Решение № 12239 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7632/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 - 249 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Г. А. Ш., подадено от процесуален представител адвокат Пехливанов и на С. И. Ш., подадено от процесуален представител адвокат Костадинов, за отмяна на влязло в сила Решение 12379/15.11.2024 г., постановено по адм. дело 7266/2024 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение. Искането на Г. А. Ш. е с посочено правно основание чл. 239, т. 4 АПК. За да обоснове искането си същият твърди, че с Решение 4648/03.05.2023 г., постановено по адм. дело 1015/2023 г. Върховният административен съд е оставил в сила Решение 2051/16.11.2022 г., постановено по адм. дело 1867/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. С влязлото в сила Решение 2051/16.11.2022 г. по адм. дело 1867/2022 г. Административен съд Пловдив е отменил Писмо с изх. 94-Г-198/09.06.2022 г. на Главния архитект на Община Асеновград, с което се отказва да се издаде Разрешение за строеж за обект: "Жилищна сграда в УПИ I 7. 422, жилищно застрояване, гр. Асеновград" и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. 94-Г-198 от 30.05.2022 г. на Г. А. Ш., при съобразяване с указанията дадени в мотивната част на съдебното решение. Искателят счита, че влязлото в сила Решение 12379/15.11.2024 г. по адм. дело 7266/2024 г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила Решение 2946/29.03.2024 г. на Административен съд Пловдив, по адм. дело 1773/2023 г., противоречи на Решение 4648/03.05.2023 г. по адм. дело 1015/2023 г. на Върховния административен съд, тъй като и двете съдебни дела са образувани по повод обжалване на отказ за издаване на разрешение за строеж на един и същи обект Жилищна сграда в УПИ I 7. 422, жил. застр. в землището на гр. Асеновград , както и са се водили между едни и същи страни в рамките на едно и също административно производство. Г. А. Ш. иска отмяна на влязло в сила Решение 12379/15.11.2024 г., постановено по адм. дело 7266/2024 г. на Върховен административен съд и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив. Искането на С. И. Ш. е с правно основание чл. 246, ал. 1 АПК, уточнено в хода на производството по чл. 237 249 АПК. В него лицето излага аргументи за основателността му, като твърди, че като съпруга на Г. А. Ш. е следвало да участва в производството по адм. дело 7266/2024 г. на Върховен административен съд като необходим другар. Обосновава искането си с обстоятелството, че влязлото в сила Решение 12379/15.11.2024 г. по адм. дело 7266/2024 г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила Решение 2946/29.03.2024 г. на Административен съд Пловдив било неблагоприятно за нея, тъй като имало сила на пресъдено нещо и отричало правото на нейния съпруг да реализира правото на строеж на имота. В тази връзка изтъква, че по-рано била конституирана като страна в образуваните съдебни производства по адм. дело 1015/2023 го описа на Върховния административен съд и по адм. дело 1867/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. По същество моли за отмяна на влязлото в сила Решение 12379/15.11.2024 г., постановено по адм. дело 7266/2024 г. на Върховен административен съд, второ отделение и за връщане на делото за разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив. Ответникът Главен архитект на Община Асеновград изразява становище за неоснователност на исканията за отмяна по съображения, изложени в писмено възражение по делото. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира исканията за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1, т. 4 и ал. 3 АПК. Разгледани по същество, те са неоснователни. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, като основанията за това са изброени изчерпателно в чл. 239 АПК и чл. 246 АПК. По искането на Г. А. Ш., настоящият съдебен състав приема следното: Съгласно чл. 239, т. 4 АПК актът подлежи на отмяна, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". Условията на това основание са изпълнени, когато при пълно субективно и обективно тъждество между делата, решенията са различни. При липса на един от тези елементи /страни, предмет, основание/ разпоредбата за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК е неприложима. Видно от данните по адм. дело 7266/2024 г. и адм. дело 1015/2023 г., и двете по описа на Върховен административен съд, се установява идентичност между страните по тях - Главния архитект на Община Асеновград, който е органът издал оспорения административен акт и Г. А. Ш., адресат на акта. Съдебните производства обаче касаят оспорване на различни административни актове, които са постановени в различно време и имат различен предмет. По конкретно, по адм. дело 1867/2022 г. Административен съд Пловдив е бил сезиран с жалба от Г. Ш. против Писмо с изх. 94-Г-198/09.06.2022 г. на Главния архитект на община Асеновград, с което се отказва да се издаде Разрешение за строеж за обект: "Жилищна сграда в УПИ I 7. 422, жилищно застрояване, гр. Асеновград. Съдът по това дело е приел за установено, че административното производство е започнало във връзка с подадено от Г. Ш. заявление вх. 94-Г-198 от 30.05.2022 г., с което е поискал от Главния архитект на Община Асеновград, да съгласува и одобри инвестиционни проекти, и издаде разрешение за строеж за Жилищна сграда в УПИ I 7. 422, жил. застр. в землището на гр. Асеновград . По това дело се установява, че първоинстанционният административен съд е отменил процесния отказ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. 94-Г-198 от 30.05.2022 г., при съобразяване с указанията дадени в мотивната част на съдебното решение. С Решение 4648/03.05.2023 г., постановено по адм. дело 1015/2023 г. Върховният административен съд е оставил в сила Решение 2051/16.11.2022 г., постановено по адм. дело 1867/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. По отношение на Решение по адм. дело 1773/2023 г. с него Административен съд Пловдив отхвърля жалбата на Г. Ш. против отказ 173/15.06.2023 г. на Главния архитект на Община Асеновград за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на жилищна сграда в УПИ І-7.422, постановен по заявление от 19.05.2023 г. от жалбоподателя. За да достигне до този резултат съдът приема, че за УПИ І-7.422, кв. 7 по плана на гр. Асеновград е действащ ПУП ПРЗ за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, одобрена с Решение 1340, Протокол 42/19.03.2014 г. на Общински съвет Асеновград, като от [ПИ] /стар номер по КК/ се образуват два нови урегулирани имота УПИ І-7,422, и УПИ ІІ-7,423, жилищно застрояване. Установява се, че въз основа на влезлия в сила ПУП с решение на Комисията за земеделските земи към МЗХ, на основание чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 ППЗОЗЗ е променено предназначението на поземления имот за жилищно строителство . С влязлото в сила Решение 12379/15.11.2024 г., постановено по адм. дело 7266/2024 г., чиято отмяна се иска, Върховен административен съд оставя в сила Решение 2946/29.03.2024 г., постановено по адм. дело 1773/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Съгласно Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. по тълк. дело 4/2010 г. на ОСК на ВАС разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В мотивите към него е посочено, че за да е налице тъждество е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и с оглед времето, за което се претендира. Това тълкувателно решение е задължително за съдилищата според чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. В настоящата хипотеза, предвид липсата на идентичност на двата случая, по които са постановени Решение 4648/03.05.2023 г. на Върховен административен съд по адм. дело 1015/2023 г. и Решение 12379/15.11.2024 г. на Върховен административен съд по адм. дело 7266/2024 г., а именно касае се за издадени административни актове в едно административно производство по искане за издаване на разрешение за строеж, в което при първоначалното разглеждане на жалбата, преписка по заявление вх. 94-Г-198/30.05.2022 г. на Г. Ш. е била върната на органа за ново произнасяне, не е доказано наличие на фактическия състав на основанието по чл. 239, т. 4 АПК и искането на лицето следва да се отхвърли като неоснователно. По искането на С. И. Ш. с правно основание чл. 246, ал. 1 АПК, съдът намира следното: Основанието по чл. 246, ал. 1 АПК е налице, когато решението или споразумението има сила и е неблагоприятно за искателя, макар да не е бил страна по делото. Съгласно тази разпоредба основателността на искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение или споразумение, е обусловено от субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и неговия неблагоприятен ефект спрямо правната сфера на трето лице, което не е било страна по делото. Касае се не за всички неучаствали в делото трети лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него съгласно приложимата правна норма. В случая и съобразно предмета на претендираното от нейния съпруг Г. А. Ш. материално право, искателката С. И. Ш. не е обвързана от субективните и обективните пределни на силата на пресъдено нещо на решението, чиято отмяна се иска, респективно същото не е неблагоприятно за нея. Като аргумент в подкрепа на направения извод следва да се посочи обстоятелството, че Решение 2946/29.03.2024 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 1773/2023 г., с което се отхвърля жалбата срещу административен акт отказ 173/15.06.2023 г. на Главния архитект на Община Асеновград, потвърдено с Решение 12379/15.11.2024 г., постановено по адм. дело 7266/2024 г. на Върховен административен съд, второ отделение, е установително и освен за страните по делото и техните наследници и правоприемници няма сила за други засегнати от акта лица /арг. от чл. 177, ал. 1 АПК/. Поради това обстоятелство, извън посочения кръг на засегнати лица съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, други лица, включително и съпругата на страната по делото, каквото качество има искателката, не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. Тъй като не са били страни в процеса, всяко от тях на собствено основание може да обжалва административния акт, без да му се противопоставя възражение за пресъдено нещо. Изключение от това правило е налице само в хипотезите, при които неделимостта на спорното административно правоотношение обуславя разпростирането на силата на пресъдено нещо спрямо трети лица и това е изрично уточнено в Тълкувателно решение 1/2001 г. по адм. д. ТР-1/2000 г. на ОСС на ВАС. От данните по делото, по което е постановено съдебното решение на ВАС, чиято отмяна се иска на основание чл. 246, ал. 1 АПК, е видно, че не е налице неделимост на спорното правоотношение и силата на пресъдено нещо не се разпростира по отношение на С. И. Ш., както и то не е неблагоприятно за нея. По така изложените съображения следва да се приеме, че спрямо С. И. Ш. не е налице основанието за отмяна по чл. 246, ал. 1 АПК, поради което и подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна, поради което на Община Асеновград следва да се присъди сума в размер на 1500 лева с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото, заплатено по банков път. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,