Решение № 8595 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10585/2020 г.

Производството е по чл. 176, ал. 1 АПК. Образувано е по молба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с икане за допълване на Решение 4722/14.04.2021 г., постановено по адм.д. 10585/2020 г. по описа на ВАС, осмо отделение. Иска се съдът да се произнесе с допълнително решение, с което, на осн. чл. 173 ал. 2 АПК, да укаже изпращане на преписката на компетентния административен орган и да даде задължителни указания относно тълкуването и приложението на закона. По тази молба е депозирано писмено становище от Слънчев бряг АД, чрез юрк. С. Димитрова, с мотиви за неоснователност на искането и възражение, че на дружеството вече е изпратена Заповед за възлагане на ревизия по реда на чл. 112 и ял. 113 ДОПК, поради което отправеното искане за тълкуване и приложение на закона е безпредметно. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че молбата е депозирана в срока по чл. 176, ал. 1 АПК и от страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 5 ДОПК (Нова - Д. В., бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), при обявяване на ревизионен акт за нищожен от съда се прилага чл. 173, ал. 2 АПК. В чл. 173, ал. 2 АПК е предвидено, че извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С Решение 4722/14.04.2021 г. на Върховен административен съд, Осмо отделение, постановено по адм. д. 10585 по описа за 2020 г., е отменено изцяло Решение 547/21.04.2020 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело 260/2019 г. и е обявен за нищожен в обжалваната част оспорения от Слънчев бряг АД Ревизионен акт Р-02000218000795-091-001/31.07.2018г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас. С жалбата е била оспорена законосъобразността и обосноваността на издадения РА, чието съдебно обжалване се регламентира от специалните разпоредби на чл. 156-161 от ДОПК. Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Нормата на чл. 160 ал. 4 ДОПК изрично предвижда, че предписанието на ал. 3 (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона") не се прилага за ревизионните актове. Тъй като разпоредба на чл. 160 ал. 4 ДОПК не обуславя приложимостта на дерогацията от степента на незаконосъобразност на оспорения акт, то и при обявяване на неговата нищожност съдът не следва да връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид уредбата на този случай в ДОПК не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК, с оглед на което наведените в тази връзка аргументи са неотносими. Следва да се приеме, че липсва непълнота в постановеното решение и депозираното искане за допълване е неоснователно. Воден от изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение