобрил, постигнато между подсъдимия И. Гази А. Н. и прокуратурата споразумение и е прекратил наказателното производство. По силата на това споразумение подс. Н. е признат за виновен в извършването на две престъпления, а именно по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода и за престъпление по чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК с наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 300 лева. На основание чл. 23 от НК му е било определено едно общо и най-тежко наказание, а именно една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 300 лева. Също така, по силата споразумението на основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение, наложеното по нохд № 36/11 г. на РС-Свиленград наказание от шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип. Искането на Главния прокурор е по повод допуснато нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК при одобряване на горепосоченото споразумение, във връзка с неправилно и незаконосъобразно определен първоначален режим на изтърпяване както по отношение на наложеното по чл. 23 от НК общо наказание лишаване от свобода, така и досежно това по приведената в изпълнение присъда. Така формулирано искането за възобновяване е основателно. И. Н. е осъждан повече от веднъж на лишаване от свобода. Осъждането по нохд № 526/11 г., чието възобновяване се иска не е първо по ред, тъй като преди това той е бил осъден по нохд № 36/11 г., което изключва възможността за приложение на чл. 59 от ЗИНЗС. Последният визира, че само осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления се настаняват в затворническо общежитие от открит тип, като не изисква първото осъждане да е ефективно. Това от своя страна означава, че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 60 от ЗИНЗС както по отношение на определеното наказание по чл. 23 от НК, така и досежно приведеното в изпълнение, като и двете подлежат на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Във връзка с типа на пенитенциарното заведение, нормата на чл. 61 от ЗИНЗС визира и съответен първоначален режим на изтърпяване, който в случая е "строг". При гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира за необходимо да възобнови наказателното производство, като отмени определението на РС-Сливница в частта относно определения първоначален режим на изтърпяване на наложеното на Н. наказание лишаване от свобода за срок от една година и типа затворническо заведение, както и на това, което е приведено в изпълнение на основание чл. 68 от НК. Делото следва да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане в отменената част, по реда на чл. 306 от НПК, доколкото неправилното приложение на материалния закон е свързано с утежняване положението на осъдения. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение