Решение № 13528 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7871/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /ОДОП/ София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Христова срещу Решение 6068 от 16.10.2023 г., постановено по адм. дело 4892/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на СЕМ ЮВЕЛИР ООД е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22221122005634-091-001 от 21.12.2022 г. издаден от органи по приходите от ТД на НАП София, потвърден с Решение 381/28.03.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП София, с който на дружеството за данъчен период м. 05.2022 г. е начислен данък върху добавената стойност /ДДС/ в размер на 103 620,68 лв., във връзка с недоказана вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки и са начислени лихви за забава в размер на 5 469,31 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не е доказан ВОД по фактура издадена на чуждестранното дружество ARTE JEWELLERY ВVBA. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което жалбата срещу ревизионния акт се отхвърли. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - СЕМ ЮВЕЛИР ООД, ЕИК 131323807, чрез упълномощен адвокат оспорва касационната жалба в представен писмен отговор. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции съобразно представен списък. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на СЕМ ЮВЕЛИР ООД срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221122005634-091-001 от 21.12.2022 г. издаден от органи по приходите от ТД на НАП София, потвърден с Решение 381/28.03.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП София, с който на дружеството за данъчен период м. 05.2022 г. е начислен данък върху добавената стойност /ДДС/ в размер на 103 620,68 лв., във връзка с недоказана вътреобщностна доставка на стоки /ВОД/ и са определени лихви за забава в размер на 5 469,31 лв. От фактическа страна административният съд е проследил извършените процесуални действия и констатациите на органите по приходите. Установил е, че основната стопанска дейност на ревизираното дружеството за процеснят данъчен период е търговия на едро е бижутерия от благородни метали. Налице е и Удостоверение за регистрация 2537/26.03.2010 г., издадено от Министерството на финансите, на основание чл. 13, ал. 1 от Валутния закон за дейности по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие. За установено е прието, че СЕМ ЮВЕЛИР ООД е декларирало ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, с получател ARTE JEWELLERY ВVBA е VIN ВЕ0475350676, документирана с фактура 0000001375/25.05.2022 г. с размер на данъчната основа 518 103,40 лв. и предмет - златна бижутерия. При валидиране на номерата е установено, че е регистрирано за целите на ДДС в Белгия. За извършената вътреобщностна доставка, СЕМ ЮВЕЛИР ООД е подало VIES декларация по образец - Приложение 14 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/. Според органите по приходите, за процесната доставка не са налице предпоставките на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, определящи я като вътреобщностна, за която е приложима нулева данъчна ставка. Аргументите за този извод се свеждат до обобщението, че не е извършено плащане, не е доказано транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка и прехвърляне правото на собственост върху стоките - 7 848,94 грама златна бижутерия 14К. След извършената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК, административният съд е потвърдил валидността на РА и е приел, че същия е издаден при спазване на законовите изисквания за форма и предвидените за това процесуални разпоредби. По приложението на материалния закон съдът е изложил мотиви за незаконосъобразност и отмяна на ревизионния акт. След анализ на установената фактическа обстановка и събраните доказателства в хода на ревизията и съдебното производство, съдът е приел, че процесните доставки отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, съответно 53, ал.1 от ЗДДС и са налице доказателства по чл.45 от ППЗДДС. Посочено е, че от приетите по делото фактура 5859001193/25.05.2022 г. с предмет куриерска услуга, информация в табличен вид относно пратка с товарителница 50701726242, справка за осчетоводяване на цитираната фактура, сканирано копие на товарителница 50701726242 и потвърждение за получена стока е видно, че СЕМ ЮВЕЛИР ООД е извършило всички необходими действия, за да се увери, че стоките са напуснали територията на страната. Международната товарителница доказва, че стоката е транспортирана от Спиди АД за Белгия и е получена от получателя на доставката. Получаването на стоките е удостоверено и с изрично потвърждение на дружеството - получател. Посочил е, че документите са редовни от външна страна и като такива се ползват с материална доказателствена сила по отношение на условията за транспорта. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая не е налице спор по фактите. Спорът и пред касационната инстанция е правен и се свежда до това налице ли е реалност на декларираната доставка от СЕМ ЮВЕЛИР ООД като ВОД, с нулева ставка и по-конкретно представените документи, удостоверяват ли реално извършен транспорт от Република България към Белгия, за стоките по процесната фактура. Нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС регламентира, че вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Следователно, за да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната разпоредба, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, доставчикът по която да е регистриран за целите на ДДС в Република България, а получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС, стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула, съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Документите, с които се доказва ВОД са определени с чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата редакция), като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая безспорно изискуемите за доказване на ВОД документи са налице. От всички събрани доказателства, правилно Административен съд София град е установил, че стоките по фактурите са превозени до територията на друга държава членка на ЕС. В конкретния случай доставчика е представил всички необходими доказателства, от които се установява фактическото напускане на стоките от територията на Р. България, като това се потвърждава от приетите писмени доказателства, а именно фактура 5859001193/25.05.2022 г. с предмет куриерска услуга, информация в табличен вид относно пратка с товарителница 50701726242, справка за осчетоводяване на цитираната фактура, сканирано копие на товарителница 50701726242. Налице е и потвърждение за получена стока от чуждестранното дружество. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че в следствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставчика - решение по дело С-409/04 Teleos т. 42 и др. Т.е. от съществено значение за осъществяването на ВОД е изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, което означава фактическо напускане на стоката на границата на страната и преминаването й на друга територия. Конкретното място, където е получена стоката на територията на друга държава-членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване преминава към регистрираното по ДДС лице - получател на стоката. От изложеното следва, че декларираните от СЕМ ЮВЕЛИР ООД ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, поради което правилно съдът е приел, че дружеството не дължи ДДС за процесната доставка. В тази връзка следва да се посочи, че изложените доводи за нарушение на Закон за пощенските услуги, Валутния закон и вътрешните правила на куриерската фирма Спиди АД са неотносими към процесния спор. Изложените мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответника се следват своевременно претендираните и доказани разноски за касационната инстанция в размер на 10 800 лв. съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за първата инстанция са присъдени с обжалваното решение на Административен съд София град, поради което не следва да се присъждат повторно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,