Решение № 8609 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8704/2015 г.

Решение № 8609 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8704/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Т. - РМ" ЕООД, гр. П., представлявано от управителя Х. М. - П., чрез пълномощника адв. И. А., против Решение № 1025 от 22.05.2015 г. постановено по адм. дело № 1725/2014 г. на Административен съд П.. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Ответната страна - Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" П. към Министерство на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител юрк. Г. В., дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на "Т.-РМ" ЕООД, гр. П. срещу Решение № РР-1764 от 12.08.2013 г., на директора на БДУВИБР - П., с което е отказано продължаване срока на действие на разрешително № 32150006 от 27.04.2007 г. за ползване на повърхностен воден обект, издадено от директора на БДУВИБР-П.. За да постанови този резултат е приел за установено, че със заявление вх. № ПВО-01-2 от 9.01.2013 г. "Т. -РМ" ЕООД е поискало на действие на разрешително № 32150006 от 27.04.2007 г., със срок на действие от 27.04.2007 г. до 27.04.2013 г., на осн. чл. 78 от Закона за водите (ЗВ). Административният орган е отказал продължаване на срока на действие на разрешителното с № 32150006 от 27.04.2007 г. за ползване на повърхностен воден обект, тъй като искането попада в обхвата на забраната на чл. 118з, т. 3 и т. 4 от ЗВ. Решението на директора на БДУВИБР-П. е обжалвано по административен ред пред Министъра на Околната среда и водите, като с Решение № 75 от 9.05.2014 г., издадено от зам. министъра на ОСВ, въз основа на Заповед № РД-319 от 24.04.2014 г., жалбата е отхвърлена, а оспорваното Решение № РР-1764 от 12.08.2013 г. на директора на БДУВИБР - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел, че представеното разрешително № 32150006 от 27.04.2007 г. е издадено за ползване на повърхностен воден обект - р. М., в участък км. 201+100 до км. 201+500, който попада в обхвата на водно тяло BG3МА700R143, по отношение на който действа установената с ПУРБ на ИБР (Приложение № 7-1, Раздел 7, Том I) забрана за удължаване на срока на издадено разрешително по ЗВ за изземване на инертни материали. В графа име на водното тяло е посочено "р. М. от р. Т. до вливане на р. Въча и ГО К-9 и ГО К II" за който участък е предвидена "забрана за добив на инертни материали", а в графа "Идентификация/Описание" - "1. от река М. северно от Депо за твърди битови отпадъци (ДТБО) в землището на с. Ц., на около 200 м от устието на р. Въча 2. участък от река С. южно от с. Р. К., започващ от съществуващата баластриера на "К." АД". По отношение на процесното разрешително е налице забрана за удължаване срока на действие по чл. 78, ал. 2, т. 2 вр. чл. 118з, т. 3 от ЗВ. Според съдът същата е абсолютна и не зависи от това дали дейността по изземване на инертни материали е свързана с поддържане на извършени корекции на реката или не. Съдът е установил, че ПУРБ на ИБР и нормата на чл. 118з, т. 3 от ЗВ са приети след издаване на разрешителното за ползване на повърхностен воден обект. Попадане на процесния участък в обхвата на забраната по чл. 118з, т. 3 от ЗВ според първостепенния съд е достатъчно основание обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно. Административният съд е направил извод, че не е налице и основанието предвидено в нормата на чл. 118з, т. 4 от ЗВ за неприлагане забраната за определяне място за изземване на наносни отложения след като участъка от реката, предмет на разрешителното, попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, обявени за опазване на местообитания и биологични видове - изброени в Приложение № 3-1, 3-2 и 3-3 към раздел 3, т. 1 на ПУРБ-ИБР. Във връзка с установеното, първостепенният съд е направил извод, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разрешителното на касатора за ползване на повърхностен воден обект е издадено на осн. чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗВ, който в приложимата му редакция сочи, че титулярът има право да изземва наносни отложения от повърхностни водни обекти, в случая от конкретно посочен участък на р. М.. Целта е посочена в самия административен акт - "почистване на участъка от р. М. с изземване на излишните инертни материали от речното бегло от км 210+100 до км 201+ 500"; целогодишно, "при настъпване на необходимите условия за изземване на баластра с наземни средства, извън периода на размножаване на рибната фауна (април-юни включително)". Съгласно § 146 ПЗР ЗИД ЗВ (ДВ, бр. 61 от 6.08.2010 г.): "... Всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни, освен посочените в ал. 1, се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване." Такова искане за продължаване срока на издаденото разрешително търговското дружество е депозирало на 9.01.2013 г., към който момент е издадена заповед № РД 292 от 22.03.2010 г. на Министъра на околната среда и водите, с която е утвърден План за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" и към който ЗВ е изменен. Съгласно чл. 118з, т. 3 и 4 ЗВ (нов, ДВ, бр. 61 от 6.08.2010 г.) мястото за изземване на наносни отложения не се определя в участък, където са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а, и където тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни. Не е спорно между страните, че участъкът от р. М., от който касаторът добива инертни материали, е включен в защитена зона с идентификационен код BG0002087 и предмет на опазване в така защитената зона са птици. Следователно, за целия участък важат цитираните вече мерки и забрани по приложения № 7-3, раздел 7, том I от П. за управление на речните басейни в Източнобеломорски район (ПУРБ-ИБР), както и от Приложение № 3-1; 3-2 И 3-3 на заповедта. Цели се прекратяване на дейностите по добив на инертни материали, подобряване на състоянието на водите на р. М. в посочения участък Единствено правно значение за процесния случай би имало доказването на факта, че за защитена зона с идентификационен код BG0002087 са отпаднали забраните, т. е. че планът от 2010 г. е претърпял изменения в това направление, или че участъкът от реката не попада в зони за защита. Такива доказателства обаче от страна касатора не са представени. Ето защо съдът правилно е преценил фактите и приложил материалния закон. Правилно също така съдът е приел, че не е налице изключението по чл. 118з, т. 4 ЗВ. Това изключение е свързано с необходимостта дейностите по изземването на наносните отложения да са свързани с поддръжка на съществуващите корекции на реките. Стопанската дейност, каквато е в същност дейността по отнемане на инертни материали директно от речното дъно е различна от екологичната дейност по поддържане на проводимостта на некоригирани речни легла с цел почистване от храсти, дървесна растителност и отпадъци в зоните по чл. 119а, ал. 1, т. 5 - чл. 46, т. 10 ЗВ - която не позволява допълнително изземване на наносни отложения. Съдът от първата инстанция е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, поради което решението му, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение