Решение № 8029 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1185/2020 г.

Решение № 8029 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1185/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Интер Травел – БГ" ЕООД против решение № 2201 от 18.11.2019 г., постановено по адм. д. № 2532/2019 г. от Административния съд - Варна, поправено с решение № 2243/21.11.2019 г., в частта, в която е отхвърлен частично предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществените вреди, а именно за разликата над 300 лева до претендирания размер от 580 лева. Твърди се неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на постановеното от административния съд решение в обжалваната му част и присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение за претърпените материални вреди произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на незаконосъобразно наказателно постановление. Претендират се разноски за касационното производство. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" чрез процесуалния му представител - юрк. Пълова оспорва жалбата по съображения, развити в писмен отговор на касационната жалба. С отговора на касационната жалба е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание ответникът се представлява от юрк. Грозданов, който иска касационната жалба да бъде оставена без уважение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по съдебния спор пред административния съд и в срока за касационното обжалване на първоинстанционното решение. По съществото на касационната жалба, съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 580 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателно постановление (НП) № НП № 23-0000549/22.06.2018 г., издадено от началник Областен отдел "Автомобилна администрация" - Варна. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че със соченото в исковата молба НП, на ищцовото дружество е наложена глоба в размер на 5000 лева във връзка с извършено нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, което е отменено с решение 1876/16.11.2018 постановено по НАХД № 3304/2018 г. по описа на Районен съд- Варна, което решение след оспорването му пред Административен съд – Варна, е оставено в сила с решение 225/13.02.2019 г. постановено по КНАХД № 3482/2018 година. Установено е, че във връзка с обжалването на НП, ищцовото дружество е направило разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева, въз основа на сключен договор за правна зашита и съдействие № 325581 в полза на адвокатско дружество "Алексиев и Панчева" АД, което от своя страна е осъществило процесуалното представителство на ищцовото дружество по делото чрез адв. Алексиев и адв. Михова. Въз основа на установеното, съдът е приел, че по отношение на иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди са налице и трите кумулативни предпоставки за уважаването му. По отношение на причинната връзка между незаконосъобразното НП и вредата, съдът се е позовал на приетото с тълкувателно решение № 1/17 г., постановено от ВАС по т. д. № 2/16 година. Съдът обаче е преценил, че искът следва да се уважи частично, за сумата от 300 лева, която е приел за съответна на размер на причинената вреда като за разликата до пълният предявен размер е преценил иска като неоснователен. Съдът е посочил, че за процесуалното представителство по дела срещу НП, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. Съдът е установил, че заплатеното адвокатско възнаграждение е за процесуалното представителство на дружеството в касационното производство, което не е било с фактическа и правна сложност и е проведено в едно съдебно заседание, както и че претендираните вреди са в размер два пъти над установения минимум в чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява като неправилно решението на административния съд в обжалваната част. Съдът е приложил неправилно материалния закон. Необоснован е изводът на съда, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение съществено надвишава обичайния размер на дължимото възнаграждение за предоставената адвокатска услуга. Договорът за правна защита и съдействие е сключен на 7.01.2019 година. Към тази дата Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в сила в редакцията й към ДВ, бр. 41 от 23.05.2017 година. Приложимите разпоредби от Наредбата са чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2. Според приложимите разпоредби, минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 580 лева, т. е. точно толкова, колкото е уговореното и заплатено между жалбоподателя и адвоката в договор за правна зашита и съдействие № 325581. Съдът, постановил обжалваното решение не е имал фактическо и правно основание да слиза под този размер. Решението в обжалваната му част като неправилно следва да се отмени, а вместо това на ищеца се присъди обезщетение в размер на разликата, за която искът му е отхвърлен. С оглед изхода на спора в касационното производство и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от касатора, на последния следва да се присъдят направените разноски в касационната инстанция, които видно от списък на разноските ( лист 22 от делото) и договор за правна защита и съдействие серия Б № 369142 от 4.05.2020 година, са в размер на 360 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,