Решение № 5251 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1927/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационни жалби, подадени от главния архитект на Община Варна, чрез гл. юрк. Ненчев и Й. Виезер, чрез адв. Лазарова срещу решение 1713 от 06.12.2023 г., постановено по адм. дело 87/2023 г. по описа на Административен съд - Варна. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с потвърждаване законосъобразността на процесната виза за проучване и проектиране от 07.12.2022г., издадена от главния архитект на Община - Варна, със законните последици. Ответникът министър на земеделието, чрез ст.експерт Василева, оспорва касационните жалби и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски - юрк. възнаграждение. Ответникът Дирекция на Природен парк Златни пясъци , чрез адв. Фичева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и правилност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се потвърди обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество - основателни, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна по оспорване на министъра на земеделието и Дирекция на природен парк Златни пясъци , виза за проучване и проектиране от 07.12.2022г., издадена от главния архитект на Община - Варна за Основен ремонт и възстановяване на част от погинали сгради /сгради с идентификатори: 10135.513.34.1, 10135.513.34.2, 10135.513.34.3/ - възстановяване на бар Кукери , находящ се в УПИ III 34 за ресторант , кв. 8 по плана на к.к. Златни пясъци , Община Варна . За да постанови този резултат, административният съд е приел , че производството е инициирано със заявление АУ118607ВН/30.11.2022г., подадено от собственика на сградите и носител на правото на строеж Й. Виезер за издаване на скица с виза за проектиране за Възстановяване във връзка с чл.66, ал.2 от ЗС на погинали сгради с идентификатори: 10135.513.34.1, 10135.513.34.2, 10135.513.34.3 възстановяване на бар Кукери , с приложени документи за собственост / нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 82, том I, рег. 851, дело 82/2018 г./, скици и становище изх. ИПП-670/28.11.2022г., че имот с идентификатор 10135.513.34 не попада в границите на строителната забрана по заповед РД-14-300/21.04.1997г. на МТРС. Издадената виза е с правно основание по чл.140, ал.3 ЗУТ за възстановяване във вр. чл.66, ал.2 ЗС на погинали сгради по действащия ПУП-ПРЗ на к.к. Златни пясъци , одобрен със заповед РД-02-14-513/25.09.2003г на МРРБ за УПИ III 34 за ресторант , кв. 8, съгласно § 2 ПЗР към ПН за прилагане на ОУП на Община Варна, в рамките на отстъпеното право на строеж, при спазване на действащата нормативна уредба и градоустройствените показатели общо за целия УПИ III 34 за ресторант , кв.8: плътност на застрояване 11%, Кинт 0,11, минимална озеленена площ 75%. След обсъждане на приетите по делото две съдебно - технически експертизи, изготвени от вещи лица архитект и инженер, административният съд е приел от правна страна, че оспорената виза е незаконосъобразна, тъй като състоянието на сградите не позволява тяхното възстановяване до степен да са годни за ползване по предназначение. От техническа гледна точка е възможно единствено ново застрояване, което е в противоречие с част 3, т.3.2,4,5 и 7 от Плана за управление на Природен парк Златни пясъци . Прието е също, че възстановяване на сградите съставлява ново строителство, противоречащо на действащия ПУП-ПРЗ на к.к Златни пясъци , за УПИ III 34 за ресторант , кв. 8, одобрен със заповед РД-02-14-513/25.09.2003г на МРРБ, който план предвижда единствено запазване на съществуващото в имота строителство . Освен изложеното, административният съд е мотивирал незаконосъобразността на процесната заповед и с произнасяне на административния орган извън заявеното искане, тъй заявлението е за възстановяване на част от погинали сгради , а визата за Основен ремонт и възстановяване на част от погинали сгради с идентификатори 10135.513.34.1, 10135.513.34.2, 10135.513.34.3/ - възстановяване на бар Кукери . Прието е, че в тази си част визата е с невъзможен предмет, тъй като вещото лице инженер конструктор сочи, че състоянието на сградите позволява единствено новото им изграждане. Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане нормите на чл.140 ЗУТ и чл.66, ал.2 ЗС във връзка с изяснената по делото фактическа обстановка. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесната виза е издадена и мотивирана изрично с хипотезата на чл.66, ал.2 ЗС, която не е обсъдена в обжалваното решение. Съгласно чл. 66, ал. 2 ЗС / ДВ, бр. 33 от 1996 г./ правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго. Посоченото правно положение е трайно застъпено в съдебната практика и преди изричното му законодателно уреждане. Това е така, защото в закона не е предвидено при погиване на изградената върху чужда земя постройка да се погасява учреденото и осъществено вече право на строеж. В тези случаи носителят на правото на строеж може да възстанови разрушената сграда/ в случая погиналите сгради с идентификатори 10135.513.34.1, 10135.513.34.2, 10135.513.34.3 , съставляващи част от комплекс бар Кукери /. Тази норма , съгласно постоянната практика на Върховния касационен съд , не обхваща единствено случаите, когато на обекта /строежа/ е придаден временен характер от закона или действащия ПУП /напр. временни постройки със статут по чл. 120 от ППЗТСУ /отм./, когато за терена има нови предвиждания / §50а от ПЗР на ЗИДЗТСУ - отм./, когато обектът не представлява "строеж" по смисъла на § 1 от ДР на ППЗТСУ /отм./, съответно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ/. В конкретния казус не се касае за някое от изключенията, визирани по-горе, тъй като погиналите сгради, определени и от двете съдебно-технически експертизи като негодни за обитаване и функциониране по предназначение / частично запазени различни елементи от конструкцията им/, съставляват строежи /част от комплекс бар Кукери , находящ се в УПИ III 34 за ресторант , кв. 8 по плана на к.к. Златни пясъци , Община Варна/, като застрояването е предвидено по действащия ПУП-ПЗ, одобрен със заповед РД-02-14-513/25.09.2003г на МРРБ с конкретни показатели: плътност на застрояване 11%, Кинт 0,11, минимална озеленена площ 75%. Процесната виза, както правилно е приел първоинстанционният съд, е издадена именно с горните показатели на застрояване и при изрично вписване в нея, че е за възстановяване по реда на чл.66, ал.2 ЗС на погиналите сгради, заснети с отделни идентификатори в действащата КККР, съставляващи по предназначението на ПУП-ПЗ ресторант /бивш бар Кукери /. Погиването на сградите се потвърждава и от двете приети по делото съдебно-технически експертизи, които са дали конкретните показатели за всяка една от застройките, и констатират, че са негодни, дори опасни за ползване по предназначение. Следователно са налице изискванията на чл.66, ал.2 ЗС за издаване на визата на собственика на сградите и надлежен носител на правото на строеж по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 82, том I, рег. 851, дело 82/2018 г., който е заявител пред административния орган. Предвид изложеното, изводът на административния съд, че се касае за ново застрояване, което противоречи на част 3, т.3.2,4,5 и 7 от Плана за управление на Природен парк Златни пясъци , е неправилен. При условията на чл. 63, ал. 2 ЗС, която норма допуска правото на собственост върху терена и правото на собственост върху сграда в него да принадлежат на различни правни субекти, правото на строеж възниква и без изрично волеизявление, щом е извършено прехвърляне, което освен, че изключва постройката от притежанието на терена, съдържа и правото на строеж, което се запазва и след погиване на сградата. Правото на строеж е неделимо от правото на собственост върху сградата и се съдържа в него. В случай на разрушаване на сградата, каквото безспорно е установено по делото, правото на строеж се запазва, независимо от правния способ за неговото придобиване и това дава законовоуредена възможност за изграждането й в същия вид. При възстановяването на разрушената сграда новата постройка следва да бъде със същата площ и обем като предишната. Въпреки , че съдебната практика допуска изграждане на новата /възстановена/ сграда в по-голям обем от погиналата и урежда правните последици по реда на чл.92 ЗС, в настоящия случай, видно от процесната виза, възстановяването на единния комплекс на бар Кукери , е в обема на съществувалите отделни компоненти /сгради/ в него и съответства изцяло на действащия ПУП. Предвид това и независимо от факта, че сградите не са освидетелствани по реда на чл.195 във вр. с чл.169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ /вж.експертизата на вещото лице инженер/, реализирането на правото на строеж при условията на чл. 66, ал. 2 от ЗС, може да се осъществи в обема на първоначалното право на строеж, но при спазване изискванията на ЗУТ. Именно при спазване на нормите на ЗУТ е издадена процесната виза, като извадка от плана, която отразява предвижданията на ПУП и съдържа конкретните показатели за плътност на застрояване, Кинт и минимална озеленена площ. Обстоятелството, че визата е издадена освен за заявеното възстановяване по чл. 66, ал. 2 от ЗС на част от погиналите сгради, и за основен ремонт не води до незаконосъобразността й, тъй като експертите установяват, че за част от сградите има запазени носещи конструктивни елементи сграда с идентификатор 10135.513.34.1 изцяло липсва като обем; сграда с идентификатор 10135.513.34.2 съществува частично и подлежи на реконструкция и ново изграждане и сграда с идентификатор 10135.513.34.3 е с аварирала конструкция, за която е въпрос на преценка начина на възстановяването й. Следва да се има предвид, че начина на възстановяване на сградите е въпрос на последваща преценка за законосъобразност на проектите и разрешението за строеж, а не касае процесната виза. Освен това по делото са приложени съхранените първоначални архитектурни проекти от 22.11.1966г. на сградите на обект Летен бар Кукери , които дават в детайли параметрите и предназначението на сградите, а именно: самостоятелен обект с идентификатор 10135.513.34.1 е с функционално предназначение за обществено обслужване кухня , с предвидени помещения топла и студена кухня, подготвителни, складови, санитарни и битови помещения за персонала; проектиран е тунел , който свързва офиса на кухнята с терасите за посетители, като част от тази сграда; самостоятелен обект с идентификатор 10135.513.34.2 е с функционално предназначение за обществено обслужване кула за осветление ; самостоятелен обект 10135.513.34.3 е с функционално предназначение за обществено обслужване / бар Кукери / панорамни тераси , общо 11 броя, разположени амфитеатрално по нивото на терена, като в южната част е разположена Дансинг-сцена , под която има предвиден етаж с обслужващи помещения на изпълнителите /гримьорни, съблекални и санитарни помещения/; по североизточния контур на обекта, с цел ветрова защита, има стоманобетонни стени с височина 3,00м. От значение за законосъобразността на процесната виза е и констатацията на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещо лице архитект, че има пълна идентичност на границите и площта на имот с идентификатор 10135.513.34 и УПИ III 34 за ресторант , както и това, че предвижданията по плана са за сграда за обществено хранене , действащия ПУП-ПЗ е коректно и точно отразен във визата и имота не попада в обхвата на строителната забрана по заповед РД-02-14-513/25.09.2003г на МРРБ. С оглед на изложеното се явява неправилен изводът на административният съд, че възстановяването на бивш бар Кукери , е в противоречие с част 3, т.3.2,4,5 и 7 от Плана за управление на Природен парк Златни пясъци , тъй като бившия бар Кукери , в раздел 1.16.3 Застроени площи и сгради на територията на ПП Златни пясъци от Плана за управление на природен парк Златни пясъци е вписан като несъществуващ , без данни за проведено обследване на сградите бар Кукери е разрушен до основи с опасни останки от сграда . Възстановяването на сградите по реда на чл.66, ал.2 ЗС не съставлява нов строеж, тъй като това понятие изисква да се разрешава с визата изцяло ново, несъществуващо по плана или нереализирано застрояване. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл.222, ал.1 АПК постановено друго , с което се отхвърлят жалбите на министъра на земеделието и Дирекция на природен парк Златни пясъци против виза за проучване и проектиране от 07.12.2022г., издадена от главния архитект на Община - Варна за Основен ремонт и възстановяване на част от погинали сгради /сгради с идентификатори: 10135.513.34.1, 10135.513.34.2, 10135.513.34.3/ - възстановяване на бар Кукери , находящ се в УПИ III 34 за ресторант , кв. 8 по плана на к.к. Златни пясъци , Община Варна , като неоснователни. Предвид изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от касатора Й. Виезер, на основание чл.143, ал.3 АПК, Министерство на земеделието и Дирекция на природен парк Златни пясъци дължат поравно реално направените в процеса разноски по приложения списък по чл.80 ГПК, възлизащи на сумата 2094лв. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение