Решение № 472 от 25.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 440/2010 г.

Решение № 472 от 25.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 440/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска На основание чл. 419, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е постъпило във ВКС на РБ, искане от главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 219 от 27.11.2009 г. по н. о. х. д. № 3094/2009 г. на Русенския районен съд. В искането се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на процесуалния закон. Отправено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, на стадия на разпоредителното заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденото лице в съдебно заседание, чрез защитника си изразява становище за основателност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакуваното определение, на основание чл. 382, ал. 7 НПК е одобрено постигнатото между районна прокуратура-гр. Русе и подсъдимия Д. Д. Г. споразумение, с което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и осъден при условията на чл. 54 НК, на лишаване от свобода за срок от седем месеца, при първоначален"строг"режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от "закрит тип". Искането на главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването, е процесуално допустимо. Съдебният акт, който не е проверяван по касационен ред, е влязъл в законна сила на 27.11.2009 г., а искането постъпило във ВКС на РБ - на 31.03.2010 г., т. е. в законоустановения срок. Разгледано по същество, е основателно. С атакувания съдебен акт, в разрез с процесуалните изисквания, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК, съдията-докладчик след образуване на съдебното производство, не го е прекратил и върнал на прокурора за отстраняване на отстранимо процесуално нарушение, с което са ограничени правата на обвиненото лице. Видно от материалите по делото-протокол за личен обиск, показания на свидетелите Нуритин И., В. Л., П. П., П. Н., депозирани в досъдебното производство, деянието не е извършено от осъдения на 15.04.2008 г., а една година по-късно - на 15.04.2009 г. Нещо по-вече, в постановлението за привличане на Г. в качеството му на обвиняем е вписана неправилно датата 04.11.2009 г. Внесеното от районна прокуратура-гр. Русе по реда на чл. 382, ал. 1 НПК споразумение е с невярно посочена година на извършване на престъплението. Постановлението за образуване на наказателното производство е от 25.04.2009 г., в която е вписана вярната година, но със споразумението е допусната грешка. Към датата, на която е обвинен, че е извършил престъпното посегателство осъденият е изтърпявал наказание лишаване от свобода. С вписването на невярна година за извършване на престъплението, са нарушени процесуалните права на Г., обстоятелство относимо към преценка приложимостта на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1НК при групиране на наложените на осъдения наказания лишаване от свобода по предходни присъди. Изложеното обуславя отмяна на присъдата по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане на районен съд-гр. Русе, на стадия на разпоредителното заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение