Решение № 400 от 17.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1311/2014 г.

Решение № 400 от 17.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1311/2014 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството е образувано по искане на осъдения Г. С. Г. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 914/2014 г. на Пазарджишкия районен съд и внохд № 276/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, и изменяване на постановените по тях съдебни актове или с намаляване срока на наложеното на Г. наказание лишаване от свобода до размера на 3 месеца, или с определяне на наказание пробация при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК. В съдебно заседание Г. и служебният му защитник поддържат искането. Представителят на ВКПр не намира за основателно възражението срещу справедливостта на наложеното наказание и дава заключение за оставяне на искането без уважение. ВКС намира искането за допустимо- направено е от осъден в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и се иска изменяване на съдебен акт от изброените в чл. 419 НПК- но не и основателно. С присъдата по първоинстанционното дело- № 139 от 20.V.2014 г. - постановена след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 НПК, Г. С. Г. е признат за виновен в това, че на 28.IV.2014 г. в [населено място], /област/, е управлявал лек автомобил /марка/ с рег. [рег. номер на МПС] след употреба на алкохол, с концентрация от 1.63 промила, за което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. На основание чл. 343г НК Г. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 1 г. и 6 месеца. С решението по въззивното дело- № 133 от 15.VII.2014 г. -присъдата е потвърдена. За да определи на Г. наказание при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, въззивният съд- а и първоинстанционният преди това- правилно е отчел липсата изобщо на смекчаващи обстоятелства: многократни /4/ предходни осъждания за управляване на МПС както без съответно свидетелство, така и след употреба на алкохол; също многократни /9/ санкционирания с влезли в сила наказателни постановления за допуснати нарушения на правилата за безопасно движение; неблагоприятни характеристични данни; причиняване при осъществяването на инкриминираното деяние и на материални щети по друго МПС, и на телесно увреждане на намиращото се в другото превозно средство лице. Правилно, по-нататък, като отегчаващо обстоятелство и при липсата на адекватно обвинение, е отчетено извършването на деянието при условията на повторност, както правилно пък не е отчетено за смекчаващо обстоятелство направеното от подсъдимия признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като това признание с нищо не е допринесло за фактическото изясняване на делото. Към изключително подробните мотиви на първоинстанционния съд по въпроса за наказанието, изцяло споделени от въззивния състав, би могло да се наблегне още на ред обстоятелства: че пострадалият от неправомерното поведение на подсъдимия друг автомобил-и на намиращия се в него П. Д. Б. - е бил паркиран на тротоар; че деянието е извършено в населено място; че освен в нетрезво състояние, Г. е управлявал и с несъобразена скорост, т. е. пренебрегвайки две от правилата, нарушаването на които най-често води до тежки и изключително тежки последици. Имайки предвид изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС