Решение № 5239 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 874/2017 г.

Решение № 5239 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 874/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. П. при ЦУ на НАП против решение № 2396 от 15.12.2016 г. по адм. д. № 2014 по описа за 2016 г. на Административен съд - П., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16000915010150-091-001/31.05.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., изменен и потвърден с решение № 542/08.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АдмС - П. и постановяване вместо него на друго, с което изцяло да се потвърди РА. С касационната жалба се прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът - С. Ф. И., действащ като ЕТ "Едирне - С. И.", чрез процесуалните представители в писмен отговор и становище в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съобразно списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е бил ревизионен акт № Р-16000915010150-091-001/31.05.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 542/08.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. в частта на допълнително установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г., 2011 г. и 2012 г. общо в размер на 38 517,73 лева и 22 836,34 лева лихви и за задължителни осигурителни вноски за 2012 г.: ДОО - 1 399,44 лева и 438,91 лева лихви, ЗО - 872,77 лева и 273,75 лева лихви, ДЗПО-УПФ - 545,48 лева и 171,08 лева лихви и изменен в частта на допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски за 2011 г.: ДОО - от 1840,51 лева на 1 584,51 лева и лихви от 890,25 лева на 766,42 лева, ЗО - от 1 150,32 лева на 990,32 лева и лихви от 478,75 лева на 412,16 лева, ДЗПО- УПФ - от 718,95 лева на 618,95 лева и лихви от 347,75 лева на 299,38 лева. С РА са констатирани несъответствия на извършените разходи с получените приходи и доказаните ресурси за 2009 г., 2011 г. и 2012 г., което е наложило извод за наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 на ДОПК, за определяне на данъчната основа и данъка, за процесните години, по реда на ал. 2 от същия член. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК след надлежно възложена ревизия и отговаря на изискванията за форма по чл. 120 ДОПК. Решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото в хода на съдебното производство заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и представените писмени доказателства /банкови извлечения, хронологичен опис на операции по сметка 107, дневници на синтетични и аналитични сметки на едноличния търговец, декларации, договори за заем, разписки и др./. Експертът е установил, че при ревизията в паричния поток на жалбоподателя не са намерили отражение сумите 29 529,18 лева (изтеглени от банкова сметка в лева на 22.07.2008 г.), 16 680,19 лева (изтеглени от банкова сметка в лева на 22.07.2008 г.), 27 482,40 лева (изтеглени от банкова сметка в долари на 23.10.2008 г.), 80 000 лева (изтеглени от сметката на съпругата на жалбоподателя през 2012 г.). Вещото лице е посочило, че поради невключването на горните суми и използваната нова методика при изчисляване на паричния поток, от приходните органи е установен недостиг процесните години. Съдът е кредитирал заключението по ССЕ като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Съдът е приел за доказана тезата на ревизираното лице за получени на 02.07.2008 г. заемни средства от Х. Ш. в размер на 390 000 лева. За доказване на последното са представени писмени доказателства - договор за заем, разписка, запис на заповед и декларация. Административният съд е счел за основателно възражението на ревизираното лице, за наличие на средства надвишаващи разходваните такива, предвид неустановеното превишение на разходите над приходите, поради което ревизионният акт е отменен като неправилен и незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая няма спор по фактите и същите правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обосновани и в съответствие с процесуалните правила са изводите на съда за реално разполагаеми средства надхвърлящи разходваните такива. От заключението на вещото лице по ССЕ - неоспорено от страните, се установява, че при включване на изтеглени парични средства от различни сметки на ревизираното лице в приходната част на паричния поток за съответната година (неоспорени от приходните органи) и при съобразяване на установените при ревизията резултати (приходи и разходи) се стига до безпротиворечивия извод за положително салдо в края на всяка една от процесните години, а именно: за 2008 г. - 401 139,55 лева, за 2009 г. - 200 108,43 лева, за 2010 г. - 257 185,08 лева, за 2011 г. - 408 887,28 лева, за 2012 г. - 932 633,31 лева. При наличието на изтеглени суми от банкови сметки, които не са включени от органа по приходите и същите не са оспорени от ревизиращите, е налице абсолютно основание за включването им в приходната част на паричния поток за съответната година. Средствата са били разполагаеми за ревизираното лице и съдът правилно е приел за коректни изчисленията направени от експерта по назначената комплексна съдебна експертиза. Следва да бъде посочено, че вещото лице е пропуснало да отбележи, че в разходната част на паричния поток за 2009 г. са налице установени разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения в размер на 15 653,70 лв. и същите не са дали отражение при стореното от експерта изчисление. С посочената сума следва да се увеличи размера на разхода и същият да е 533 931,10 лв., както е установен от органа по приходите, което от своя страна дава отражение и в размера на сумата представляваща превишение на прихода над разхода за 2009 г. Същата след съобразяване на началното салдо ще бъде в размер на 184 454,75 лв., а не както вещото лице е посочило 200 108,43 лева. Така установеното превишение ще доведе до намаляването разполагаемостта за всяка следваща година, но същото е в такъв размер, че не би могло да се отрази съществено на крайния резултат, респективно да доведе до установяване на недостиг на средства. За прецизност следва да се посочи, че настоящата инстанция не намира за установен факта на предаване на сумите предмет на приетия по делото договор за предоставяне лихвен заем в размер на 390 000 лв. Не са представени доказателства за наличие на сумите у лицето, поради което представените документи обсъдени в съвкупност с останалите доказателства, не е следвало да бъдат кредитирани. Не е доказано, че посочения като заемодател Х. Ш. - турски гражданин, действително е дал договорените суми. Същият в декларация посочва, че е внесъл средствата в България на няколко транша и не е декларирал същите при преминаване на границата, тъй като са сумите са били под допустимия минимум. Не става ясно как е съхранявал средствата до предаването им на 02.07.2008 г. и ако са предавани директно на лицето при всяко идване, защо е подписана една единствена разписка от 02.07.2008 г. за цялата заемна сума, а яко не са предавани, то къде и от кого за съхранявани до тяхното предаване обективирано с разписката от 02.07.2008 г. Още повече налице е несъответствие между договореното и действително осъщественото, а именно досежно задължението за ежемесечно изплащане на лихва в размер на 0.1% върху стойността на заемната сума, но такива суми не са изплащани. Не се установява нито, че сумите реално са постъпили в патримониума на лицето, нито, че са напуснали патримониума на заемодателя. Освен изложеното от представената, данъчна декларация на заемодателя (на турски език без легализиран превод), не може да бъде установена разполагаемостта с посочените суми, още по малко предаването им на С. И. В конкретния случай договорът няма нотариална заверка или друг от подробно уредените в чл. 181 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че на датата, вписана в тях, сделката е била извършена, т. е. че посочената в тях сума е била предадена. Действително договорът за заем като неформален не изисква специална писмена нотариална форма за действителност, но за целите на данъчното облагане, предаването на сумите, респективно реалното изпълнение на договора следва да бъде установено по безспорен начин. При липсата на убедителни доказателства, че заемодателят действително е разполагал с възможност да предостави средствата, изводът на съда е незаконосъобразен. Независимо от горното, резултатът не се променя, тъй като доказаното превишаване на паричните средства над разходваните такива обосновава констатацията на съда, без да се включва соченият като предоставен заем. Предвид изложеното не са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2009 г., 2011 г. и 2012 г. и лихви и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО с лихви за 2011 г. и 2012 г. на ревизираното лице. Съдът като е стигнал до извод за незаконосъобразност на РА е постановил правилно решение като краен резултат и не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното възражение за прекомерност на ответника по касация се следват разноски за в размер на 2 621,82 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение