Решение № 13330 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11875/2016 г.

Решение № 13330 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11875/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Д. Р. - изпълняваща правомощията на директор на дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-58/21.01.2016 г. на изп. директор на НАП, против Решение № 1662 от 8.09.2016 г., постановено по адм. дело № 3458/2014 г. на Административен съд - П., I състав. С решението е отменен Ревизионен акт № 161402818 от 5.09.2014 г., издаден от С. А. Г., на длъжност Н. С. "Ревизии", като орган възложил ревизията и С. М. И. на длъжност гл. инспектор по приходите, като орган ръководител на ревизията, при ТД на НАП, потвърден с Решение № 1171 от 25.11.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на "П." ЕООД са допълнително установени задължения по ЗДДС, за период м. 12.2009 г., в размер на 6685,01 лева и са определени лихви за просрочие в размер на 3186,91 лева. С решението дирекция "ОДОП" - П. е осъдена да заплати на "П." ЕООД, сумата от 3350,00 лв., съставляващи заплатена държавна такса, възнаграждения за вещи лица и един адвокат. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В случай, че бъде потвърдено решението моли да бъде приложена нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Ответникът - "П." ЕООД, редовно призован, не се представлява. По делото е депозиран писмен отговор от 12.10.2016 г., в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на разноски. На 24.11.2016 г. от адв. А. са постъпили и писмени бележки, в които се излагат доводи по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С процесното решение АДмС - П. е отменил Ревизионен акт № 161402818 от 5.09.2014 г., издаден от С. А. Г., на длъжност Н. С. "Ревизии", като орган възложил ревизията и С. М. И. на длъжност гл. инспектор по приходите, като орган ръководител на ревизията, при ТД на НАП, потвърден с Решение № 1171 от 25.11.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на "П." ЕООД са установени задължения по ЗДДС за м. 12.2009 г. в размер на 6685,01 лева и са определени лихви за просрочие в размер на 3186,91 лева. Данъкът е допълнително начислен на основание чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС, като данъчната основа - 33 425,05 лв., представлява разликата между отчетената от дружеството себестойност на придобитите обекти в размер на 153 585,66 лв. и начислената от него данъчна основа 120 160,61 лв. - 33 425,05 лв., съответно ДДС - 6685,01 лева. Административният съд е преценил РА като валиден акт, но се е обосновал, че при неговото издаване е допуснато нарушение на материалния закон. За да обоснове този резултат, АДмС - П. е установил от фактическа страна, че по силата на сделката, извършена с нот. акт № 146 от 23.10.2008 г., Кр. К., М. и Б. Т., Б. и Н. С. учредяват на "П." ЕООД право на строеж върху подробно описани обекти от новострояща се жилищна сграда и прехвърлят съответните идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, съставляващ УПИ ХIII-1984 от квартал 477 по плана на град П., III градска част, с административен адрес: гр. П., ул. "Р." №.... Правото на строеж върху горните обекти е учредено за сумата от 177 079 лева, която е заплатена чрез прихващане на насрещни задължения при подписването на предварителен договор между страните на 16.10.2008 г.". "П." ЕООД е издало опростена фактура № 1 от 23.10.2008 г., с получател Н. С. /л. 764, том III/ за сумата от 144 192,73 лв., като във въпросния първичен счетоводен документ, изрично е отбелязано, че начина на плащане на сумата е чрез прихващане. Предмет на стопанската операция, за която е издадена тази фактура е извършване на СМР по осъществяване на описаните в нея обекти. Предвид тези данни според решаващия съд насрещните престации и по вещноправната и по облигаторната сделка са уговорени в пари, а не в стоки и/или услуги. Според данните от Таблицата за изчисляване на себестойността и площите в многоетажна сграда, обект Р. 113, с разгъната застроена площ от 1425,80 кв. м., общата себестойност на сградата, възлиза на сумата от 599 374,10 лв. /колонка 6/. Съответно, общата посочена в таблицата себестойност на процесните изба № 5, изба № 8, зала за танци, стълба за танци, гараж № 1, гараж № 2, гараж № 3, апартамент № 12, покривна тераса и склад № 10 е 153 585,66 лева. В случая обаче, първоинстанционният съд е приел, че приходната администрация не е съобразила обстоятелството, че във въпросната себестойност, съдържаща се в таблицата, освен извършените от "П." ЕООД разходи за материали и външни услуги, е включена и сумата от 177 079,00 лв. за закупеното от дружеството право на строеж. Намалявайки посочената обща себестойност от 599374,10 лв. със стойността на правото на строеж от 177 079,00 лв., съдът е получил сумата от 422295,10 лв. - равностойността на извършените разходи за материали и външни услуги. При спазване на съотношението между сумите 599374,10 лв. / 422295,10 лв., според съда следва да се счете, че в сумата от 153585,66 лв. са включени 45375,32 лв. - съответната част от стойността на правото на строеж и 108210,34 лв. - себестойността на процесните обекти, която е равнозначна на извършените от дружеството преки разходи за материали и външни услуги. При това положение себестойността на процесните изба № 5, изба № 8, зала за танци, стълба за танци, гараж № 1, гараж № 2, гараж № 3, апартамент № 12, покривна тераса и склад № 10, трябва да бъде определена в размер на 108210,34 лв., която очевидно е по-ниска от цената 120 160.61 лв. във фактура № 104 от 30.12.2009 г. След като РЛ не е извършило доставка на цена по-ниска от себестойността на предоставената услуга, то РА в оспорената част е отменен като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Предмет на спора пред административния съд е законосъобразността на РА относно допълнително начисления с него ДДС на дружеството във връзка с доставка на строителна услуга към лицата Б. С. и Н. С., за която съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС според ревизиращите във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС /редакция 1.01.2007 г./ данъчната основа следва да бъде в размер на преките разходи за строителството. Административният съд е стигнал до извода, че неправилно с РА е начислен допълнително ДДС в размер на 6 685,01 главница и лихви 3 350 лева. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства, включително заключенията по ССчЕ, решаващият съд е приел, че неправилно с РА е начислен допълнително ДДС в размер на 6 685,01 главница и лихви 3 350 лева. Правилно е прието в мотивите на решението, че приходният орган не е съобразил обстоятелството, че в себестойността на строителството, /съдържаща се в таблицата от ревизията/, е включена сумата от 177 079 лв. - платена от "П." ЕООД - цена на правото на строеж. Неоснователни са възраженията, че стойността на правото на строеж, не е била включена в таблиците за изчисляване на себестойността. Себестойността на преките разходи, посочена в таблиците включва както стойността на строителствата, така и стойността на правото на строеж. Това е основанието за намаляване стойностите на обектите със съответната стойност на правото на строеж. Изводът на съда е обоснован не само от таблиците, а и от другите доказателствата по делото - извлечения от сметки и кореспондира с изготвените по делото експертизи. От друга страна, приходната администрация не е оспорила данните, съдържащи се в таблиците за себестойност, както и не е ангажирала доказателства, че себестойността трябва да бъде различна от данните в таблиците за себестойност, представени в хода на ревизията. Неоснователно е и възражението за прекомерност на разноските, които дирекция "ОДОП" - П. е осъдена да заплати. При определяне на размера на дължимите разноски съдът е отчел платената държавна такса, разходите за депозитите за вещи лица във връзка приетите по делото три броя експертизи, както и адвокатски хонорар. При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, е отчетена фактическата и правна сложност на делото, а не само материалният интерес. С оглед изложеното, решението не е засегнато от пороците, релевирани с касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото, на дирекция "ОДОП" - П. не се дължат разноски за касационното производство. Настоящият състав намира за неоснователно искането в жалбата за прилагане на нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК в случай на потвърждаване на решението. В тази връзка са основателни доводите на дружеството, че решението на съда не се основава на допълнителни факти, а се основава на преценка на вече събраните доказателства относно данните за изчисления на себестойността на обектите в сградата на ул. "Р." №..., които са представени още в хода на ревизията. На ответника по касация не се дължат разноски, тъй като не са ангажирани доказателства за направени такива в настоящото производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,