Решение № 10895 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6257/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на К. Фенерска от гр.Сливен, чрез адв. Попов, срещу решение 212 от 04.05.2023 г., постановено по адм. дело 37/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлено оспорването й на заповед РД-15-1940 от 28.10.2022 г. на кмета на Община Сливен. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Сливен, чрез юрк. Мавродиева ,в писмен отговор по жалбата, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендира юрк.възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед РД-15-1940 от 28.10.2022 г. на кмета на Община Сливен, с която на основание чл.225а, ал. 1 във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж пристройка към съществуваща жилищна сграда към самостоятелен обект с идентификатор 67338.513.45.1.1 в сграда с идентификатор в 67338.513.45.1 в имот с идентификатор 67338.513.45 по КККР на гр.Сливен, съставляваща стоманобетонова конструкция и зидове от тухли Итонг с размери 4,00м/2,50м и Н 2,50м., изградена без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж /РС/. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ. След подробно обсъждане на заключението на вещото лице във връзка с останалите доказателства по делото и приложената административна преписка, първоинстанционният съд е приел, че категорично се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с точно описаните параметри и местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от СТЕ, който е изграден след 2008г. и не попада в режим на търпимост по §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 3/29.09.2022г. не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ пристройка към съществуваща жилищна сграда към самостоятелен обект с идентификатор 67338.513.45.1.1,изградена в груб строеж с описаните в констативния акт и процесната заповед местонахождение и параметри , изградена в нарушение изискванията по чл.148,ал.1 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство, от което следва,че заповедта е издадена на съответно правно основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му / след 2008г./ - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. по смисъла на ал.1, §127. Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство с оглед съобщаване на адресата на заповедта по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, тъй като с осъщественото право на оспорване на заповедта по съдебен ред е саниран този порок, който в трайната съдебна практика не се определя като съществен. Неоснователно е и възражението за фактическа невъзможност за премахване на незаконния строеж, тъй като приетата без оспорване СТЕ сочи на обратното премахването е свързано с премахване на аркерът, който може да бъде срязън при контакта без компроментиране на останалата конструкция на сградата. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторката дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,