Решение № 7925 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13814/2009 г.
ВАСV отделение14.06.2010 г.докладчик т Илияна Дойчева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 519/05.08.2009 г., постановено по адм. д. № 524/2009 г. по описа на Административен съд София - област. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7925 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13814/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Самоков против решение № 519/05.08.2009 г., постановено по адм. д. № 524/2009 г. по описа на Административен съд София - област. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Областния управител на Софийска област не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 888, взето по протокол № 22/21.05.2009 г. на Общински съвет Самоков, с което е дадено съгласие да бъде заявено ползване на дървесина от гори, собственост на община Самоков през 2010 г. Съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради издаването му в нарушение на предписаната от закона форма и в нарушение на материалноправните норми на 53 от Закона за горите. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че решението на Общински съвет Самоков е издадено в нарушение на изискванията за форма, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Оспореният акт е издаден по докладни записки изх. № 08-00-71/13.04.2009 г. и изх. № 08-00-72/13.04.2009 г. на кмета на Община Самоков, на основание чл. 53, ал. 1, 2 и 4; чл. 57, ал. 1 от Закона за горите и чл. 80, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за горите и с него е дадено съгласие да бъде заявено ползване на дървесина през 2010 г. от гори, собственост на община Самоков. Административният акт е постановен в съответствие с правомощията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) за приемане на решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, но не съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В нарушение на т. 4 от цитирания текст не са посочени фактическите основания за постановяване на решението, а такива не се съдържат и в представената като основание за издаването му докладна на кмета на Община Самоков. Двата документа цитират правните норми, на които се основава решението, без аргументация, която да обоснове становището на административния орган. Така постановеният акт всъщност не съдържа мотиви, а в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК не съдържа и разпоредителна част, която да регламентира правата и задълженията съобразно начина на ползване на дървесината. Ето защо изводът на Административен съд София област, че обжалваното решение е постановено в нарушение на предписаната от закона форма е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният акт е постановен и в нарушение на материалноправните норми на Закона за горите и Правилника за неговото приложение. Условията и редът за ползването на горите и земите в горския фонд са регламентирани подробно в Глава четвърта (чл. 53 - 62) от Закона за горите и Глава четвърта от Правилника за прилагане на Закона за горите (чл. 80 - 98). Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от Закона за горите дефинира понятието "ползване на гори", а нормата на чл. 53, ал. 2 от Закона за горите и тази на чл. 80, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за горите изброяват различните начини за ползване на дървесина, уредени по-детайлно в следващите норми на закона и на правилника. Така например ползването на гори, представляващи общинска собственост, чрез концесия (чл. 53, ал. 2, т. 5 от Закона за горите) се предоставя по реда на Закона за концесиите, Закона за общинската собственост, като предложението се прави от министъра на земеделието и храните. Провеждането на публичен търг, начин за ползването на дървесина по чл. 53, ал. 2, т. 3 от Закона за горите, се извършва по реда, условията и органите, посочени в чл. 87г от Правилника за прилагане на Закона за горите; провеждането на конкурс се извършва от органите, и при изискванията, визирани в чл. 87 и от Правилника за прилагане на Закона за горите. Анализът на текстовете налага извода, че всеки от начините на възмездното ползване на дървесина, се осъществява по нормативно определен ред, условия и органи, след като собственикът на гората - в случая общината, даде съгласие за ползването и обема за съответния период, като посочи реда и условията за това съгласно чл. 80, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за горите. В случая в нарушение на последната норма актът на Общински съвет - Самоков, предмет на оспорване, не съдържа регламентация на реда и условията за ползване на горите и не указва и начина на ползване (последното изискване се извежда чрез логическо тълкуване на разпоредбата, тъй като начинът на ползване е определящ за реда и условията, при които ще се извършва ползването). Допуснатото нарушение опорочава постановения административен акт и е основание за неговата отмяна. Следователно като е приел, че решението на Общински съвет - Самоков е издадено в нарушение на материалноправните норми и е отменил същото, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на решението. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт са в съответствие и се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,