Решение № 7687 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14313/2017 г.

ВАСII отделение11.06.2018 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1769/23.10.2017 г. постановено по адм. дело № 1232/2016 г. на Административен съд - П., шести състав. ОСЪЖДА М. П., да заплати на "Вивотрейд" ЕООД, гр. П., с ЕИК *********, сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски за касационната инстанция. ПРЕКРАТЯВА производството по касационната жалба на началника на М. П., в частта й, с която се обжалва решение № 1769/23.10.2017 г. по адм. д. № 1232/2016 г. на Административен съд П., в частта му, с която М. П. е осъдена на разноски. ИЗПРАЩА делото в прекратителната част на Административен съд П. за произнасяне по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7687 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14313/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - П., чрез процесуалния му представител юрисконсулт Кънчева, против решение № 1769 от 23.10.2017 г. постановено по адм. дело № 1232/2016 г. на Административен съд - П., в частта му, с която е отменено Решение № 1939/30.12.2015 г. на началника на М. П., в частта за разликата над сумата 18 715,49 лв. - общ размер на окончателно антидъмпингово мито и ДДС, до пълния размер, определен със същия административен акт, ведно с дължимата законна лихва върху допълнителното митническо задължение, както и в частта, с която М.-П. е осъдена да заплати на "Вивотрейд" ЕООД, гр. П. разноски дв размер на 1 120 лева. Поддържа се искане за отмяна на решението в обжалваната му част като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: "Вивотрейд" ЕООД, гр. П., редовно призовано не се представлява. От същото, чрез пълномощника му - адв. Маламов, е постъпило възражение, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Оспореният в първоинстанционното производство административен акт на началника на М. П. е издаден във връзка с митническа декларация ЕАД № 15BG003000Н0069070/02.04.2015 г., с която "Вивотрейд" ЕООД е поставил под режим "допускане за свободно обращение" стока, описана в кл. 31 като "тръби от нелегирана стомана, прецизно обработени с различна дебелина на стената, над 2 мм." с код по Тарик 730630 3019, с изпращач на стоката - Релианс метал ресурс Ко - Р. К.. На основание чл. 201, § 1, б."а" и чл. 214, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета, вр. с Регламент за изпълнение /ЕС/ № 110/2015 на Комисията от 26.01.2015 г., чл. 19 ЗМ, митническият орган е определил друг код по Тарик 7306 30 7780 и нов размер на митническото задължение и дължимите държавни вземания, в общ размер на 112 116,55 лева, от които се дължи заплащането на 78 165,61 лв. окончателно антидъмпингово мито и 15 633,12 лв. ДДС, или общо сумата от 93 798,73 лв., ведно с дължимата законна лихва върху допълнителното митническо задължение. Изложил е съображения, че стоката не се класира в декларирания в митническата декларация код, тъй като той се отнася за прецизно обработени тръби по смисъла на Комбинираната номенклатура /КН/ и Обяснителните бележки /ОБ/ към Г. 73 от нея, а от анализираните проби на стоката, съгласно заключението на ЦМЛ към Агенция "Митници" ставя ясно, че те представляват надлъжно заварени тръби от нелегирана стомана с кръгло напречно сечение и външен диаметър, непревишаващ 168,3 мм, без документи за съответствие с международен стандарт ISO 3306, поради което и на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, забележка 3 към раздел XV на КН и забележка 1 б."е" към глава 72 КН, тръбите се класират в код по Тарик 7306 30 77, подпозиция 80. За да отмени решението в обжалваната му част, въз основа на заключението на приетата без оспорвания от страните СТЕ, която препраща към експертизата извършена от Института по механика към БАН и на заключението по вариант Трети от втората съдебно-икономическа хекспертиза /СИЕ/, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и при спазване на формата, но в нарушение на процесуалните правила, водещо и до нарушение на материалния закон. Подробно е изследвана процедурата по взимане на проби за изследване на стоката, резултатите от изготвените експертизи на ЦМЛ към А. М. и на Института по механика към БАН, наличието на контролни проби и обективната невъзможност на допуснатата СТЕ да извърши нов анализ на тези проби, с оглед тарифното им класиране поради това, че не отговарят на изискванията на БДС ЕN 10305-3, т. 11.4, идентичен на межд. стандарт ISO 3306, за измерване диаметъра на тръбите, което трябва да се извършва по дължината им на разстояние по-малко или равно 100 мм. от краищата. Съхраняваните контролни проби са нарязани и нямат такива размери по БДС. П. невъзможност да бъде извършена СТЕ на контролните проби, съдът е обосновал решението си на основание заключението дадено от СТЕ по отношение извършените две експертизи в административната фаза от страна на ЦМЛ и Института на БАН, като компетентност и спазване изискванията за изследване на тръбите по цитирания БДС и ISO 3306, към който препращат ОБ към глава 73 КН. Заключението на СТЕ е в полза на заключението на Института по механика към БАН, което не е оспорено от представителя на М. П. Съгласно това заключение, при анализа на всички 11 бр. типоразмери тръби от процесната стока, на база взети проби от служители при митница П., е установено, че само 4 типа тръби с размери на диаметъра -25 мм., 32 мм., 42 мм. и 48,3 мм. не отговарят на изискванията на стандарт ISO 3306, а всички останали типове /партиди/ тръби /7 бр./ отговарят на изискванията на този стандарт. Тръбите, които не отговарят възлизат на 0,425% от цялата доставка. Изследването на БАН е в съответствие с изискванията на БДС и межд. стандарт. Лабораторията на БАН е оторизирана за извършване на такива изследвания, като изследването е възложено от митническия орган с писмо от 13.05.2015 г. /стр. 66/ за установяване дали внесените тръби са прецизнообработени или не. Според съда вещото лице по СТЕ е дало подробно заключение защо не приема експертизата на ЦМЛ, което е възприето. По делото е назначена ССчЕ, което заключение е оспорено от пълномощника на жалбоподателя и по негово искане е назначена повторна СИЕ. Заключението на последната не е оспорено, но съдът е кредитирал само частта от него свързана с изчисленията по дължимите държавни вземания, съобразно установения от СТЕ тарифен код на част от стоката, като попадаща в код по Тарик 7306 30 3019 - за седем броя типоразмери тръби и за другата част, като попадаща в код по Тарик 7306 30 7780 - за четири бр. типоразмери тръби, за която се дължи антидъмпингово мито / вариант Трети на СИЕ/, като съобразно тези изчисления е приел, че оспореното решение е незаконосъобразно в частта над сумата от 18 715,49 лв., поради това, че по седем броя партиди тръбите са прецизно обработени, попадат в декларирания по ЕАД код по Тарик и за тях не се дължи антидъмпингово мито. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил приетите по делото гласни и писмени доказателства, вкл. заключения на СТЕ, ССчЕ и СИЕ. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени правилно и се подкрепят от тези доказателства. Изведените въз основа на тях изводи са обосновани и законосъобразни. Установено е, че процесната стока попада в позиция 7306 от КН "Други тръби и кухи профили /напр. заварени, нитовани, подгънотш или само с доближени ръбове/ от желязо или стомана. За изясняване обхвата на кодовете по КН в тази позиция са въведени ОБ към КН /ОБКН/, публикувани в ОВ на ЕС, серия С, бр. 76/04.03.2015 г., които са признато средство за интерпретиране на КН на ЕС. С. тях за кодове по КН 7306 3011 и 7306 3019, т. 1 "Прецизно обработени тръби, само калибрирани" са тези тръби за които има специфични изисквания по отношение на технологията на производство /формуване, заваряване и калибриране/ и на техническите им характеристики, като е посочено, че тръбите трябва да отговарят на изискванията на международен стандарт ISO 3306 и на съответнвите национални норми за прецизно обработени тръби. Изискванията на този стандарт поставят условия, както по отношение доставката на тръбите, така и по отношение на техническите им параметри - химически състав, механични показатели, допустими отклонения в размерите на диаметъра и дебелина на стената, допустима грапавост на повърхността и пр. Съгласно т. 4 от този стандарт ISO 3306 условията за доставка включват задължително обозначаване и маркировка на стоките, като същите включват наименование на продукта, позоваване на международния стандарт, марка стомана и абревиатура, съгл. таблица 1 от ISO 3306, външен диаметър и дебелина на стената, като изискванията за допустими отклонения в размерите на диаметъра на дебелината на стената са отразени в таблица 8 към същия стандарт. Следователно по спорния за делото въпрос, а именно какъв е тарифния код на процесната стока по ЕАД № 15BG003000Н0069070/02.04.2015 г. е било необходимо взимане на проба за анализ и изследване за съответствие с изискванията на стандарт ISO 3306, както по отношение условията за доставка така и по отношение техническите параметри на тръбите. В тази връзка и при установената негодност на запазените контролни проби за извършване на СТЕ за целите на производството, съдът правилно е кредитирал заключението на Инситута по механика към БАН, изготвено по искане на митническия орган за същите цели в административната му фаза, тъй като същото е извършено съгласно изискванията на цитирания по-горе межд. стандарт, от оторизирана лаборатория и лице, разполагащи с такива знания и сертификат. Основание за това му е дало заключението на приетата без оспорвания от страните СТЕ на в. л. инж. Делчев, който е извършил подробен анализ и съпоставка между двете експертизи - тази на ЦМЛ и на БАН, спрямо изискванията на стандарта и с оглед начина на тестване и използваните технически средства, е посочил, че въз основа експертизата на Института по механика към БАН дава заключние, че стоката по ЕАД № 15BG003000Н0069070/02.04.2015 г., отговаря на ISO 3306 за прецизно обработени тръби и следва да се класифицира в код по КН 7306 3019. Заключението на СТЕ изхожда от факта, че установените от БАН 4 бр. типоразмери тръби в отклонение от допустимите размери на диаметъра съгласно таблица 8 към стандарта представляват незначително количество - 0,425% от цялата доставка. Експертизата на БАН е част от административната преписка, тъй като е възложена по искане на митническия орган за целите на тарифното класиране на процесната стока, поради което и независимо, че лабораторията която я е извършила няма акредитицаия, същата представлява годно писмено доказателство. В случая акредитацията не е от съществено значение, както правилно е установено от съда, тъй като и ЦМЛ няма акредитация за извършване на експертизи на стоки и продукти, от процесния вид. Ето защо като е кредитирал СТЕ, която пък е дала заключение на основание експертизата на БАН, съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила и на закона. В случая касаторът не е провел успешно доказване на обстоятелствата на които се основава акта, а именно, че внесената стока е с друг тарифен код по КН - 7306 30 7780, поради това, че единственото доказателство на което се основава - заключението на ЦМЛ към А. М., е компрометирано, видно от заключението на СТЕ, неоспорена от страните. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По касационната жалба срещу обжалваното решение, в частта му на разноските, касационното производство подлежи на прекратяване, тъй като в тази част жалбата е искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК за изменение на решението в частта му на разноските, което е от компетентността на съда, който го е постановил. В тази част жалбата следва да бъде изпратена на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. При този изход по спора и направеното искане, на ответното дружество се дължат разноски за касационната инстанция за адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие за направата им, които следва да се редуцират до 600 лева, поради неявяване на процесуалния представител пред касационната инстанция. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1