Решение № 1143 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2008 г.

Решение № 1143 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 383/4.06.2008 г., постановено по адм. д. № 5/2008 г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, Административно отделение, с което е отменен РА № 0З010118/1.03.2006 г., издаден от данъчен орган при ТД гр. Варна, потвърден с решение № 202/2.05.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "СОЛО КОМЕРС-Веселин Данов" са установени данъчни задължения по ЗДДС - ДДС за внасяне за данъчен период м. 03.2003 г. в размер на 8424 лв. и лихви в размер на 2461, 59 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила-касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че е неправилен изводът на съда за наличие на прехвърляне на собственост, както и начисление на ДДС по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). По подробни съображения в този смисъл изложени в касационната жалба моли съда да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи касационната жалба, като се отхвърли жалбата срещу обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответника по жалбата ЕТ "СОЛО КОМЕРС-Веселин Данов", чрез пълномощника си - адв. Арменчева оспорва касационната жалба, с представено по делото писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за обоснован и правилен извода на съда за наличие на основанието за признаване на правото на данъчен кредит, поради което решението следва да се остави в сила. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания преценени съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, Варненският окръжен съд-административно отделение при повторното разглеждане на делото след отмяната му от ВАС и връщане на делото за ново разглеждане е отменил РА № 03010118/1.03.2006 г. на ТД гр. Варна, потвърден с решение № 202/2.05.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който е отказано признаване правото на данъчен кредит по 9 броя фактури, издадени от "Инвесткомерс" ООД на ЕТ и са определени данъчни задължения по ЗДДС-ДДС за внасяне за данъчен период м. 03.2003 г. в размер на 8424 лв. и лихви в размер на 2461, 59 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбоподателят е получател по доставки от "Инвесткомерс" ООД, за които са издадени девет броя фактури от м. март 2003 г. с предмет на доставките -кухненско и ресторантско оборудване. Приел е, че издадените фактури отговарят на изискванията на ЗСч, ЗДДС и ППЗДДС и са отразени в счетоводната документация, съгласно изискванията на ЗСч. Плащанията към доставчика са осъществявани в брой от ревизираното лице и не са нарушавани изискванията на чл. 55а от ЗДДС, относно плащането на начисления ДДС по "ДДС - сметка" на доставчика. Според съда в хода на административното и съдебно производство жалбоподателят е представил писмени доказателства изхождащи от доставчика, вкл. и извлечение от счетоводни справки, описи към фактурите описи, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и касови бонове, извлечение от годишната инвентаризация, които доказателства е съпоставил със заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е посочил, че фактурите са подписани от доставчик и получател, стоките по тях са индивидуализирани с представените описи и протоколи, в счетоводството на доставчика данъка е отразен като задължение към бюджета по смисъла на ЗДДС, отразени са в отчетите за приходи и разходи. Отделно от това те са отразени в инвентаризационния опис на жалбоподателя и са били налични в неговия патримониум. Предвид това съдът е приел, че представените доказателства установяват всички релевантни за данъчното облагане факти и обстоятелства. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 65, ал. 7 от ЗДДС и е отменил РА в обжалваната част. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. В изпълнение на указанията на ВАС, дадени в отменителното решение, при новото разглеждане на делото съдът е изискал и събрал необходимите доказателства, представляващи описи на доставените стоки към всяка една от фактурите отразени в стоковите разписки и протоколи за приемане и предаване, касови бонове към фактурите, инвентаризационен опис и извлечение от с/ка 411. Така представените доказателства не са били оспорени от ответната страна, приети са от съда, който ги е обсъдил и извършил преценка на заключението на вещото лице, с оглед на всички събрани по делото доказателства. Въз основа на така извършения цялостен анализ на доказателствата е изградил и изводите си за незаконосъобразност на издадения РА и те се споделят и от настоящата инстанция. Това е така, тъй като поначало констатациите в РА за липса на начисляване и липса на доставка се основават единствено на това, че доставчикът не е намерен на адреса и не са представени в срок изисканите документи и писмени обяснения. Това обаче не обосновава факта, че действително липсва начисление на данъка при прекия доставчик, както и че липсва доставка. Въпреки че фактическите констатации за липса на начисляване на ДДС в счетоводството на доставчика "Инвесткомерс" ООД и за липса на доставка са изградени единствено на факта на ненамирането му на посочения адрес и неговата дерегистрация, то данъчният субект е този който следва да докаже, че данъкът е начислен от неговия доставчик по реално осъществена доставка. Това следва от общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и начисляването на данъка в счетоводството на доставчика според изискването на чл. 64, ал. 1, т. 2 вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС и наличие на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В случая тези факти са изследвани от съда и са доказани както с представените доказателства, така и със заключението на вещото лице, прието неоспорено в производството, видно от което данъкът по процесните фактури е отразен в счетоводството като задължение към бюджета, а придобитите по тях активите са отразени в инвентаризационния опис и са били налични в патримониума на данъчния субект, като в описа фигурират подписите на МОЛ и тези на собственика на търговеца. Установено е също така, че доставчика е включил в ОПР и стойността на приходите от тези сделки, представени са и доказателства за извършените плащания по фактурите. Във връзка с извършения цялостен анализ на събраните по делото доказателства съдът е стигнал до обоснования извод за реалност на доставките документирани с фактурите издадени от "Инвесткомерс" ООД и наличие на кумулативните изисквания на чл. 64 ЗДДС, за признаване на правото на данъчен кредит във връзка с тези доставки. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,