Решение № 11557 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9177/2015 г.

Решение № 11557 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9177/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. П. Ч. срещу решение № 107/26.06.2015 г., постановено по адм. д. 90/2015 г. по описа на Административен съд-Сливен (АС-Сливен). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената Заповед № 65/2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира заплащане на разноски. Ответникът изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА"АА") оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 107/26.06.2015 г., постановено по адм. д. 90/2015 г. по описа на АС-Сливен отхвърлена жалбата на А. П. Ч. против заповед № 65/03.02.2015 г. на изпълнителния директор на ИА "АА", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на ИА"АА". Административният съд приема, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на материалния и процесуалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на заповед № 65/03.02.2015 г. на изпълнителния директор на ИА"АА". Административният акт е издаден от компетентния орган (съгласно чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на ИА"АА" изпълнителният директор е орган по назначаването за държавните служители) и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, съдържа изброените в текста реквизити, като в обстоятелствената част на акта подробно са изложени правните и фактически основания (причините) за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена в съответствие със закона, защото условията на чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя са осъществени. Въз основа на събраните по делото доказателства решаващият съд е направил фактически констатации относно образованието, професионалния опит и целия трудов, осигурителен и служебен стаж на А. Ч. Съдът подробно и задълбочено е анализирал всяка от заеманите от жалбоподателя позиции и дейността, която е осъществявал на тях, за да ги съпостави с изискванията на длъжността по прекратеното му служебно правоотношение. При възпроизвеждането на установените факти АС-Сливен е допуснал незначителни неточности, които не са се отразили върху правилността на правните му изводи, доколкото се отнасят за дати и периоди, а не относно същността на дейностите. Спорът между страните по делото се свежда до обстоятелство дали държавния служител е отговарял, респективно към датата на прекратяване на служебното му правоотношение отговаря на изискванията за заемана на длъжността директор на Регионална дирекция "АА", която е с длъжностно ниво - ръководно А6 с минимални изисквания: образователна степен магистър, ранг трети младши и професионален опит - 4 години и по конкретно относно наличието на четиригодишен професионален опит. Придобитият от жалбоподателя опит на държавна служба е в областта на автомобилната администрация, но е експертен, а не ръководен. Правилно АС-Сливен е приел, че към датата на назначаване на А. Ч. за директор на Регионална дирекция "АА"-Сливен той не е притежавал професионален опит като ръководител в административна структура, защото дейността като едноличен търговец - ръководител и управител, не възможно да се приравни с дейността на ръководна длъжност по смисъла на Класификатора на длъжностите в администрацията. Дейността по ръководство и контрол на предприятието на едноличния търговец, дори и когато в него има наети лица, не е дори сходна с дейността по ръководство и контрол в държавна административна структура. Двете сфери на обществения живот се подчиняват на съвсем различни механизми за управление, поради което не е възможно придобития управленски опит в едната област да се приравнява на професионален ръководен опит в другата. В този смисъл е и установената съдебна практика по аналогични казуси. Законосъобразно АС-Сливен е отбелязал, че най-малко липсва ръководен опит в областта на реализиране на административнонаказателната отговорност, която е част от дейността на РД "АА". Към датата на прекратяване на служебното му правоотношение А. Ч. не е придобил минималния изискуем четиригодишен професионален опит, защото е заел длъжността директор на РД"АА" на 05.02.2014 г. Действително е изключително смущаващо обстоятелството, че той е заел длъжността след провеждането на конкурс, при който са проверявани притежаваните от него квалификация, ранг и опит, но неправилното му допускане до участие в конкурса не може да представлява основание за саниране на констатираните в последствие обстоятелства. Именно за подобни ситуации е приложима хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл. В интерес на справедливостта следва да бъде отбелязано обстоятелството, че първоначално А. Ч. не е бил допуснат до обявения конкурс за длъжността директор на РД"АА" от конкурсната комисия, но въз основа на изявление изх. № 1з-1775-00-1/2/10.01.2014 г. на изпълнителния директор на ИА"АА" е допуснат до участие в процедурата, която е и спечелил. С това писмо неправилно е прието, че професионалният му опит като управител на ЕТ "Аида-А. Ч." отговаря на изисквания за професионален опит за длъжността директор на РД"АА". Законосъобразно първоинстанционния съд приема, че са спазени изискванията на закона и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие със закона. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията, към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за професионалното, компетентно и добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 от ЗДСл). В случая правилно е прието, че жалбоподателят е назначен на държавна служба без да отговаря на специфичните изисквания за заемане на длъжността - нарушение по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, което съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Правилно е преценено, че служителят А. Ч. е назначен на длъжността "директор на РД"АА" без да притежава необходимия професионален опит. Към датата на прекратяване на служебното правоотношение е придобит професионален опит (по време на изпълнение на заеманата длъжност), но той също е по-малък от минимално изискуемите 4 години. Следователно правилно първоинстанционният съд приема, че както към момента на назначаването, така и към момента на прекратяване на служебното му правоотношение жалбоподателят не отговаря на всички изисквания за изпълнение на длъжността. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение е обосновано и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,