Решение № 4336 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 172/2015 г.

Решение № 4336 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 172/2015 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Кирчев Пилашев от гр. Хасково, против Решение № 475 от 14.11.2014 г. по адм. дело № 568/2014 г. на Административен съд Хасково. Твърденията в касационната жалба са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че дължи данък за процесното МПС за 2009 - 2014 г., тъй като същото е с прекратена регистрация. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото решено по същество, като съдът отмени обжалвания акт. Ответникът - Директорът на Дирекция "Общинска данъчна дирекция", чрез процесуален представител в писмено възражение, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 568/2014 г. на АС Хасково е било образувано по жалба на настоящия касатор срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № АУ000089/2.07.2014 г. на органа по приходите в Дирекция "Общинска данъчна дирекция" /ОДД/ - Хасково, в частта му, в която е потвърдено с Решение № 2/1.08.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДД" - Хасково, с който са установени задължения за ДПС дължими за времето от 2009-2014 г. за притежаван от него лек автомобил марка "Москвич" 412, с рг. номер Х 71 83 Д в общ размер на 308 лв. главница и лихва в размер на 85 лв. Пред първоинстанционния съд са били изложени съображения, че неправилно органът по приходите е приел, че процесното МПС съществува физически към момента на издаване на обжалвания административен акт, както и че има валидна регистрация, в която да пише, че същото се движи по пътищата на страната. Жалбоподателят е посочил, че за въпросния автомобил по силата на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45/24.03.2000 г. от 1.06.2006 г. на Министерство на вътрешните работи е следвало да се приеме, че е налице служебна дерегистрация от 2006 г., което по същество представлявало лишаване от правата, дадени с акта за регистрацията му, като по тази причина не е бил плащан данък и такъв не е дължим. С обжалваното пред настоящата инстанция решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че съгласно § 3, ал. З от ПЗР на Наредба № 1-45/24.03.2000 г. от 1.06.2006 г., служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. Последното обаче не означава прекратяване на регистрация по силата на нормативен акт, а означава провеждане на процедура по прекратяване на регистрация по инициатива на контролните органи на МВР, т.е. служебно. Посочил е, че тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с нормата на чл. 143, ал. 6 - 8 от Закона за движение по пътищата, регламентираща снемането от отчет на МПС след събиране на документи за разкомплектоване и/или предоставяне на табелите с регистрационните номера. Съдът е посочил, че след снемане от отчет на МПС е налице реално прекратяване на регистрацията му, при което за това моторно превозно средство не е дължим данък. Но след като жалбоподателят не е върнал регистрационните табели на автомобила, нито същият е приет за разкомплектоване няма как да се приеме, че процесното МПС не съществува физически, респ. че е снето от отчет и за същото не е дължим данък. Така постановеното решение е правилно в частта му, с която е отхвърлена жалбата на жалбоподателя Пилашев срещу АУЗД № АУ000089/2.07.2014 г. на орган по приходите в Дирекция "Общинска данъчна дирекция" /ОДД/ - Хасково, потвърден с Решение № 2/1.08.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДД" - Хасково, с която са установени задължения за ДПС за 2009г, за притежаван от него лек автомобил марка "Москвич" 412,с рг. номер Х 71 83 Д, в размер на 56 лв. главница и лихва върху главницата в размер на 29.20 лв., и неправилно в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу горния акт, с която са установени задължения за ДПС дължими за периода от 2010-2014 г., за притежаван от него лек подробно описан по-горе, общо в размер на 252 лв. главница и лихва върху нея общо в размер на 55,80 лв. Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. По силата на тези правни норми касаторът се явява носител на задължението за данък върху превозните средства, които притежава. В съответствие с разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от ЗМДТ (в редакцията на нормата обн. в ДВ, бр. 110/2007 г., в сила до изменението й обн. в ДВ, бр. 95/2009 г. от 1.01.2010 г.) собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация. За 2009 г. на касационния жалбоподател с АУЗД е установено вземане от неплащане на ДПС в размер на 56.00 лв. главница и лихва върху нея за същият период от време в размер на 29.20 лв. Според нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, в редакцията й обн. в ДВ, бр. 105/2009 г., в сила от 1.01.2009 г., за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Според цитираната разпоредба, за освобождаването от данък за този период от време е необходимо наличието на две комулативно дадени предпоставки - до края на предходната година, т.е. 2008 г. в случая, собственикът да е върнал свидетелството за регистрация и да е предоставил удостоверение за разкомплектоването на МПС. По делото липсват каквито и да е доказателства за наличието на горните обстоятелства. В случая е неприложима и нормата на чл. 143, ал. 6 от ЗДвП, в редакцията й от ДВ, бр. 61/2006 г. относно снемането от отчет на регистрирано ППС. Според тази разпоредба, снемането от отчет на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи. В случая и тези предпоставки не са налице. Нормата е законова, от по-висок по степен нормативен акт е, поради което разпоредбата на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45/24.03.2000 г. е неприложима. Видно от писмо, рег. № 13690/28.07.2014 г. на ОД на МВР Хасково, за лек автомобил марка Москвич 412 с рег. № 71 83 Д се води на отчет в "Пътна полиция" Хасково. При тези обстоятелства, правилно и в съответствие с действащата към момента на извършване на нарушението разпоредба на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ административния съд с обжалваното решение е приел, че за периода от 1.01.2009 г. до 31.12.2009 г. ДПС в размер на 56.00 лв. и лихва върху нея за същият период от време в размер на 29.20 лв. е дължим. Що се касае до изводите на административния съд в обжалваното решение за дължимост от страна на жалбоподателя на ДПС и начислените върху него лихви за периода от 1.01.2010 г. до до 2014 г., включително, настоящия състав на ВАС намира същите като направени в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 58, ал. 4 от АПК, в редакцията на нормата обн. в ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 1.01.2010 г. В съответствие с тази разпоредба, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване. В случая става въпрос за първата предвидена хипотеза, а именно поради прекратяване на регистрацията. В цитираната разпоредба липсва разграничение дали прекратяването на регистрацията е извършено по инициатива на собственика или по инициатива на контролния орган. Внимателния прочит на нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ в сила от 1.01.2010 г. сочи на това, че тя придава обратна сила на освобождаването от ДПС, което освобождаване е обусловено от едно единствено обстоятелство- от прекратяване регистрацията на МПС. Началния момент според закона за освобождаване плащането на данъка е месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на министъра на вътрешните работи е издадена по делегация на чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП (§ 8 от ПЗР на Наредбата). С нея се регламентират условията и реда за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства. С разпоредбата на § 3 от ПЗР на Наредбата, изм. в ДВ, бр. 34/2006 г. е регламентирана хипотезата на служебно прекратяване регистрацията на превозните средства. Според ал. 3 на § 3, считано от 1.VI.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. Редакцията на нормата сочи, че считано от сочената в нея дата - 1.06.2006 г., служебно е прекратена регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591.При това положение, считано от влизане в сила на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (в редакцията на нормата обн. в ДВ, бр. 95/2009 г. ) от 1.01.2010 г. за такива автомобили данък не се дължи. Административния съд с решението си предмет на касационната жалба като е приел обратното е постановил същото в противоречие с цитираната разпоредба на закона, което налага отмяната му. Вместо него следва да се постанови решение по съществото на спора, с което АУЗД № АУ000089/2.07.2014 г. на органа по приходите в Дирекция "Общинска данъчна дирекция" /ОДД/ - Хасково, потвърден с Решение № 2/1.08.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДД" - Хасково за установено задължение за ДПС за притежаван от Петър Кирчев Пилашев, от гр. Хасково лек автомобил марка "Москвич" 412, с рг. номер Х 71 83 Д, за времето от 2010-2014 г. общо в размер на 252 лв. главница и лихва върху нея общо в размер на 55,80 лв. бъде отменен. С касационната жалба касатора претендира съдебни разноски в касационното производство. Представя пълномощно, договор за правна помощ с адвокат Любомир Гочев от ХАК от 26.11.2014 г., както и списък за разноските по чл. 80 от ГПК в размер на 300 лв. От договора за правна помощ е видно, че претендираната сума от 300 лв. е изплатена в брой, с което е удостоверен реално сторения от жалбоподателя разход, който в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК следва да му бъде присъден. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение