Решение № 3019 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4079/2018 г.

Решение № 3019 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4079/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 17г, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС, отм. Дв-к бр. 86 от 18.10.2018 година, в сила от 18.01.2019 година).

Образувано е по жалба, подадена от Сдружение "Българска федерация савате" (БФС) против заповед № РД-10-16 от 5.09.2018 г. на министъра на младежта и спорта, с която на юридическото лице с нестопанска цел е отказано издаването на спортна лицензия.

Жалбоподателят релевира възражения за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в противоречие с материалния закон и несъответстваща с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Конкретно се оспорват фактическите констатации и правните изводи на административния орган, които са послужили като основание да бъде отказано издаването на спортна лицензия. Твърди се, че предвидените в разпоредбата на чл. 17а, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗФВС основания за отказ не са налице и неправилно с оглед съвкупния доказателствен материал, административният орган е приел, че: 1. Две от посочените в списъка на лицата, извършващи обучението, тренировъчната и състезателната дейност не отговарят на изискванията за професионална правоспособност и квалификация на спортно-педагогическите кадри; 2. Сдружение "БФС" извършва спортна дейност по сходен вид спорт, за която друга спортна организация има издадена спортна лицензия, при констатирано сходство между спорта "савате" и спорта "кикбокс". Прави се искане към съда заповедта за бъде отменена, като бъде изпратена административната преписка на министъра на младежта и спорта със задължителни указания за издаване на исканата спортна лицензия.

Ответникът - Министърът на младежта и спорта, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата и прави искане тя да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, седмо отделение, при извършена служебна проверка, констатира, че жалбата на Сдружение "БФС" е допустима, като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт.

Като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано по подадено от Сдружение "БФС" заявление с вх. № 09-00-4207/27.11.2017 г. за издаване на спортна лицензия по чл. 17, ал. 1 от ЗФВС /л. 13 по делото/. Към заявлението са представени документи по опис.

На 28.02.2018 година е проведено заседание на Комисия за лицензирането и атестирането /КЛА/, назначена със Заповед № РД-09-339/29.05.2017 г. и изменена със Заповед № РД-09-577/4.10.2017 г. на министъра на младежта и спорта /Протокол от заседанието на л. 127 по делото/. На това заседание КЛА е анализирала подаденото заявление и документи към него. Констатирала е нередовности на заявлението, свързани с непредставяне на изискуеми документи, като е дала срок за отстраняване на нередовността на заявлението. Комисията е обсъдила и въпросите свързани с издаването на искания лиценз във връзка с установяване на прилики с други бойни спортове, за които има вече издаден лиценз, като е взела решение да се изпратят писма до спортните федерации развиващи бойни спортове за наличие или липса на прилики със спортовете, които те развиват.

С молба от 16.03.2018 година, вх. № 09-00-2407/10 Сдружение "БФС" представя заверени копия от изискани документи по опис /л. 143 по делото/.

В периода 28.02. -21.03.2018 година при КЛА са постъпили становища на Българската федерация по бокс, Българската Национална Федерация Карате, Българската конфедерация по кик бокс и муай тай /л. 139 – 141 по делото/. Последната изразява становище за абсолютна идентичност между спорта савате и стиловете лайт и киклайт в спорта кикбокс.

На 21.03.2018 година е проведено ново заседание на КЛА, в което са обсъдени постъпилите постъпилите документи и становища /протокол на л. 133 по делото/. С решение седем гласа "за" и нула гласа "против" комисията предлага на министъра на младежта и спорта да откаже на Сдружение "БФС" издаването на спортна лицензия на основание чл. 17а, ал. 3, т. 1, предл. 1-во вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 17а, ал. 3, т. 2 вр. с чл. 17, ал. 4 от ЗФВС.

Въз основа на протоколите от 28.02.2018 година и от 21.03.2018 година от работата на Комисията за лицензиране и атестиране, назначена със Заповед № РД-09-339/29.05.2017 г. и изменена със Заповед № РД-09-577/04.10.2017 г. на министъра на младежта и спорта и на основание чл. 17а, ал. 3, т. 1, предл. 1-во вр. с чл. 6, ал. 1 и 3 и чл. 17а, ал. 3, т. 2 вр. с чл. 17, ал. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта (отм.); , министърът на младежта и спорта е издал заповед № РД-10-16 от 5.09.2018 г. с която е отказано издаването на спортна лицензия на Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация савате". Административният орган е съобразил становището на Комисията за лицензиране и атестиране, като е приел, че:

1. Видно от представения с писмо вх. № 09-00-4207/10/16.03.2018 година списък на лицата, извършващи обучението, тренировъчната и състезателната дейност в спортните клубове и федерацията към 1.12.2017 година, две от посочените в него лица не отговарят на изискванията на Наредба № 2/27.03.2017 година за професионалната правоспособност и квалификация на спортно-педагогическите кадри /ДВ, бр. 29/2017 година/, издадена от министъра на младежта и спорта на основание чл. 6, ал. 3 от ЗФВС, а именно: - 1. 1. Н. Андонов – на длъжност "инструктор" в спортен клуб "Фуризо", Балчик – в списъка било посочено, че лицето притежава средно образование и диплома от Международната федерация по савате. При служебна проверка в регистъра на спортно-педагогическите кадри по чл. 6, ал. 2 ЗФВС било установено, че не са налице данни лицето да притежава поне средно професионално образование в областта на спорта. В списъка на заявителя липсвали достатъчно данни за наличието на професионална квалификация съгласно някоя от хипотезите на чл. 4, т. 1-3 от Наредба № 2/2017 г. Според органа, представената диплома от Международната федерация по савате не удостоверявала придобиване на професионална квалификация или валидиране на професионални знания, умения и компетентности по реда на Закона за професионалното образование и обучение. Следователно органът прави извод, че това лице не отговаря на нито една от хипотезите на чл. 4, т. 1-3 от Наредба № 2/2017 година, определяща минималните изисквания за заемане на длъжността "инструктор". 1. 2. П. Георгиев на длъжност "инструктор" в спортен клуб "Фуризо", Балчик – в списъка било посочено, че лицето притежава средно образование и диплома от Международната федерация по савате. Лицето не било вписано в регистъра на спортно-педагогическите кадри по чл. 6, ал. 2 ЗФВС. В списъка на заявителя липсвали достатъчно данни за наличието на професионална квалификация съгласно някоя от хипотезите на чл. 4, т. 1-3 от Наредба № 2/2017 г. Според органа, представената диплома от Международната федерация по савате не удостоверявала придобиване на професионална квалификация или валидиране на професионални знания, умения и компетентности по реда на Закона за професионалното образование и обучение. Следователно органът прави извод, че това лице не отговаря на нито една от хипотезите на чл. 4, т. 1-3 от Наредба № 2/2017 година, определяща минималните изисквания за заемане на длъжността "инструктор".

Въз основа на тези констатации органът е направил извод, че заявителят не отговаря на изискването на чл. 17а, ал. 3, т. 1, предл. 1-во във връзка с чл. 6, ал. 1 и 3 от ЗФВС, тъй като част от спортно-педагогическите му кадри не отговарят на минималните нормативноустановени изисквания към тяхната професионална квалификация и правоспособност.

1. Идентифицирал е сходство между спорта "савате" /известен и като "френски бокс"/ и спорта "кикбокс", а именно: спортовете били идентични в това, че се практикували в боксов ринг, с определено времетраене на срещите, използвали се удари с ръце и крака; използвали се идентични протектори за глава, слабини и ръце. Органът е направил извод за пълна идентичност между стила ASO в савате и "лайт/киклайт" в кикбокса. Обосновал е, че разликите между "савате" и "кикбокс" са в правилата, които имат отношение към запазване на здравето на състезателя, а именно: Основоположен принцип в кикбокса бил запазване на здравето на състезателя, като били разрешени само удари с ръка с предната част на ръкавицата, удари с крака в бедрото или от кръста нагоре, които се нанасяли в предната част на главата или на тялото. Правилникът на савате разрешавал прилагането на други видове удари, които до голяма степен не подлежали на контрол и с което се създавали възможности за увреждане на здравето на състезателя. Според органа, идентичните елементи в спортовете били в резултат на обстоятелството, че савате представлявал първоначален вариант на кикбокса, когато той се е наричал "фул контакт" и в него са били разрешени определени застрашаващи здравето удари, които към момента били забранени в кикбокса, но били разрешени в савате. Заключенията на органа в тази част почиват на становището на Българската конфедерация по кикбокс и буай тай с вх. № 09-00-4207/13.03.2018 година. При служебна проверка органът установил и факта, че осем от лицата от тренировъчния състав на заявителя, са вписани като спортно-педагогически кадри по кикбокс.

При тези установявания, органът прави извод, че е налице основание за отказ на заявителя и по чл. 17а, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 17, ал. 4 ЗФВС, тъй като заявителят извършва спортна дейност по сходен вид спорт, за която друга спортна организация има издадена спортна лицензия – Българската конфедерация по кикбокс и муай тай, притежаваща лицензия № 001485, валидно до 29.12.2018 година, вписана в публичния регистър по чл. 18, ал. 1 ЗФВС.

По делото са допуснати, изслушани и приети като доказателства две експертизи – единична и тройна за изясняване на спорния между страните факт относно наличието или не на сходство между спортовете савате и кикбокс. Главен асистент, доктор при Национална спортна академия "Васил Левски", Треньорски факултет, Катедра "Борба и джудо" Р. Пенов в изготвената и приета като доказателство по делото експертиза взема становище, че двата спортна са различни, а приликите между тях са доколкото се касае за двубой в състезателно пространство – ринг. Като съществени разлики посочва тези свързани с използването на различни удари, зони на поразяване, различни правилници за състезания, различна екипировка. Доктор Пенов прави исторически анализ на възникването и практикуването на спортовете, като посочва, че: Савате води началото си от 18 в., Франция. През 1825 година започват да се провеждат първите систематизирани тренировки по савате, които стават много популярни сред аристокрацията на Париж. В края на 19 в. в Париж се основава Академия по савате. Към настоящия момент савате се практикува във Френския чуждестранен легион и Френската армия. През 1924 година савате е включен в Олимпийската програма като демонстрационен спорт. Международната федерация по савате FISav е единственият международен ръководен орган за спорта, обединяващ всички национални федерации. В нея членуват 66 страни от всички континенти. Отделно съществуват и континентални федерации регламентиращи континенталните първенства. Международната федерация по савате е член на Глобалната асоциация за международни спортни федерации, Съюза на независимите признати спортни организации, Световната антидопинг агенция, всички признати от Международния олимпийски комитет. Като спорт савате е признат от ЮНЕСКО за част от световното нематериално културно наследство. Савате участва в Световните бойни игри като самостоятелен спорт със собствена програма и дисциплини, редом с останалите 14 представени спорта. Позовавайки се на историческите данни, вещото лице прави извод, че спорта савате е създаден и структуриран преди кикбокс. Същите са два напълно самостоятелни спорта при множество основни различия между тях, изразяващи се в: - Савате е може би единственият боен спорт, при който състезателите са обути със специални обувки. Ударите с крака стават единствено с повърхностите на тези обувки. Задължително условия при савате е ударите с крака са преобладават тези с ръце /съотношение 3: 1/. Задължително се играе от голяма дистанция. При кикбокса ударите с крака се нанасят с различни повърхности, ходило, подбедрица, коляно, играе се от близка дистанция и преобладават ударите с ръце; - Ударите с крака в двата спорта са различни като техника на изпълнение; - Двата спорта се различават по отношение на разрешените и забранените удари; - Екипировката в двата спорта е напълно различна; - Тегловите категории в двата спорта са различни; - Възрастовите групи в двата спорта са различни; - Продължителността на срещите в двата спорта са различни; - Ръкавиците на ръцете на състезателите в двата спорта са различни като големина и тежест; - Оценяването и съдийстването в двата спорта е различно като има различни приоритети; - В савате има 10 отделни дисциплини, а в кикбокс – 7. Вещото лице прави извод, че въпреки някой идеологични и двигателни прилики между тези спортове, те са различни по правила, методика, специфики, имат различни привърженици, състезатели и публика, като изграждат самостоятелна, различна и уникална визия.

Заключението на това вещо лице съвпада като изводи със заключението на вещите лица К. Гергинов и М. Петрова /от състава на тройната експертиза/. Съдебният състав кредитира същите като компетентни, пълни и аналитични. Не се споделя становището на вещото лице К. Димов от състава на тройната експертиза. В съдебно заседание на 11.02.2019 година вещото лица даде повърхностни отговори на поставените въпроси, при явна липса на задълбоченост и аналитичност.

При така установеното от фактическа страна, Върховният административен съд, седмо отделение обосновава следните правни изводи:

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган (чл. 17 от ЗФВС отм.) – министъра на младежта и спорта.

Административният орган е изложил в заповедта фактическите и правни основания за издаването й, поради което не се констатира нарушение на изискванията за форма чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

В хода на административното производство е спазен предвиденият ред за разглеждане на подаденото от Федерацията заявление регламентиран в ЗФВС (отм.); и Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България. Назначената със заповед на министъра Комисия по лицензирането и атестирането е разгледала подаденото заявление и приложените документи, изготвила е становище по преписката и е направила мотивирано предложение за постановяване на отказ за издаване на исканата спортна лицензия. В този смисъл не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспорената заповед обаче е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 17а, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта (отм.); , посочени като правно основание за постановяването на отказ за издаването на спортна лицензия на Сдружение "БФС".

По отношение на нормата на чл. чл. 17а, ал. 3, т. 1, предл. 1-во от ЗФВС (отм.); настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно тази разпоредба, министърът на младежта и спорта отказва издаване на спортна лицензия, когато спортната организация не отговаря на изискванията на ЗФВС. Органът е посочил като нарушени разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 ЗФВС (отм.);. Съгласно същите, процесът на обучението и тренировките в системата на физическото възпитание и спорта, както и предоставянето на спортни услуги се извършват от лица, притежаващи професионална правоспособност и квалификация. Министърът на младежта и спорта издава наредба за професионалната правоспособност и квалификацията на тези лица, с изключение на преподавателите по спорт във висшите училища и учителите по физическо възпитание и спорт в системата на предучилищното и училищното образование, която включва и училищата по изкуствата и културата. В Министерството на младежта и спорта се води регистър на тези лица. В наредбата се определя и редът за водене на този регистър. В конкретната хипотеза органът твърди, че нормата е нарушена, тъй като двама от преподавателите в списъка на сдружението не са професионално квалифицирани съгласно изискванията на чл. 4, т. 1-3 от Наредба № 2/2017 година. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 2 от 27.03.2017 г. за професионалната правоспособност и квалификацията на спортно-педагогическите кадри, минималните изисквания за изпълнение на длъжността "инструктор" са: 1. завършено средно образование и придобита професионална квалификация по професиите "помощник-инструктор" или "инструктор" по съответен вид спорт или "инструктор по адаптирана физическа активност и спорт за хора с увреждания" съгласно изискванията на Закона за професионалното образование и обучение; или 2. завършено средно образование и придобита професионална квалификация по част от професията "помощник-треньор" по вид спорт съгласно изискванията на Закона за професионалното образование и обучение с хорариум не по-малко от 400 присъствени учебни часа, включващ спортно-педагогически и медико-биологични предмети; или 3. завършено средно образование и проведено допълнително обучение по вид спорт в акредитирано висше училище в професионално направление "Спорт" по специализиран учебен план с хорариум не по-малко от 200 академични часа, включващ спортно-педагогически и медико-биологични дисциплини. Видно от представените доказателства по отношение на лицата П. Георгиев и Н. Андонов, същите са със завършено средно образование и проведено допълнително обучение по вид спорт в акредитирано висше училище в професионално направление "Спорт" по специализиран учебен план с хорариум не по-малко от 200 академични часа, включващ спортно-педагогически и медико-биологични дисциплини /Удостоверение за допълнително обучение № 004481/3.07.2014 година, издадено от Национална спортна академия "Васил Левски" София на П. Георгиев и Удостоверение за допълнително обучение № 004465/2.07.2014 година, издадено от Национална спортна академия "Васил Левски" София на Н. Андонов. Същите притежават и диплома за инструктор по савате, издадена от Международната федерация по савате. Представените по делото доказателства оборват констатациите на органа в насока, че част от спортно-педагогическите кадри на сдружението не отговарят на минималните изисквания за професионална квалификация и правоспособност.

По отношение на нормата на чл. чл. 17а, ал. 3, т. 2 от ЗФВС (отм.); настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно тази разпоредба министърът на младежта и спорта отказва издаване на спортна лицензия, когато спортната организация извършва спортна дейност, за която друга спортна организация има издадена спортна лицензия.

В конкретния случай необосновани и некореспондиращи с установените по делото факти са правните изводи на административния орган, че спортът савате е сходен със спорта кикбокс, за спортната дейност по който на Българската конфедерация по кикбокс и муай тай има издадена спортна лицензия. Съдебният състав не приема извода за сходства между спортовете до степен, че да се отрече правото на сдружението да получи исканата лицензия. В тази част съдебният състав базира изводите си на заключенията на представените по-горе експертизи, без в тази част на изложението си да приповтаря заключенията на същите.

Изводът който се налага е, че спортът кикбокс и спортът савате са самостоятелни спортове и приликите между тях са в степен, която не създава пречка да се издаде спортна лицензия по чл. 17, ал. 1 ЗФВС (отм.); за всеки от тях.

Предвид изложеното настоящият състав счита, че заповед № РД-10-16 от 5.09.2018 г. издадена от министъра на младежта и спорта, с която е отказано издаването на спортна лицензия на Сдружение "БФС" е постановена в нарушение на материалния закон. Тя следва да бъде отменена, а административната преписка да се изпрати на министъра на физическото възпитание и спорта, за ново произнасяне съобразно изложените в решението мотиви. Приложение намира разпоредбата на пар. 2, ал. 2 от ДР на ЗФВС.

Предвид изхода на спора, на Сдружение "Българска федерация савате" трябва да се присъдят разноските по делото в размер на 10. 00 лева държавна такса и 720 лева /седемстотин и двадесет лева/, заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 и с чл. 174 от АПК, Върховен административен съд, седмо отделение,