Решение № 2837 от 11.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8773/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Мураки ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес] и съдебен адрес: гр. София, [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. Бърчев, против Решение 4614/10.07.2023 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по адм. д. 6922/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството пртив Ревизионен акт (РА) Р-22220221005156-091-001/23.03.2022 г., издаден от органи по приходите, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП с Решение 850/03.06.2022 г., и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 292.96 лв. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - София - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Бакърджиева. Иска да бъде потвърдено решението на АССГ и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна поради следните съображения: АССГ е сезиран с жалба от Мураки ЕООД против РА Р-22220221005156-091-001/23.03.2022 г, издаден от органи по приходите. Със същия са установени на дружеството задължения за ДДС в общ размер 24 300.92 лв. и лихви 2 721.29 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 ЗДДС по фактури от Инко Брандс ЕООД и на основание чл. 70, ал. 1,т. 2 ЗДДС по фактури от Плантика ООД, Вамко ООД, Хоум Гарден ТТ ЕООД, Юск Бул ЕООД, Севън Сиидс ЕООД и Технополис България ЕАД с мотиви за това, че не са налице доставки на стоки по фактурите от Инко Брандс ЕООД и за това, че стоките по фактурите от останалите доставчици не са свързани с икономическата дейност на Мураки ЕООД. Съдът е приел оспорването на РА за допустимо и неоснователно. Приел е също така, че РА е издаден от компетентни орган по приходите. Подробно е изложил констатациите и правните изводи на ревизиращия екип, обсъдил е писмените обяснения, дадени в хода на ревизията, и събраните доказателства, както и приетата без оспорване от страните съдебно счетоводна експертиза (ССЕ), и е обосновал изводите си за материална законосъобразност на оспорения акт. АССГ правилно е приел, че не е доказано фактическото извършване на спорните доставки на бонбони по фактурите от Инко Брандс ЕООД, тъй като от страна и на жалбоподателя, и на доставчика са представени само фактурите, в които стоките не са индивидуализирани в достатъчна степен. В хода на ревизионното производство и в хода на съдебното производство жалбоподателят не е обяснил каква е връзката на стоките по фактурите от Плантика ООД, Вамко ООД, Хоум Гарден ТТ ЕООД, Юск Бул ЕООД, Севън Сиидс ЕООД и Технополис България ЕАД с осъществяваната от него независима икономическа дейност, съответно не е представил и доказателства за наличието на такава връзка. Изводите на АССГ за това, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит и по тези фактури на основание 70, ал. 1,т. 2 ЗДДС, се потвърждават и от ССЕ. Вещото лице дава заключение, че тези стоки не са използвани от жалбоподателя за негови следващи облагаеми доставки, а са осчетоводени директно като разход за дейността (за външни услуги и за материали). По една от фактурите е осчетоводено вземане от трето лице (собственик), което категорично сочи, че е стоката е за лични цели, а не за дейността на дружеството. Независимо от това, че настоящият касационен състав преценява като правилни и логично обосновани изводите на първостепенния съд за материална законосъобразност на РА, основателен е доводът на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение при постановяването на оспореното решение. АССГ е изпълнил задълженията си по чл. 160, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК и е извършил служебно проверка за валидността на акта. Изводите му обаче не се подкрепят от наличните по делото доказателства. Представена е от ответника Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК и Заповед ЗЦУ-ОПР-2/19.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП са определени органи по приходите от ТД на НАП Бургас, ТД на НАП Варна, ТД на НАП Велико Търново и ТД на НАП Пловдив, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК. Представена е и Заповед З-ЦУ-2872/10.09.2021 г., издадена отново от зам. изпълнителния директор на НАП на основание чл. 10, ал. 9 от ЗНАП във връзка със Заповед за оправомощаване ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г., с която е разпоредено определените в заповедта от 05.05.2021 г. служители на ТД да осъществяват производства по данъчно осигурителен контрол по отношение на лицата, посочени в приложението към заповедта, като контролните производства бъдат възложени от началниците на сектори, определени със Заповед РД-01-287/10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП София, издадена от него на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Видно от приложението към Заповед З-ЦУ-2872/10.09.2021 г. на зам. изпълнителния директор на НАП компетентната ТД на НАП по чл. 8 ДОПК на изброените данъчно задължени лица, сред които и Мураки ЕООД, е ТД на НАП София, но ревизионното производство следва да бъде осъществено от органи по приходите при ТД на НАП Варна. Същото е възложено със ЗВР Р-22220221005156-020-001/10.09.2021 г., издадена от М. Михалски, началник сектор в ТД на НАП Варна. Срокът на ревизията е продължен със ЗВР от 10.12.2021 г., издадена от същия възлагащ орган по приходите. Ревизионният доклад е издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Варна, определени със ЗВР, а РА е издаден от органът, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията. Съгласно чл. 12, ал. 6 ДОПК правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 не се прилагат за органи по приходите или публични изпълнители, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощен от него заместник изпълнителен директор. Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. е издадена на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК от зам. изпълнителния директор на НАП, но заповедта на изпълнителния директор за оправомощаването му (вероятно с ЗЦУ-ОПР-2/19.04.2021 г.) не е представена по делото. Не е представена и Заповед за оправомощаване ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г., с която зам. изпълнителния директор е оправомощен да издаде Заповед З-ЦУ-2872/10.09.2021 г. на основание чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Не е представена по делото също така и заповед на директора на ТД на НАП София, издадена от него на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. При такава непълнота на административната преписка АССГ е следвало на основание чл. 152, ал. 4 и чл. 171, ал. 5, предл. второ АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК да изиска от ответника да представи изброените по-горе три заповеди и да му укаже, че не представя необходимите доказателства, установяващи компетентност на органите, издали оспорения РА. По тези съображения решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд по реда на чл. 226 АПК с указания да бъдат изискани от ответника доказателствата за компетентност на органите по приходите, възложили ревизията и издали РА, съответно за преценка на валидността на акта. По исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе съдебният състав, който повторно ще разгледа делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение