Решение № 15647 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5097/2017 г.

Решение № 15647 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5097/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. срещу решение № 487/24.03.2017 г. на Административен съд П. по адм. д. № 309 по описа за 2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16-1403256-091-001/11.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П.. Доводите на касатора са за неправилност на обжалваната част от решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Ревокира тезата от юрисдикционния си акт при оспорването по административен ред за релевантност и неустановеност на персоналния и материалния субстрат у доставчиците за осъществяване на фактурираните доставки на стоки, за които е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че съдът е надценил доказателствената стойност на документите, представени за установяване на транспорта и предаването на стоките. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Галакси гейт" ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС П. ревизионен акт са установени в тежест на "Галакси гейт" ЕООД допълнителни задължения за ДДС за внасяне в общ размер 27 364.57 лева с лихви за забава в общ размер 16 913.50 лева в резултат на извършена корекция на декларираните от данъчнозадълженото лице /ДЗЛ/ резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 05, 06, 07 и 08.2009 г.; м. 01, 06, 09, 10, 11 и 12.2010 г. и м. 02 и 04.2011 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размер 31 927.89 лева, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство е по фактури, издадени от "Рапидо 1" ЕООД, "Трансгрейд БГ" ЕООД, "Анел инвест" ЕООД и "Деница 93" ЕООД с предмет на доставките различни видове стоки - арматурно желязо и кофражни дъски от първия доставчик; карбамид, царевица, пшеница, карбамид, винкел, П-образен профил, електромери и шкафове от втория доставчик; различни количества пшеница от третия доставчик; фургони, дърва за огрев, различни видове машини и частично плащане от четвъртия доставчик. Според органите по приходите фактурираните доставки на стоки не са осъществени. Констатациите им са основани на резултатите от насрещни проверки на доставчиците, които не са открити на адресите им за кореспонденция /с изключение на "Анел инвест" ЕООД/ и не са представили исканите от тях документи, на оценка на представените от ревизираното лице писмени доказателствени средства и на служебна проверка в подържани от НАП информационни бази данни. Общи за четиримата доставчици са констатациите за отсъствие на трудов и материален ресурс, установени публични задължения в големи размери и следваща във времето издаването на процесните фактури дерегистрация по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. Изводи във вреда на РЛ са направени от издаването от "Транстрейд" ЕООД на фискални бонове за плащане по 13-те фактури от нерегистриран ЕКАФП. Отказът е основан на разпоредбите на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е разрешен в полза на жалбоподателя спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит, упражнено по издадените от четиримата доставчици фактури. Съдът е концентрирал спора по фактите до действителното осъществяване на доставките като понятието за доставка на стока е определил по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Заключил е, че тези факти са установени несъмнено за доставките от всички доставчици. В мотивите на съдебния акт са обсъдени събраните в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателствени средства, както и тези събрани в хода на съдебното дирене, включително заключенията на ССЕ и СТЕ. Констатациите на съда са за всеки от доставчиците. Детайлно са обсъдени информационните източници към всяка от фактурите. Установяването е за придобита разпоредителна власт от жалбоподателя, като преминаването на правото на разпореждане е удостоверено в приемо-предавателни протоколи, кантарни и експедиционни бележки /описани в таблици в мотивите на съдебния акт/. Превозът на вещите бил осъществен от трети лица за сметка на доставчика или от получателя със собствени транспортни средства, чието своене е доказано. Посочени са съставените товарителници и пътни листове за транспорта. Към установените факти е отнесено и плащането по фактурите. Доказателствено средство за плащането са фискалните бонове, като фискални устройства били регистрирани и от "Трансгрейд БГ" ЕООД, но не от "Рапидо 1" ЕООД. С източниците на специални знания е изследвано последващото движение на стоките, което включвало продажби и изписване за дейността /храна за риби/. С., които не са реализирани били налични на склад. Съдът е ценил критично счетоводните записвания на доставчиците и на получателя, възпроизведени в заключението на ССЕ. Оспореният съдебен акт е правилен. В първоинстанционното производство единственият спорен елемент от фактическият състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит за доставките - получаването на стоките /"...действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/. Отсъствието на този елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Доколкото придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на този правно релевантен факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Съдът е оценил в съответствие с процесуалния закон и логическите правила формираното информационно единство на доказателствените средства за установяване на доставките на стоки. Придобиването от получателя на правото да се разпорежда фактически с материалните вещи е удостоверено с приемо-предавателни протоколи. Такива съпътстват всички спорни фактури. Към данъчните документи за доставка на зърно са представени и кантарни бележки и декларации за произход. За стоките превозвани от получателя са съставени пътни листове и е закупено гориво; съставени са и товарителници, което е недължимо при превоз за собствена сметка /арг. чл. 18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка и чл. 50, ал. 1 ЗАвтП/ - затова и са неоснователни доводите за липса на реквизити на товарителниците. Съмненията на касатора относно товароносимостта на своените от РЛ МПС не са намерили израз в процесуално поведение, насочено към разколебаване на доказването на превоза с транспортни документи и такива за собствеността на превозните средства. При превоз за сметка на продавача не се основава на закона и на логическите правила очакването на администрацията у получателя да се намират доказателства за транспорта. Изцяло от волята на доставчика зависи съставянето, респ. предаването на такива документи на получателя. От отсъствието им у последния не могат да се правят изводи в негова вреда. В съответствие с процесуалния закон /вж. чл. 56, ал. 1 ДОПК/ съдът е ценил писмените обяснения на РЛ от ревизионното производство относно начина на придвижване на стоките по доставките от "Деница 93" ЕООД. Правилно съдът е ценил като индиции фактите на плащането и на последващото разпореждане със стоки от вида на процесните, респ. наличността /установено от заключението на СТЕ/ на склад на нереализираните стоки. Получателят не е дължал проверка на броя заети лица и активите на доставчиците, нито на източника на правоотношенията им с тях, като проява на добросъвестно поведение изключващо съмненията за злоупотреба с данъчни права и условие за признаване на упражненото право на приспадане на данъчен кредит /така т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С-18/13/. ДЗЛ не е следвало и да се увери, че доставчиците разполагат със стоките предмет на доставките и са в състояние да ги доставят. Първостепенният съд коректно се е позовал на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Неотносимо към правото на приспадане е изпълнението от доставчиците на публичноправните им задължения като ДЗЛ по ЗКПО, включително това за подаване на годишна данъчна декларация. Неизпълнението на това задължение не засяга данъчното предимство на получателя. Не се основават на материалния закон и доводите на касатора за значението на отсъствието на доставчиците от адресите им за кореспонденция. Този факт няма извънпроцесуални последици. Дължимо е оставяне в сила на решението. При този изход на спора на ответника по касация за касационното производство се дължат деловодни разноски в размер 830 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение