Решение № 9579 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13071/2010 г.

Решение № 9579 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13071/2010 г., I о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Светослав Асенов Аврамов в качеството му на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението град Варна, при ЦУ на НАП и на "Форест груп" ЕООД със седалище и адрес на управление град Попово, подадена от адв. Галина Георгиева от ВАК, преупълномощена от адв. Димитър Балкански, против решение № 1686/29.07.2010 г. по административно дело № 51/2009 г. на Варненски административен съд съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен ревизионен акт /РА/ № № 250800139/18.08.2008 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Търговище, потвърден с решение № 606/11.12.2008 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" град Варна при ЦУ на НАП в частта му, с която е отказано правото на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2007 г. в размер на 10033,50 лева по фактури № 0.. 01/20.12.2007г и 0.. 03/30.12.2007 г. издадени от "Виолена" ЕООД за доставка на стоки"трупи от топола" и са установени задължения за внасяне главница в размер на 10033,50 лева и лихви в размер на 902,10 лева, както и в тази, с която жалбата на ревизираното лице против РА в останалата и част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на Д "ОУИ" град Варна при ЦУ на НАП се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът е отменил РА в посочената част, без да извърши пълна и обоснована преценка на събраните доказателства, като е приел, че са налице многобройни доказателства установяващи реални доставки по процесните фактури. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба "Форест Груп" ЕООД, чрез пълномощник адвокат Димитър Балкански взема становище за неоснователност на жалбата. В касационната жалба на "Форест Груп" ЕООД се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно поради необоснован извод за реални доставки по процесните фактури на дървен материал. Не били съобразени представените договори и анекси към тях, както и приложените фактури. Иска отмяна на решението в посочената част и отмяна на РА в посочената част, както и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на "Форест груп" ЕООД и за основателност на жалбата на Директора на Дирекция ОУИ град Варна при ЦУ на НАП в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо"а" отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: По касационната жалба на ревизираното лице Спорът в тази част е бил относно реалността на доставките на "Рапорт-99" ЕООД, "Инфокар" ЕООД, и "Краси кар " ЕООД на дървен материал в данъчни периоди м. октомври 2007 г. по фактура № 24/31.10.2007 г. издадена от "Рапорт 99" ЕООД, в данъчен период м. януари 2008 г. по фактури № 92/14.01.2008 г., № 93/22.01.2008 г. и № 95/25.01.2008 г., издадени от "Инфокар" ЕООД и в данъчен период м. март 2008 г. по фактури № 19/7.03.2008г, № 21/19.03.2008 г. и № 22/8.03.2008 г., издадени от "Краси кар " ЕООД. При ревизията е установено, че фактурите на първия доставчик са издадени на ревизираното лице и ДДС е начислен, доставчикът "Рапорт - 99" ЕООД е представил два договора за доставка от 31.10.2007 г., като предмет на договорите е доставка на дървесина, като при преценка на двата договора е констатирано, че същите са с идентичен предмет, като различията са свързани с начина на плащане - в единия случай по банков път, а във втория в брой и срока на изпълнение. Констатирано е, че в чл. 2 и на двата договора е посочено, че купувачът превежда авансово сумата от 60 000 лева, без ДДС. За изясняване на факта по кой от двата договора е представена процесната фактура е извършена насрещна проверка при доставчика, при която са изискани заверени копия на фактури от предходни доставчици по доставката, копия на платежни документи, оборотни ведомости за периода на фактурите, хронологични ведомости на сметки клиенти, клиенти по аванси, 4532, групи 20,30 и 70, за периода през който е издадена фактурата, заварено копие на регистрация на ЕКАФП, договори и анекси към тях по процесната фактура. В случая самото авансово плащане не е доказано да е извършено във връзка с конкретна облагаема доставка, а отделно от това самото плащане е извършено в следващия данъчен период на този на издаване на процесната фактура. С оглед изясняване на обстоятелствата и основанията за издаване на процесната фактура и по-точно дали плащането е свързано действително с облагаема доставка на фирмата доставчик са поискани документи относно предприети действия за добив на дървесина. В отговор на отправеното искане е представен анекс № 1/10.05.2008 г. към договор за доставка № 86 от 31.10.2007 г., в който е посочено, че поради невъзможност да се осъществи доставката, срокът се удължава до 31.10.2008 г., поради и което се е стигнало до сключване на анекса. Предвид установеното органа по приходите е приел, че плащането е извършено по нереална сделка и не е признал правото на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя по фактура № 24/31.10.2007 г. издадена от "Рапорт - 99" ЕООД. За да отхвърли жалбата на дружеството в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че по делото не се представени достатъчно доказателства за реалността на доставките на дървен материал. Този извод на съда е обоснован на представените по делото доказателства. Нито в хода на ревизията, нито при оспорване на ревизионния акт са събрани доказателства за това, че доставчикът е разполагал със стоката. В приложената декларация от управителя на "Рапорт - 99" ЕООД е посочено, че дружеството няма наети сечища, наета техника и лица, като доставката на договорената дървесина ще се осъществи чрез покупка на дървесина от фирми добиващи дървесина или внасящи дървесина. Такива покупки не са установени от доказателства . Ето защо с основание съдът е приел, че положителния факт на доставката за която е извършено авансово плащане от 60000 лева не е установен в производството, поради и което е приел, че са налице основанията на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 6 от ЗДДС и жалбата в тази и част е оставена без уважение. По отношение на доставките от "Инфокар ЕООД" при извършената насрещна проверка са предоставени копия от процесните фактури, извлечения от счетоводни сметки 4532,702, оборотни ведомости за м. 02.2008 г., извлечения от дневни финансови отчети. Изискан е счетоводен регистър на сметки от гр. 30 за заприхождаването на дървесината при покупката и през м. 01.2007 г., както и изписването при продажбата, документирана с процесните фактури. Такива счетоводни регистри не са представени. С оглед доказване мястото на съхраняване на стоката е представен договор за наем на склад от 1.10.2007 г., сключен с "Гатер" ООД. Като предходен доставчик е посочен "Лесопласт комерс" по фактура № 117/26.01.2007 г. с предмет на доставка технологична дървесина. Посочен е като предходен доставчик "Кобос" ЕООД. Не са представени превозни билети, пътни листи и други относими за транспорта документи, както и съпътстващи предходната доставка приемо-предавателни документи. При проверката на предходните доставчици не са представени превозни билети, пътни листи и други относими за транспорта документи, както и съпътстващи предходната доставка приемо-предавателни документи, както във връзка с покупката, така и във връзка с продажбата на стоката "дърва за огрев". При ревизията е прието, че липсват доставки по процесните фактури. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че по делото не са представени достатъчно доказателства за реалността на доставките по тези фактури, доколкото при насрещните проверки при доставчиците не са установени издадени превозни билети съгласно изискванията на Наредба № 30, а представените такива не отразяват съдържанието съгласно приложение № 18 от Наредбата, като в този смисъл с тях не се удостоверява по категоричен начин произходът на дървесината. Не са събрани и доказателства за това, че доставчикът е бил собственик на стоките към момента на настъпване на данъчното събитие, както и за ресурсната обезпеченост на съхраняването на стоките. По отношение на доставките от "Красикар" ЕООД, касаещи данъчен период м. 03.2008 г. е извършена насрещна проверка на доставчика при което са представени процесните фактури, оборотна ведомост за м. 02.2008 г., извлечения от сметки, складова ведомост за периода м. 03.2008 г. и дневните финансови отчети. Представени са и трудови договори, относно кадровата обезпеченост на дружеството. Като съпътстващи доставката документи са представени превозни билети, кантарни бележки и стокови разписка, договор за наем на недвижим имот за съхранение на дървен материал между ЕТ "Бор - Иван Чорбаджиев" и "Краси кар" ЕООД. Не са представени обаче доказателства за действително съхранение на стоката, доказателства за плащане на наем и транспорт. При проверка на посочените предходни доставчици - Велко Велков и "Вали - 05" ЕООД е констатирано, че по отношение на посоченото като доставчик физическо лице, не са налични доказателства да притежава посочените в договорите между тях позволителни за сеч, поради и което проверяващите са заключили, че липсват доказателства за придобита дървесина по приложените договори. По отношение на "Вали 05" ЕООД не са констатирани съпътстващи доставката документи относно предаването и приемането на стоката. С оглед извършените констатации органа по приходите е приел липса на доставка на стока съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, че начисленият данък на прекия доставчик на стоки и начислен без основание и като такъв не формира данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл. 68 от ЗДДС, поради и което е отказано право на данъчен кредит по фактурите. За да отхвърли жалбата на дружеството в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че по делото не се представени достатъчно доказателства за реалността на доставките на дървен материал. Този извод на съда е обоснован на представените по делото доказателства, които не съдържат необходимата информация досежно придобиването на стоката от "Краси кар" ЕООД. Представените договори между "Краси кар" ЕООД и физическите лица, както и складовите разписки за получените стоково- материални ценности са с предмет "широколистни гори", а предметът на процесните фактури е дърва за огрев. Налице са и разминавания при представените документи касаещи предаването на стоката на жалбоподателя. При това положение, настоящата инстанция намира, че представените по делото писмени доказателства не позволяват да се направи обоснован извод, че е налице реалност на пряката доставка. Поради всички съображения се налага изводът, че процесните фактури не удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС в сила от 1.01.2007 г., поради което и по тях е начислен неправомерно данък, поради което и на осн. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за жалбоподателя не е налице право на данъчен кредит на същите. В този смисъл правилно и законосъобразно с процесния РА в тази му част на оспорващия е отказано право на данъчен кредит. Законосъобразни са изводите на съда, че признаването на материалното право на приспадане на данъчен кредит винаги е обусловено от реално осъществена облагаема доставка. При неналичие на категорични доказателства за реалност на процесните доставки, дори да са налице реалните предпоставки по чл. 68 ЗДДС, правото да приспадне данъчен кредит не следва да се признава. Така е защото законът позволява признаването на това право не само ако са издадени съответните данъчни документи и данъкът е начислен, но и когато е установено, че доставката е реално осъществена по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Следва да се отбележи, че всички представени и приложени доказателства по преписката са обсъдени от Варненския административен съд. Посочените доказателства, които според касатора са достатъчни за да обосноват право на данъчен кредит са посочени и разгледани още пред производството пред първоинстанционният съд. В настоящия случай изводите са направени във връзка с констатирана липса на документи, които да докажат предаване, транспорт, заприхождаване, реализация и др. Подробно са разгледани и обсъдени всички приложени доказателства, факти и обстоятелства в протоколите по насрещни те проверки от АС Варна. Всички представени и приложени по преписката доказателства са обсъдени от АСВарна, като ВАС намира, че първостепенният съд в мотивите на решението си вярно е отразил фактическата обстановка. Тези изводи не се променят и от изслушаните и приети от първоинстанционния съд заключения на ССЕ, съдебно-техническа и лесовъдна експертиза и съдебно- техническа експертизи. Изтъкнатата от този касатор практика на СЕС третира различни случаи от настоящия. В нея е прието, че нищожността на един договор от гражданско правна гледна точка не може да бъде основание отказ за данъчен кредит. В случая не става дума за нищожни договори, а за липса на реално изпълнение на фактурирани доставки. Предвид гореизложеното неоснователни са касационните оплаквания за необоснованост на решението в тази му част, поради което то следва да се остави в сила. По касационната жалба на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП: Спорът е бил за реалността на доставките на дървен материал, фактуриран от "Форест груп" ЕООД и "Виолена" ЕООД по фактури № 1/20.12.2007, № 2/26.12.2007 и № 3/30.12.2007 г. с предмет "трупи от тополи". Прекият доставчик е представил изисканите му при ревизията документи, установено е плащане на доставките. Като предходен доставчик е посочено дружество"Напоителни системи ЕАД по договор от 28.01.2004 г. за продажба на дървесина, издадена е фактура № 10325/29.01.2004 г. Представени са превозни билети, позволителни за транспортирането и до временен склад. Във връзка с доказване начина и мястото на съхранение на дървесината за периода от доставката по фактура № 10325/2004 до доставянето и на "Форест груп" ЕООД по процесните фактури в представено писмено обяснение от управителя е посочено, че стоката е съхранявана в нает склад, където трупите са стояли на отговорно пазене до момента на продажбата. Представен е и протокол за отговорно пазене от 10.04.2005 г. между "Виолена" ЕООД и Методи Методиев. В хода на извършената насрещна проверка "Виолена" ЕООД е представило фактури от Държавно лесничейство град Плевен с предмет на доставката "транспорт и извоз на дърва". При насрещната проверката на ревизиращите органи в ДЛ са представени поисканите фактури, издадени на "Виолена " ООД, като е посочено, че същите са издадени за заплащане на добитата дървесина по позволително за сеч серия Д№ 0048454/4.02.2004 г., издадено от "Напоителни системи "клон Плевен". При извършената насрещна проверка на "Напоителни системи" ЕАД е установено, че дървесината, продадена на "Виолена" ЕООД е добита с позволително за сеч № 0048454/4.02.2004 г. Съгласно приложения договор, сечта е извършена от купувача, т. е "Виолена" ЕООД за негова сметка, с негови работници и механизация. При ревизията е прието, че липсват доставки по процесните фактури, поради и което органът по приходите е отказал признаването на данъчен кредит. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че направеното от страна на приходната администрация оспорване и основанията да приемат, че доставките по фактурите са нереални, не са достатъчно конкретни и мотивирани. Доставената по процесните фактури стока - трупи от топола, представлява обла дървесина по смисъла на дефиницията на Постановление № 251/25.11.2005 г. В хода на производството от страна на доставчика "Виолена" ЕООД са представени превозни билети, издадени в качеството й на собственик на транспортираната дървесина до получателя й, които са изготвени по образеца, съгласно Приложение 18 към Наредба № 30. Установено е, че количеството на стоката по превозваните билети съответства на фактурираното количество. Представени са пътни листи, като посочените в тях номера на автомобилите са отразени в представените превозни билети. Установено е пълно съответствие между продадената на жалбоподателя дървесина и количествата закупени от предходен доставчик "Напоителни системи" ЕАД. Установено е заприхождаването на стоките в счетоводството на "Форест груп" ЕООД. Тези факти се подкрепят и от приетите заключения по ССЕ и съдебно- аграрната експертиза. В този смисъл неоправдани са касационните оплаквания, че прекият доставчик не разполага с материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките, както и за липсата на доказателства за начина и мястото на съхранение на стоката и на транспортни документи за превоза й. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касаторите нарушения, които да водят до отмяната му. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,