Решение № 4940 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5890/2016 г.

Решение № 4940 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5890/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. А., срещу решение № 32/4.04.2016 г. постановено по адм. дело № 190/2015 г. на Административен съд - Т., с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-250-6500/5309/27.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. в частта, с която по заявлението на Д. А. П., е отказано финансово подпомагане по СЕПП и СПП, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. По подробно изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт, при което да се отхвърли изцяло жалбата подадена пред първата инстанция, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. Д. А. П., в писмен отговор и становище по съществото на спора, чрез процесуалния си представител адвокат А. М., оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Т. е образувано по жалбата на Д. А. П., срещу уведомително писмо изх. № 02-250-6500/5309/27.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. С последното, на жалбоподателката, по СЕПП и СПП са оторизирани суми в размер съответно на 1 733.71 лв и 801.39 лв, като й е отказано подпомагане до пълния размер на заявените за подпомагане площи, в размери съответно на 1 155.49 лв по СЕПП и 474.45 лв по СПП, поради резултатите от осъществени проверки за съответствие на заявените площи с допустимите за подпомагане по данни от СИЗП. За да отмени уведомителното писмо в частта му относно постановения отказ за подпомагане по двете горепосочени схеми, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, при съобразяване с изискванията по чл. 59 АПК, като съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, и по-конкретно е основано на обстоятелството, че приетите за недопустими за подпомагане площи попадат извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрен за кампания 2014 г. със заповед № РД-46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните и са приложени чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 ЗПЗП. Но с оглед данните от заключението на приобщената по делото съдебно-техническа експертиза, възприето от съда като обективно и компетентно дадено, че наддекларираните площи по СЕПП и СПП са в размер на 0.37ха и наддекларирането е 4.01%, а не както е прието в уведомителното писмо - 1.19ха и съответно 14.15%, и противоречивата съдебна практика относно възможността за атакуване на заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", съдебният състав е приел, че следва да обсъди релевираните от жалбоподателката по делото оплаквания за неправилното изключване от този слой на части от заявените от нея за подпомагане площи. При това и с оглед твърдяните от вещото лице разминавания на установеното от административния орган с действителното фактическо положение, съдът счел акта за издаден в нарушение на общото правило на чл. 35 АПК и в противоречие с приложимия материален закон, при което го отменил и върнал преписката за ново произнасяне. Постановеното решение е неправилно. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, ведно с данните от административната преписка, ясно сочат на волята на административния орган да постанови отказ в хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 ЗПЗП. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи след извършените кръстосани проверки, съответно - установените като недопустими за подпомагане площи. С отразяванията на горепосочените, конкретни разпоредби от чл. 43, ал. 3 ЗПЗП, и че земеделският стопанин е заявил площи, части от които попадат извън одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", административният орган е изложил мотивите си за постановения отказ. Следва да се отбележи, че съдът е кредитирал заключението на вещото лице по СТЕ, в частта, според която заявените за подпомагане площи по СЕПП и СПП са неправилно определени от органа като недопустими за подпомагане в размера, надвишаващ 0.37ха или 4.01%, без да отчита сложния фактически състав на производството във връзка с подпомагане на земеделските производители и различните административни органи, които участват в него. Посочените данни биха имали отношение при евентуалното обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за определяне на специализирания слой, но не и в производството по оспорване на уведомителното писмо. Според чл. 33, ал. 2 ЗПЗП министърът организира създаването и актуализирането на цифрова ортофото карта за територията на страната. А съгласно чл. 33а, ал. 1 от същия закон министерството създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", включващ тези площи в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите в Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Става въпрос за самостоятелно производство, което се развива извън държавния фонд, уредено на подзаконово ниво с Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. В нейния чл. 16в, ал. 3 специално е предвидена възможността земеделските стопани да подават предложения и възражения до министъра на земеделието и храните по одобрен образец - чрез автоматично генериране от интернет страницата на ДФЗ, за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". В изпълнение на наредбата, във втора точка от издадената от министъра на земеделието и храните заповед № РД09-807/5.12.2014 г., е разпоредено публикуването й, и едновременно с това - публикуване на съобщение до кандидатите, които като се запознаят с актуализирания специализиран слой за кампания 2014 г. могат да подадат възражения срещу конкретни негови части, което в пълна степен е важало и за жалбоподателката пред АС - Т. Д. П. е могла да подаде възражение по чл. 16в, ал. 3 от наредбата, но не се е възползвала от това свое право, при което със заповед № РД-46-287/6.03.2015 г. министърът е одобрил окончателния специализиран слой на площите, допустими за подпомагане за кампания 2014 г. Земеделският производител не е оспорил заповедта, а оттам и административният орган-касатор в настоящото производство, е бил длъжен да я съобрази. Със заповедта се засягат правата на съответния производител, свързани със заявените от него за подпомагане земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой. Съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г., в приложимата й редакция, именно въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от разпоредбата, РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от наредбата. Така, при липсата на спор по делото, че заповед № РД-46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните не е обжалвана от Д. П. в законоустановения 14-дневен срок и е влязла в сила в частта, отнасяща се до заявените от нея имоти, РА е обвързана от постановеното в този административен акт. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, поради което като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с уведомителното писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, на посоченото в него правно основание, е отказал плащане на част от поисканото по СЕПП и СПП финансово подпомагане, по подаденото от Д. П. заявление за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г., и при липсата на установен съществен порок при постановяване на акта, жалбата на това лице, срещу уведомително писмо изх. № 02-250-6500/5309/27.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Поради това, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ такова възнаграждение, в размер общо на 200 лв за двете инстанции, определено от съда съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение