Решение № 6557 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13996/2017 г.

Решение № 6557 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13996/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. В., против решение № 1790/19.10.2017 г. по адм. дело № 1763/2017 г. на Административен съд - В., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът: Т. П. С., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Т., е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред АС-В. е образувано по жалба на Т. П. С. против мълчалив отказ на началника на СГКК-В. да допусне изменение на кадастралния регистър към одобрената КККР на гр. В., р-н "П.", относно ПИ с идентификатор 10135.2552.2541, изразяващо се в заличаване на вписания в регистъра собственик Й. А. Д., на основание чл. 53а, т. 1 ЗКИР, по заявление на същия от 01.02.2017 г. Към заявлението е приложено решение № 1413/15.07.2015 г. по в. гр. д. № 1114/2015 г. на В. окръжен съд, влязло в сила на 27.01.2016 г., с което е уважен предявения от Т. С. отрицателен установителен иск срещу П. М. П. и Й. Х. Д.-П., като е признато за установено по отношение на ищеца, че двамата ответници не са собственици на недвижим имот, заснет по КККР на гр. В. като имот с идентификатор № 2541, с площ от 849 кв. м., оконтурен с жълт цвят на приложената на л. 60 от делото скица по КП от 1972 г. Оспорващият е поддържал пред съда, че двамата ответници, срещу които искът му по чл. 124, ал. 1 ГПК е уважен се явяват праводатели на Й. А. Д., като с нот. акт № 87/20.06.2014 г. за продажба, по време на висящността на делото, са продали на последния правото си на собственост върху описания спорен имот, поради което това решение има сила и спрямо Д. - чл. 298, ал. 2 ГПК. Съдът, след като е установил фактите по спора, е приел, че в случая е налице мълчалив отказ по заявлението на Т. С., предвид бездействието на органа в месечния срок за произнасяне по чл. 57, ал. 5 АПК. По същество е приел, че оспорения мълчалив отказ е незаконосъобразен, тъй като органът дължи произнасяне с изричен акт, във изискуемата по чл. 59 АПК форма, каквато липсва. Неспазване на формата на акта представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което съдът е отменил мълчаливия отказ и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до нарушение на материалния закон. Правната фигура на мълчаливия отказ е нормативно установена фикция по чл. 58, ал. 1 АПК, поради което процесуалната му незаконосъобразност, както в случая е прието от съда /поради неспазване на формата на акта/, не представлява самостоятелно основание за отмяна. Съдът е следвало да извърши проверка на неговата законосъборазност, съобразявайки всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, което в случая не е направено. Отказът на органа, било изричен или мълчалив, е поначало функция на липсата на определени материални, а не процесуални предпоставки. Поради това съдът е следвало да изследва доколко твърдяните от ответника юридически факти, обосновават издаване на искания акт, на основание чл. 53а, т. 1 ЗКИР, т. е налице ли е влязло в сила съдебно решение срещу вписания в регистъра субект - Й. А. Д., с което да са отречени правата му по издадения нот. акт № 87/2014 г., с отмяна на акта, което е задължавало органа да извърши действието по заличаване на името му в регистъра за процесния имот, или не. В случая такова изследване липсва. Налице е съществено нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК, обуславящо неправилност на обжалваното решение, вкл. и на изводите му за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Като неправилно решението следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящата инстанция дължи произнасяне по същество. Началникът на СГКК-В. дължи изменение в КР, чрез действие, без издаване на акт, на основание чл. 53а, т. 1 ЗКИР, в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. С това решение обаче трябва да са отречени правата на собственост на вписания в регистъра собственик на процесния имот - с идентификатор накрая 2541 спрямо ищеца и да е отменен акта, който го легитимира като собственик на този имот. Само в този случай компетентният орган по кадастъра, би имал задължението да извърши исканото изменението в КР. Той не би могъл да изследва правните последици на това решение спрямо трети лица, какъвто в случая се явява Й. Д., нито пък да отрича придобитите от него с нот. акт № 87/2014 г. собственически права върху процесния имот, защото не разполага с такива правомощия по признаване или отричане на вещни права. В случая представеното съдебно решение има за предмет процесния имот, по отрицателен установителен иск на ответника Т. С. срещу праводателите на Й. Д., а не пряко срещу него. С решението по в. гр. д. № 1114/2015 г. на ОС-В., искът му е уважен, но липсва диспозитив за отмяна на нот. акт № 87/2014 г. на правоприемника Д.. По преписката е установено, че лицето Д., като заинтересовано лице по процесното изменение на КР, е направил възражение, че не е адресат на представеното съдебно решение и че разполага с нот. акт за собственост, който не е отменен. При тези данни и отсъствието на посочените по-горе правомощия на органа, следва извода, че оспорения мълчалив отказ се явява законосъобразен, тъй като оспорващия не е установил предпоставките на чл. 53а, т. 1 ЗКИР за изменение на КР. Ето защо жалбата на ответника следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение