Решение № 8645 от 9.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1981/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д., чрез адвокат Тинчев, САК, срещу решение 26982 от 13.12.2024 г., постановено по адм. дело 10503/2023г. по описа на Административен съд София град/АССГ/ в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск изцяло. В съдебно заседание се представлява и поддържа касационната жалба по изложените в нея аргументи. Претендира разноски по делото. Ответникът Министерство на отбраната, чрез юриск. Маркова изразява становище за неоснователност по жалбата, счита решението за правилно и законосъобразно, поради което намира, че трябва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание поддържа представения отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София - град се е развило по предявения от Д. Д. иск против Министерство на отбраната на Република България за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 47 000 лева/разлика над уважения от СРС в размер на 2000 лв, до пълния предявен размер от 49 000 лева/, произтичащи от осъществена спрямо него дискриминация, установена с влязло в сила решение 301 от 19.07.2018 г. на петчленен състав Комисията за защита от дискриминация. Първоинстанционния съд е констатирал, че се касае за предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страх и унижения, безпомощност и уронване на честта и достойнството, от нарушенията констатирани от КЗД в размер на 49 000 лева срещу МО. СРС се е произнесъл с решение 20270418/07.12.2020 г. и е осъдил МО да заплати 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди на Д., като е отхвърлил иска в останалата част. По въззивна жалба на Д. Д. срещу отхвърлителната част на решението се е произнесъл СГС с решение 4472/11.08.2023 г. по в. гр. дело 13580/2012 г., с което е обезсилил решението на СРС, в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 2000 лева до пълния предявен размер от 49 000 лева и е изпратил делото по подсъдност на АССГ, където същото е образувано под 10503/2023 година, постановеното по което решение е предмет на настоящото касационно производство.Със същото АССГ уважил частично предявеният иск присъждайки 2000 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като при преценка на ефекта на осъществената дискриминация спрямо ищеца е приел размера, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и го е определил по справедливост като е изложил подробни мотиви за това. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба на Д. Д., че обжалваното решение е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на тази страна не са нарушени в развилото се съдебно производство, решението е и надлежно мотивирано. Несъстоятелно е соченото в касационната жалба, че решението е необосновано. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства писмени и гласни съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията всяко лице, претърпяло вреди от нарушаване на права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица може да предяви иск по реда на ЗОДОВ. Ищецът в случая основава предявения иск на осъществена спрямо него дискриминация, произтичаща от административна дейност, довела до неравенство в третирането му, установена с влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация. Според чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността възниква при отменен по надлежния ред акт или установени незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В случая, ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск спрямо ответника. Както правилно е прието с обжалваното решение, първият елемент на фактическия състав е доказан с влязло в сила решение 301 от 19.07.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че разпоредбите на чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба Н-15 от 27.04.2010 г., като въвеждат различен режим при определяне на допълнително възнаграждение за цивилните служители, командировани за изпълнение на длъжности в Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия за военнослужещите и цивилните служители, изпълняващи военна служба/ командировани за изпълнение на длъжности в Щабния елемент за интегриране сили на НАТО (F. Integration U. (N.) като многонационално военно формирование на територията на страната и за военнослужещите, изпълняващи военна служба в Националния мобилен модул по К. (D. -F) като военно формирование от командната структура на НАТО на територията на страната сравнено с военнослужещите лица, изпълняващи длъжност към Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, нарушават принципа за равенство в третирането, което представлява непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., по признаци "лично положение" и "обществено положение". Установено е и на основание чл. 65, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр., че липсата на конкретна разпоредба в Наредба Н-15 от 27.04.2010 г., която да предвижда изплащане на допълнително месечно възнаграждение в определен размер за същите военнослужещи лица, представлява нарушение по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., по признаци "лично положение" и "обществено положение". Установено е още, че липсата на конкретна разпоредба в Наредба Н-15 от 27.04.2010 г., която да предвижда изплащане на допълнително месечно възнаграждение в определен размер за тези лица, представлява нарушение по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., по признаци "лично положение" и "обществено положение". Първостепенният съд е установил, че Д. попадал в групата на военнослужещите, спрямо която е установено нарушение на принципа за равенство в третирането. Както правилно е приел съда от събраните писмени и гласни доказателства се установяват както претърпени от ищеца неимуществени вреди, така и пряката причинно-следствена връзка между осъществената дискриминация и същите вреди, но в помалък обем от претендирания. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени. Вредите в случая пряко произтичат от дискриминационното отношение на министъра на отбраната, установено с акт на компетентния орган. При приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД настоящият съд намира, че справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди, съобразно обстоятелствата при които е извършено увреждането, продължителността на неравното третиране на ищеца и въздействието му върху него основава възприетата от първоинстанционния съд сума, с която същият следва да бъде овъзмезден, а именно присъдените от двете съдилища -СРС и АССГ- 4000 лева. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора неоснователно е искането на ищеца по касационната жалба за присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция. С оглед заявеното искане от ответника в касационното производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и предвид изхода на спора пред касационната инстанция, искането следва да бъде уважено в размер на 150 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение