Решение № 14857 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12242/2016 г.

Решение № 14857 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12242/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Венит" ЕООД, подадена чрез пълномощник адв. М. Д. против Решение № 287/27.09.2016 г., постановено по адм. дело № 303/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт с № Р-04000615006950-091-001/04.02.2016 г. на ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 127/15.04.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че събраните по делото доказателства установяват реални доставки на стоки, а ирелевантни за спора били обстоятелствата как са транспортирани стоките, как са придобити от предходен доставчик, къде са съхранявани до продажбата и къде са предадени. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - В. Т. е бил Ревизионен акт (РА) № Р-04000615006950-091-001/04.02.2016 г. на ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 127/15.04.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м. 05.2015 г. на "Венит" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 17 731,20 лева по фактури, издадени от "У. Г." ЕООД с предмет - строителни материали и е определен резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 212,48 лева. С обжалваното в настоящото производство решение, АС - В. Т. е отхвърлил жалбата на "Венит" ЕООД срещу РА и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. Т. разноски в размер на 1 040 лева. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - В. Т. е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства, въз основа на които обосновал правни изводи за материална законосъобразност на издадения РА, доколкото съвкупната преценка на приетите по делото доказателства не позволявала формирането на извод, че процесните строителни материали са продадени и предадени на ревизираното лице (РЛ) именно от издателя на фактурата "У. Г." ЕООД, предвид липсата на годни доказателства за фактическо предаване на строителните материали между страните по сделката. В тази насока съдът е посочил, че представените в хода на ревизията приемо - предавателни протоколи (ППП), за които се е твърдяло, че са подписани от представител на доставчика и получателя са били оспорени относно автентичността им от страна на приходната администрация, а от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да ги потвърждават. Приел е, че показанията на разпитания по делото свидетел В. П., като съпруг на управителя на ревизираното дружество се отнасят до обстоятелства относно начина на придобиване на стоките, нуждата от закупуването им, транспортирането им и последващата им употреба, но със същите не се потвърждава автентичността на подписа, поставен от името на доставчика. Наред с това е посочил, че съгласно показанията на св. Петров и оспорените ППП, купуването и предаването на стоките е станало в обект на доставчика в с. Б., а в хода на ревизията било установено, че доставчика няма регистриран търговски обект там. Приел е, че по делото не е доказана и възможността на доставчика да предаде фактурираните стоки, тъй като в тази насока от страна на доставчика "У. Г." ЕООД били представени единствено фактури от предходни доставчици с неконкретизиран предмет и в значителна степен отличаващи се по количество и стойност от фактурираните. И на последно место е приел, че заключението по назначената комплексна съдебно счетоводна и техническа експертиза не установява по категоричен начин употребата на материалите, получени по процесните фактури от страна на ревизираното дружество. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АС - В. Т. за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. Съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги. Преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки и услуги, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдените от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. В процесния случай предмет на доставките по фактури, издадени от "У. Г." ЕООД са родово определени вещи - различни видове строителни материали, което означава, че са приложими правилата по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и прехвърлянето на собствеността на стоката върху купувача се доказва или чрез индивидуализиране по съгласие на страните или чрез фактическото и предаване. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че по делото не са събрани годни доказателства, от които да се установява релевантния за спора факт на предаване на стоките по процесните фактури от доставчика "У. Г." ЕООД на РЛ "Венит" ЕООД по следните съображения: За доказване на този факт, от страна на ревизираното дружество и от страна на прекия доставчик по делото са представени приемо - прехвърлителни протоколи (ППП), в които е посочено, че между страните се предават стоките, описани в процесните фактури в складова база в с. Б., общ. Н. И.. Не е спорно, че представените ППП не са кредитирани от органа по приходите в хода на ревизията и изрично са оспорени относно автентичността им в хода на съдебното производство. При оспорване от страна на приходната администрация на автентичността на представените от доставчика и ревизираното лице доказателства за фактическо предаване на стоките - ППП, правилно АСВТ е отрил производство по реда на чл. 193 от ГПК за установяване на тяхната автентичност и в съответствие с процесуалните правила на посочената разпоредба е разпределил доказателствената тежест при оспорването на частни документи върху страната, която ги е представила, а именно върху жалбоподателя "Венит" ЕООД. Безспорно от страна на жалбоподателя"Венит" ЕООД в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да потвърждават автентичността на подписите за доставчик в оспорените ППП. Обосновано първоинстанционния съд е приел, че показанията на разпитания по делото свидетел В. П. - съпруг на управителя на ревизираното дружество се отнасят до обстоятелства относно начина на придобиване на стоките, нуждата от закупуването им, транспортирането им и последващата им употреба, но със същите не се потвърждава автентичността на подписа, поставен от името на доставчика. От друга страна в хода на ревизията също не са представени безспорни доказателства, които да потвърждават оспорените ППП, тъй като безспорно не са представени от страна на ревизираното дружество доказателства за транспортиране, а от друга страна органите по приходите са установили, че доставчика "У. Г." ЕООД няма деклариран обект с. Б., общ. Н. И. и не е имал възможност да предостави стоките от вида на фактурираните. Наред с това, назначената в хода на съдебното производство комплексна съдебно - счетоводна и техническа експертиза, в счетоводната част установява безспорния факт относно осчетоводяването на фактурите при получателя, а в техническата си част не потвърждава твърдението на жалбоподателя за влагане на закупените стоки при извършване на строително- монтажни работи в собствен обект. Тези факти преценени в съвкупност обосновават правни изводи, че автентичността и верността на представените ППП не се потвърждава с други безспорни доказателства, тъй като такива не са събрани нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство. Ето защо, при изричното оспорване на автентичността им от страна на приходната администрация и открито производство по реда на чл. 193 от ГПК за установяване на тяхната автентичност, при правилно разпределение на доказателствената тежест при оспорването на частни документи върху страната, която ги е представила, правилно АС - В. Т. е приел, че в хода на ревизията и съдебното производство не са събрани доказателства, които да потвърждават автентичността на подписите за доставчик в представените приемо - предавателните протоколи, поради което правилно ги изключил от доказателствения материал, като неистински документи. При липса на годни доказателства за предаване на стоките по пряката доставка, както и такива от което да се установява транспортирането им до получателя и влагането им при строително-монтажни работи на обект на получателя, правилно съдът е приел, че наличието само на фактура не може да обоснове извод за реалност на доставката. В този смисъл е неоснователно твърдението на касатора, че наличието на фактура и счетоводното и отразяване при получателя доказва реалността на извършените доставки. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че съдът е коментирал неотносими към правото на данъчен кредит обстоятелства, като липсата на доказателства как са транспортирани стоките, как са придобити от предходен доставчик, къде са съхранявани и къде са предадени. Както се посочи по- горе, преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на данъчен кредит на основание облагаеми доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, при доказателствена тежест на получателя за установяване наличието на облагаеми доставки. Коментираните от АС - В. Т. обстоятелства са относими към правото на данъчен кредит тъй като са относими към релевантните за спора факти на действително извършени облагаеми доставки на стоки. Неоснователно е позоваването на касатора на практиката на СЕС, доколкото в случая не е доказана реалност на фактурираната доставка от соченият във фактурата доставчик. Основната водеща предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит е реалното извършване на съответната доставка на стоки/ услуги, което следва от разпоредбите на Директива 2006/112 и от националния данъчен закон. В тази насока постоянната практика на ВАС и СЕС, изрично посочва, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. По въпроса за разноските: С писмен отговор към касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - велико Търново претендира разноски за касационната инстанция в размер определени съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във вр. с Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - велико Търново за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. При определяне размера на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение, настоящата инстанция съобрази материалния интерес по делото, както и факта, че за касационното производство, ответника Дирекция "ОДОП" - В. Т. е депозирал само писмен отговор, чрез юрисконсулт, без да е осъществено процесуално представителство, поради което счита, че следва да се присъдят разноски, определени на основание чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските в размер на 3/4 от 1040 лева, или това е сумата от 780 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение