Решение № 10355 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1690/2016 г.

Решение № 10355 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1690/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Стройинвест" ООД, чрез пълномощниците му адв. В. Б. и адв. Н. Х., срещу решение № 6819 от 09 ноември 2015 г., постановено по адм. дело № 27/2015 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ), с което е обявена нищожността на заповед № РД 09-407/01 декември 1998 г. на кмета на район "Надежда", Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. От ответника "8-ми март" АД е постъпил писмен отговор и писмена защита, в които са изложени съображения за неоснователност на подадената касационна жалба. Останалите ответници - кмета на район "Надежда", Столична община, "Стимар" ЕООД, "Гелишев" ЕООД, "Артикс" ЕООД и "М. М." ООД, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на "8-ми март" АД срещу заповед № РД 09-407/01 декември 1998 г. на кмета на район "Надежда", Столична община, с която на основание чл. 6, т. 7 от ЗТСУ (отм.) и заповед на кмета на СО № РД-09-9/09 януари 1996 г., приложение № 2, т. 1; чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗТСУ във връзка с чл. 84, ал. 1, чл. 21 и чл. 23 от Наредба № 5, са одобрени 1. Протокол на РАГК № 18/06 ноември 1998 г.; 2. Частично изменение на застроителния план за п. I, III и V, кв. 16, м. НПЗ "Военна рампа - запад" по корекциите в зелен цвят и 3. Частично изменение на регулационния план на м. НПЗ "Военна рампа - запад", кв. 16, като от парцели I и III се образуват п. I, III и V по зелените линии, цифри и щрихи. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган - кмет на район "Надежда", Столична община, с оглед на което е обявил заповедта за нищожна. За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви относно отсъствието на предпоставките, визирани в чл. чл. 6, т. 6 и т. 7 от ЗТСУ (отм.) и § 187, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обнародван в "Д. вестник", бр. 65/2003 г. спрямо обжалвания административен акт. Решението е допустимо. Обжалваното в настоящето производство съдебно решение е постановено след разглеждане на делото пред Върховния административен съд (ВАС), второ отделение, който с решение № 15735 от 29 декември 2014 г., постановено по адм. дело № 11015/2014 г. по описа на ВАС е отменил решение № 3599 от 29 май 2014 г. по адм. дело № 3818/2013 по описа на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав, поради допуснати от съда съдопроизводствени нарушения при конституирането на страните в производството. С това си отменително решение, Върховният административен съд се произнесъл по валидността и допустимостта на решението на АССГ, основания, за които съдът съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е длъжен да следи служебно. Както се посочи, решението на АССГ е отменено като неправилно, а не е обезсилено или обявено за нищожно. Върховният административен съд вече се произнесъл по допустимостта на жалбата на "8-ми март" АД срещу заповед № РД 09-407/01 декември 1998 г. на кмета на район "Надежда", Столична община като е приел същата за редовна и допустима за разглеждане по същество, като това съдебно решение на основание чл. 223 от АПК е окончателно, а дадените с него указания по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото - чл. 224 от АПК. Ето защо по изложените съображения, при новото разглеждане на делото, съдът правилно е конституирал страните в съдебното производство, произнесъл се е по допустима жалба, подадена от процесуално легитимна страна и правилно е определил предмета на оспорването, без да допусне неговата замяна, поради което не е налице порок, водещ до недопустимост на съдебното решение, а изложените в касационната жалба доводи в обратна насока се явяват неоснователни. Решението е и правилно. Изводите на съда за нищожност на оспорената пред него заповед на кмета на район "Надежда", Столична община са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебното решение. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Разпоредбата на § 187, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обнародван в "Д. вестник", бр. 65/2003 г., предвижда възможност за общинските съвети в шестмесечен срок от влизане на закона в сила да потвърдят заповедите на главния архитект на общината (района), издадени на основание чл. 6, т. 6 от отменения Закон за териториално и селищно устройство, както и заповедите на кметовете на райони, издадени на основание чл. 6, т. 6 и 7 от същия закон в периода от 11 септември 1991 г. до 31 декември 2001 г., с изключение на отменените като незаконосъобразни. С решение № 85 от 06 август 2003 г., взето по протокол № 56 от заседание на Столичния общински съвет са потвърдени издадените на основание чл. 6, т. 6 от ЗТСУ (отм.) заповеди от главния архитект на С. От данните по делото, а и между страните не се спори, че обжалваната в първоинстанционното производство заповед № РД 09-407/01 декември 1998 г. на кмета на район "Надежда", Столична община не е сред посочените в решението на Столичния общински съвет и обнародвани в "Д. вестник", бр. 78/2003 г., поради което за нея не е приложим предвиденият в § 187, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ извънреден способ за потвърждаването й. Ето защо, съдът като е достигнал до извод, че обжалваната заповед е издадена от орган, който няма компетентност за това и е обявил последната за нищожна е постановил съответен на материалния закон съдебен акт. Наведеното в касационната жалба оплакване относно законосъобразността на заповед № РД-09-50-360 от 05 юни 2001 г. на главния архитект на С. не се отразява по никакъв начин на предмета в настоящето производство, определен с подадената пред първоинстанционния съд жалба с искане за обявяване на нищожността на заповед № РД 09-407/01 декември 1998 г., издадена от кмета на район "Надежда", Столична община, тъй като последната е индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, съдебното решението като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,