Решение № 192 от 20.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 624/2018 г.

Решение № 192 от 20.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 624/2018 г., II н. о., НК, докладчик председателят Галина Захарова Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. В. и адв. Б., защитници на подсъдимия Г. С. Ц., срещу решение № 138 от 03.04.2018 г. на Софийския апелативен съд, НО, VІ състав, постановено по ВНОХД № 21/2018 г. по описа на същия съд. С жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Към ВКС в условията на алтернативност са отправени искания да отмени атакуваното въззивно решение и да постанови ново, с което да оправдае подсъдимия, или да върне делото за ново разглеждане. Касаторите изтъкват, че въззивният съд неоснователно отхвърлил основните възражения на защитниците. Към момента на подаване на заявлението подсъдимият не съзнавал, че е представил неверни данни, защото ползвал официално предоставена информация от публичния сайт на Министерство на земеделието, че инкриминираните терени са поддържани и са достъпни площи. До този момент той нито ги бил обработвал, нито се грижил за тяхното състояние. В този смисъл св. М. И. подробно обяснила, че подсъдимият дошъл с готови "шейп" файлове, взети от Министерството на земеделието, които били нанесени в системата. Той не можел да представи неверни данни, тъй като ползвал официални данни за състоянието на терените. От приложените по делото ортофотоснимки от 2010 г. се установявало, че заявените имоти били поддържани и не били залесени. В жалбата се сочи, че обвинението и присъдата почивали на показанията на свидетелите Р. Р. и Й. Т., които извършили формални теренни проверки през август и септември 2013 г. Свидетелката Т. въобще не била ходила на проверките, тъй като по това време имало устно разпореждане на началника на Областната дирекция проверките да не се осъществяват от две лица. Проявявайки обвинителен уклон, съдът кредитирал техните субективни представи, като не приел показанията на св. Н. Х., който към 2013 г. е бил запознат с процесните терени и свидетелствал, че същите са били поддържани. Съдът не взел предвид, че проверките не били извършени съобразно изискванията на закона и действащата към онзи момент Наредба, съгласно които трябвало да се преброят дърветата, височината им, височината на храстите, травостоя. Налице били данни, че към м. август – септември по терените имало храсти и трева, които били по-високи, но никой не замерил растителността и не установил дали е в допустимите норми. Липсвали данни и относно залесеността – с какви видове, брой и височини – каквито били изискванията на Наредбата. Не било отчетено, че със заявлението подсъдимият Ц. заявил намерение да ползва терените занапред. Деянието би било съставомерно, ако земите били заявени и му били възложени предходната година, а през 2013 г. той декларира, че са поддържани в добро състояние и подлежат на подпомагане. Неправилно били отхвърлени и аргументите на защитниците, че подсъдимият е заявил доброволен отказ от исканото подпомагане. Нямало значение кога е направен отказът, щом това се е случило преди настъпването на вредните последици. Касаторите твърдят, че делото било решено при съществени процесуални нарушения – използвани предположения по отношение на показанията на св. Т. и включени във въззивното решение факти извън повдигнатото обвинение. В жалбата са изтъкнати и съображения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Ц. наказание – същото било прекомерно тежко, като не следвало да се привежда в изпълнение наказанието, наложено по НОХД № 218/2011 г. по описа на районен съд – Карнобат. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият Г. Ц. и защитника му адв. К. поддържат касационната жалба по подробни изложените в нея съображения и молят да бъде уважена. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда да остави в сила атакуваното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 30 от 07.07.2017 г. по НОХД № 311/2016 г. Софийският окръжен съд е признал подсъдимия Г. С. Ц. за виновен в това, че на 29.05.2013 г. в [населено място] в общинска служба по земеделие, като управител и представител на "Г. 1" Е., представил пред М. В. И., служител в общинската служба, неверни сведения в заявление за подпомагане 2013 г., както и в приложена към него таблица на използваните парцели 2013 г., неразделна част от заявлението, като заявил, че ползвал по СЕПП следните парцели и че към датата на подаване на заявлението са отговаряли на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние: парцели с № 16300-210-3-1, № 16300-184-1-1, № от И. 16300-173-2-1, № 16300-185-9-1, № 16300-137-2-1, № 16300-97-1-1, № 16300-207-1 -1, № 16300-74-1-1, № 16300-76-1-1, находящи се в землището на [населено място], общ. Ч., обл. М., заявени като "постоянно затревени площи", като в действителност парцелите са били неподдържани и непочистени – обрасли с многогодишна храстовидна и дървесна растителност, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз – от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, поради което и на основание чл. 248 а, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим за изтърпяване и глоба в размер на 2 000 лева. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал наложените на подсъдимия Ц. наказания лишаване от свобода по НОХД № 218/2011 г. на РС – Карнобат и по НОХД № 12171/2011 г. на СРС, чието изтърпяване било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като е определил най-тежкото от тях, а именно наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено по НОХД № 218/2011 г. на Районен съд - Карнобат, изпълнението на което е отложено за срок от три години. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено на подсъдимия по НОХД № 218/2011 г. на РС – Карнобат, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. С присъдата си съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. По жалба на защитниците на подсъдимия Г. Ц. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 21/2018 г. по описа на САС, като с решение № 138 от 03.04.2018 г. въззивният съд на основание чл. 338 от НПК потвърдил първоинстанционния съдебен акт. ВКС намира, че касационната жалба на подсъдимия Ц. е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Преди всичко следва да се отрази, че в значителна част аргументацията на защитниците на жалбоподателя Ц. по съдържание е насочена срещу правилността на фактическите констатации на съда, въз основа на които са формирани изводите за наличието на субективния елемент на инкриминираното престъпление. В такъв именно смисъл са подробно развитите съображения за "неправилно възприета фактическа обстановка" – че касаторът получил информацията за състоянието на процесните имоти от публичния сайт на Министерството на земеделието; че заявил намерение да ги стопанисва "занапред"; че от ортофотоснимките се установявало, че били поддържани, а не затревени или залесени; че по въпроса за състоянието на площите без основание били кредитирани субективните представи на свидетелите Р. и Т., а не показанията на св. Х., който бил запознат с терените и пр. В тази връзка настоящият съдебен състав счита за необходимо за пореден път да припомни, че касационният контрол се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на съдебните инстанции по фактите по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. Фактическата необоснованост не е изведена като самостоятелно касационно основние за проверка на въззивния съдебен акт. ВКС е имал възможност многократно и последователно да изтъква в решенията си, че проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело. Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно достоверността на доказателствените материали може да бъде оспорено и поставено под съмнение при касационния контрол, само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Ако такива не са допуснати, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е суверенно и неотменимо. В този аспект се констатира, че по делото не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до съмнителност на осъдителните изводи на съда. Доказателствените материали са оценени съобразно изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Решаващите доводи на съда са надлежно мотивирани съгласно изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК (стр. 7 от решението), като обективно създават ясна представа за начина, по който съдът е достигнал до окончателните си заключения, вкл. и относно представното съдържание на дееца при извършване на деянието. В мотивите на първоинстанционната присъда и във въззивното решение еднопосочно е прието, че на 29.05.2013 г. подсъдимият Ц., като управител и представител на "Г. -1" Е., е заявил искане за подпомагане за кампания 2013 г. ведно с таблица на използваните парцели, като лично е подписал съдържащите се в заявлението декларации. В таблицата на използваните парцели към заявлението са били описани общо 49 броя имоти, измежду които девет броя, обозначени с поредни номера 22, 27, 34, 36, 37, 43, 44, 46 и 48, заявени като "постоянно затревени площи", посочени за подпомагане по СЕПП и НР1. Заявлението за подпомагане е било представено пред св. М. И., която съдействала при попълването на таблицата за използвани парцели за 2013 г. въз основа на представените от подсъдимия Ц. "шейп файлове". Той подписал заявлението за подпомагане, таблицата за използвани парцели за 2013 г., разпечатаните от системата за идентификация на земеделските парцели карти с очертани от св. И. земеделски площи, които представляваното от него юридическо лице "Г. 1" Е. претендирало, че ползва и поддържа в добро земеделско състояние. Заявлението за подпомагане било регистрирано в И. с уникален идентификационен номер УИН 23.28.0513/64691, с което била финализирана процедурата по кандидатстване на "Г. 1" Е. за подпомагане. С оглед така приетите за установени факти неоснователен се явява упрекът към въззивния съд, че при постановяване на акта си игнорирал заявеното от подсъдимия намерение да поддържа земеделските земи занапред. Това обстоятелство е напълно ирелевантно за обективната и субективна съставомерност на инкриминираното деяние. Съществено е да се акцентира, че описаните по-горе обстоятелства са еднозначно установени от всички доказателствени материали и не се оспорват от самия подсъдим и защитника му. Тяхната защитна позиция теза е изградена изключително върху твърденията, че касаторът заявил намерение да поддържа процесните имоти в бъдеще, като по отношение на състоянието им се доверил на информация, публикувана в сайта на Министерството на земеделието. Така заявената позиция на практика представлява признание на инкриминираните обвинителни факти. В т. 6 от раздел "Общи декларации" на заявлението буквално е посочено: "В заявлението са описани всички земеделски площи, които ползвам през текущата стопанска година". Т. 7 съдържа декларацията: "Запознат съм с изискването за цялата си селскостопанска дейност и през цялата календарна година да спазвам условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, определени със заповед на министъра на земеделието и храните и законоустановените изисквания за управление съгласно чл. 4, чл. 5 и Приложение ІІ, буква А от Регламент № 73/2009 г. В раздел "Декларации, задължителни при участие по схеми и мерки за подпомагане базирани на декларирани площи (СЕПП, НДП, НР1, НР2, АЕП, Н2000, СППЗ)" ясно е отразено в т. 1: "Към датата на кандидатстване заявените площи са в добро земеделско състояние по смисъла на Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища и съм запознат със задължението да ги поддържам в добро земеделско състояние до края на годината". С полагането на подпис върху съдържащите се в заявлението общи декларации подсъдимият Ц. безусловно е потвърдил, че ползва всички описани в заявлението земеделски площи през текущата стопанска година, че те са в добро земеделско състояние по смисъла на Наредба № 5 от 2010 г. и е поел задължението да ги поддържа в такова състояние до края на годината. Заявените обстоятелства относно действителното ползване на площите и състоянието им извън всякакво съмнение са неверни, което се признава и от самия касатор с твърдението, че е кандидатствал за плащане с намерение да поддържа земите занапред, т. е. че не ги е обработвал и поддържал реално към момента на подаване на заявлението за подпомагане, а по отношение на състоянието им, без да има собствени непосредствени впечатления, се доверил на информацията от сайта на Министерство на земеделието и храните. Схемата за единно плащане на площ има ограничен кръг от бенефициенти – тя се прилага само към активни икономически оператори в областта на селското стопанство и няма предназначение да финансира бъдеща земеделска дейност. В ЗПЗП, както в приложимата му редакция към момента на извършване на деянието , така и в актуалната понастоящем, изрично е очертано специфичното изискване кандидатите и получателите на помощите да са действащи земеделски стопани, които използват, и то на правно основание и по предназначение, заявените земеделски площи .