Решение № 8601 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5301/2009 г.

Решение № 8601 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5301/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Голф Клуб Ибър" АД, гр. София чрез представляващия и управляващия дружеството и чрез процесуалния му представител срещу решение № 68/20.02.2009 г. по адм. д. № 622/2008 г. на Административен съд София област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба-началникът на ДНСК-София чрез своя представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното : Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-14-471/10.06.2008 г. на заместник-началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Масивна жилищна сграда " (№ 6 по приложената скица), изпълнен от "Голф Клуб Ибър" АД в поземлен имот № 131117, м. "Яйкъна", землището на гр. Долна баня. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е изпълнен без редовни строителни книжа- инвестиционен проект и разрешение за строеж и е незаконен. В касационната жалба се поддържат доводи, релевирани и пред първостепенния съд. В този смисъл неоснователно е направеното в касационната жалба възражение относно липсата на компетентност на органа, издал оспорената пред административния съд заповед. Съдът обосновано е приел наличието на валидно упълномощаване на зам. началника на ДНСК към датата на издаване на оспорената заповед, след като такова делегиране на правомощия е уредено в специалния закон -чл. 222, ал. 1 ЗУТ. В допълнение следва да се посочи, че по делото е назначена и изслушана графическа експертиза, в неоспореното заключение на която се сочи, че както представената по делото, така и съхраняваната в деловодството на ДНСК заповед за упълномощаване на зам. началника на ДНСК са подписани от началника на същата дирекция. Поради това възражението, че едната от тях е неавтентична, е неоснователно, независимо от обстоятелството дали е имала печат на дирекцията или не. Тези заповеди материализират валидно изразена воля за делегиране на правомощия, която делегация е нормативно разрешена. Затова тези заповедите, постановени от оправомощеното за делегиране на пълномощия лице и подписани от него, имат обвързваща съда доказателствена сила, включително и относно датата на издаването им. Дори и тези заповеди да не са били изведени в деловодството на ДНСК, както се сочи в касационната жалба, от това не следва непременно, че не са издадени на посочената в тях дата. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че не е категорично установен строежа, чието премахване е разпоредено. Този строеж е достатъчно индивидуализиран чрез посочването на номера му по схемата към съставения констативен акт, с което тази схема е станала част от документа на властническото волеизявление, независимо от редовността на констативния акт. Възражението на касатора за допуснати при издаването на оспорената заповед съществени нарушения на административнопроизводствените правила е също неоснователно. Това възражение е подробно обсъдено в решението - предмет на касационно оспорване. Констативният акт по чл. 224, ал. 2 от ЗУТ, респективно по чл. 225, ал. 3 от същия закон, представлява доказателство за посочените в него обстоятелства. В случай, че не е бил съставен и/или връчен редовно, този акт няма доказателствена сила и не може да бъде ценен, но посочените в него обстоятелства могат да бъдат доказвани на общо основание. Ако доказването е успешно, нередовността на акта не може да се счита за съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В случая извършването на строежа през 2008 година е установено по твърденията на оспорващия, който е следвало да установи наличието на строително разрешение. Сочените нередовности на акта не поставят под съмнение достоверността на тези обстоятелства, които са единствените, относими към материалната законосъобразност на заповедта. По тази причина не е съществено административнопроизводствено нарушение уведомяването на оспорващия за започване на производство за спиране, а не за премахване на строежа като незаконен. Административното производство съгласно чл. 7, ал. 3 от АПК служи за установяване на правно значимите факти, които в случая са еднакви и за двете производства. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, че строежът е извършен въз основа на одобрени инвестиционни проекти и издадено въз основа на тях разрешение за строеж. По делото се установява, че в общината не се съхраняват одобрен и съгласуван инвестиционен проект и разрешение за процесната жилищна сграда. Дори да се приеме, че инвестиционният проект е надлежно одобрен, както се твърди от касатора, то това одобряване - по аргумент от чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, не е равнозначно и на издаването на разрешение за строеж. Представите разрешения за строеж, макар и нотариално заверени, не могат да имат същото значение като оригинала, тъй като не са заверени от органа, на когото се приписва издаването на оригинала, нито по начина, по който се издават официално заверени преписи от оторизираното за това в конкретната администрация длъжностно лице. В този смисъл позоваването на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ГПК е некоректно поради липсата именно на официално заверен препис. След като не е бил представен поискания оригинал, то правилно преписът не е бил ценен - чл. 183 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Освен това в община Долна Баня разрешения за строеж с номера от 83 до с дата 31.03.2008 г. няма- на тази дата са издадени разрешения за строеж с други номера, а разрешения за строеж с номера от 83 до 88 са издадени през месец юли, когато главният архитект, сочен в представените по делото като издател, вече е друго физическо лице. Последното възражение, направено от касатора, за недопускането на исканите от него свидетели, също е неоснователно. За установяване наличието на разрешение за строеж такива са недопустими - чл. 164, ал. 1, т. 3, предложение I-во от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, защото не е твърдяно и доказано оригиналът на това разрешение да е загубен или унищожен, което е основание съгласно чл. 165, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК по изключение да бъдат допускани свидетелски показания. Предвид изложеното, оспорената заповед е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма- чл. 225, ал. 2, т. 2. ЗУТ Проявлението на тези факти е основание да се предизвика посочената в нормата на чл. 225, ал. 1 ЗУТ правна последица-премахване на строежа като незаконен. Поради това спрямо обоснованите фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. Не са допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно и обосновано ще следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение