Решение № 15347 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14104/2014 г.

Решение № 15347 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14104/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Валя Младенова Велкова от гр. Монтана срещу Решение № 8580 от 23.06.2014 г. по адм. дело № 15096/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Четвърто отделение. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът е преповторил констатациите на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, като не се е произнесъл по всички наведени в жалбата възражения относно твърдяна незаконосъобразност на оспореното решение на ДКЕВР. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт със законните последици. Ответната страна - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, представлявана от юрк. Николова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Чез Разпределение България" АД, представлявана от юрк. Достина поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленен състав на Върховен административен съд е образувано по жалба на Валя Велкова срещу Решение № Ж-206 от 9.09.2013 г. на ДКЕВР, с което е прекратена преписка, образувана по нейна жалба с вх. № Е-11В-00-87 от 8.05.2013 г. От фактическа страна е установено, че жалбоподателката е клиент на "ЧЕЗ Разпределение България" АД в обект - къща, находяща се на адрес - ул. "Червен бряг" № 28, гр. Монтана, на който консумираната електрическа енергия се отчита от електромер, с фабричен номер 02147715 и фактурира по абонатен № 6101002209. На 26.03.2013 г. служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД извършват проверка на средство за търговско измерване /СТИ/ на посочения адрес. Съгласно констативен протокол № 3007641 от 26.03.2013 г. е установено, че липсва пломба на щита на таблото; пломбата на капачката на клемния блок на електромера е манипулирана; на дисплея на електромера липсва индикация L3; след сваляне на капачката от клемния блок е констатирано, че мостът, свързващ напреженовата и токовата бобина на трети елемент е разхлабен и отдалечен в крайно дясно положение, така че да не контактува. Установена е грешка, с която СТИ измерва консумираната през него електрическа енергия в момента на проверката, която в случая е "-" /минус/ 90,16 %. С писмо изх. № NTZ2958 от 27.03.2013 г. лицето е уведомено от "ЧЕЗ Разпределение България" АД за констатираното при извършената проверка на електромера на 26.03.2013 г. и за обстоятелството, че съгласно Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД /наричани по-долу "Общите условия"/ ще бъде извършена корекция на сметката й за консумирана електрическа енергия. Направено е предложение за корекция на сметка 3007641 - гр. Монтана, утвърдено от ръководител отдел "Нетехнически загуби" в "ЧЕЗ Разпределение България" АД /прил. на л. 29 от преписката/ за дотаксуване на 16 105 KWh електроенергия, като е издадена фактура № 0125520208 от 2.04.2013 г. за начислена ел. енергия за периода от 27.12.2012 г. до 26.03.2013 г. за сумата от 3 681,42 лева за общо количество енергия 16105 кВтч. Лицето е оспорило така съставения на 26.03.2013 г. констативен протокол за извършена проверка на СТИ и извършената от "ЧЕЗ Разпределение България" АД корекция на потребената електрическа енергия, пред ДКЕВР, като с оспореното решение № Ж-206 от 9.09.2013 г. административният орган е приел, че при съставянето на констативния протокол не е допуснато нарушение, както и че корекцията на консумираната ел. енергия вследствие на отчетената грешка в СТИ е осъществена в съответствие с чл. 25, ал. 2, т. 1 от Общите условия. С обжалваното решение тричленният състав на Върховен административен съд е отхвърлил жалбата на Валя Велкова срещу Решение № Ж-206 от 9.09.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Първоинстанционният съд е приел, че процесното решение е издадено от орган, разполагащ с материална компетентност, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не е налице твърдяното от касатора отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Изводът на тричленния състав на Върховен административен съд за законосъобразност на оспорения административен акт е обоснован при правилно установена фактическа обстановка и задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства. По същество касаторът излага идентични доводи с тези, поддържани в рамките на първоинстанционното производство. Неоснователно е твърдението му, че констативният протокол за извършена проверка на 26.03.2013 г. от служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД е съставен в нарушение на правилата, съдържащи се в Общите условия. Проверката на електромера /СТИ/ е извършена при спазване на чл. 58 от общите условия. При съставянето на протокола са участвали двама служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, както и двама свидетели, които не са служители на електроразпределителното дружество, а са представители на Федерацията на потребителите. Протоколът е подписан от двамата служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и от двамата свидетели, като е спазено изискването на чл. 58, ал. 2 от Общите условия. Протоколът е връчен на Юлиана Велкова - лице, живеещо на адреса, със задължение да го предаде. Относно извършената корекция на потребена електрическа енергия, в хода на производството пред тричленния състав на Върховен административен съд не са представени доказателства, които да оборват констатациите за засягане на целостта на средството за търговско измерване, както и констатацията, че при извършена проверка е установена грешка при измерването на консумирана електрическа енергия. В съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Общите условия е коригирана сметката на потребителя, като е съобразен и ограничителния срок за извършената корекция - до 90 дни преди датата, на която е извършена проверката. Коригираното количество доставена, но незаплатена електрическа енергия е определено като функция на отчетената грешка според приетото от административния орган. Действително органът се е позовал на констатациите на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, че извършената корекция на сметката не е обвързана с размера на месечното потребление на потребителя за предходен период и то не може да служи за база за сравнение, но тези констатации са верни и съответстват на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Общите условия. Видно от данните по делото е приобщено предложение за корекция на сметката на касатора /на л. 29 от преписката/, в което подробно е посочена получената ел. енергия, която е доставена, измерена и заплатена от потребителя за периода от 27.12.2012 г. до 26.03.2013 г., както и количеството ел. енергия, която е доставена, но е неизмерена и незаплатена за посочения период. Във фактурата са посочени конкретните суми за отделните компоненти, които образуват крайната дължима сума от 3 681,42 лева. Въз основа на горното, след като не са установени нарушения в процедурата за извършена проверка на потребителя от електроенергийното дружество, както и при изготвяне на корекционната сметка, правилно тричленният състав на Върховен административен съд е обосновал извода за материална законосъобразност на оспорения административен акт. В допълнение следва да се посочи, че за касатора не съществува пречка да упражни правото си на защита по исков път пред компетентния общ съд, ако желае да установи, че не дължи посочената сума за ел. енергия за посочения период от време. Съобразно изложеното, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответната и на заинтересованата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за всяка една от тях. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия