Решение № 6784 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9586/2018 г.

Решение № 6784 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9586/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Р. Радославов срещу Решение № 4001/14.06.2018 г. постановено по административно дело номер 3316/2018 г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно: постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при условия на необоснованост – касационни основания за обжалване по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че оспорваната заповед е издадена от компетентния орган, в установената форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и актът е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Сочи, че за да направи тези изводи съдът се е позовал на два документа като доказателства по делото: процесната заповед и представена в съдебно заседание докладна записка № 513 р-38015 от 14.05.2018 г. и косвено, видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 16.05.2018 г., прието за "административна преписка" писмо на началник на отдел в Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, вх. № 8943/26.03.2018 г. По отношение на докладната записка сочи, че този документ е изготвен ден преди съдебното заседание по делото, но не е част от преписка или документ, предпоставящ издаването на процесната заповед и са нарушени изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и чл. 59 АПК. Иска от съда да отмени оспорваното решение и да отмени оспорваната заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък на разноските. Ответникът – Полицейски орган при 01 сектор в отдел "Противодействие на криминалната престъпност" /О "ПКП"/ - СДВР оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, а посочените в жалбата касационни основания неоснователни. Иска от съда да остави в сила оспорваното решение и да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Не прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар заплатен от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Р. Радославов срещу заповед рег. № 513 зз-37/30.01.2018 г. издадена от полицейски орган при 01 сектор О "ПКП" – СДВР и е осъдил Радославов да заплати на СДВР деловодни разноски в размер на 100 лв. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд от фактическа страна е приел, че с процесната заповед е наредено задържането на Радославов за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Районно управление "Полиция" /РУП/. Като фактическо основание за издаването й в заповедта е посочено "Проверка за съпричастност по ДП 253/2017 г. по описа на СДВР". Задържането е започнало на 06: 15 часа на 30.01.2018 г. и приключило същия ден в 22: 20 часа. Позовавайки се на докладна записка № 513 р-38015 от 14.05.2018 г. е посочил, че е извършена проверка по преписка вх. № 513 р-35346/2018 г. на СДВР, относно ДП 253/2017 г. на СДВР; снети са писмени сведения, обяснения и разпити на свидетели по това ДП, образувано във връзка с отвличане на физическо лице. От правна страна съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложил е съображения, че при издаването на заповедта административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност. Спазени са изискванията на чл. 59 АПК за задължителната форма на административния акт, както и на предвидените в ЗМВР задължителни реквизити. Посочил е, че не са установени обстоятелства, от които да е възможен извод, че при прилагането на принудителната мярка не са били в достатъчна степен защитени правата на задържания, нито е допусната злоупотреба с тях. Решението е неправилно. В оспорваната заповед, като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а като фактическо основание - проверка за съпричастност по ДП 253/2017 г. В тази връзка доводите в касационната жалба, че изводът на съда, че заповедта отговаря на изискването за форма, тъй като не е посочено фактическото основание за издаване на заповедта, са неоснователни. Формално оспорената заповед отговаря на изискванията на чл. 59 АПК и чл. 74 ЗМВР. Посочено е фактическото основание за издаване на оспорения административен акт, което е подведено под съответстващото му правно основание. Това фактическо основание, обаче е останало недоказано в съдебното производство, поради което доводите в касационната жалба за това са основателни. По делото, от ответника, чиято е била доказателствената тежест да докаже благоприятния за него факт, че за задържането на лицето са съществували обстоятелствата по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, не са представени каквито и да е доказателства за това. Административният орган е следвало да комплектова административната преписка по издаване на оспорената заповед с всички документи, включително и с копия на тези от тях, които са станали част от друго производство по същия случай, за да може да се прецени дали действително е имало основания за задържането на лицето. Представената докладна записка рег. № 513 р-38015/14.05.2018 г. не може да се приеме, че представлява доказателство обосноваващо законосъобразността на издадената заповед. Изложените в тази връзка съображения в касационната жалба са основателни. Докладната записка дори не е адресирана до съда, а до началника на сектор 01 О "ПКП" – СДВР. От изложеното в нея не може да се направи извод, поради наличието на какви предварителни данни се е наложило задържането на касатора, за да се проверява съпричастността му към ДП 253/2017 г. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление. В случая не е ясно, защо е задържан касатора, има ли достатъчно данни за негово участие в отвличането. От докладна записка рег. № 513 р-38015/14.05.2018 г. става ясно, че ДП 253/2017 г. по описа на СДВР е образувано по чл. 142 НК, във връзка с отвличането на физическо лице на 30.08.2017 г. Какво е наложило задържането на Радославов, на 30.01.2018 г. във връзка с това ДП, е неясно. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая това не е извършено. В случая от административната преписка не се установява, каква е конкретната фактическа цел за издаване на оспорената заповед. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заповед рег. № 513 зз-37/30.01.2018 г. издадена от полицейски орган при 01 сектор О "ПКП" – СДВР да се отмени. С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 1 АПК, съдът следва да осъди СДВР – юридическото лице, в чиято структура е органът издал оспорения акт и от чийто бюджет следва да се възстановят, разноски в размер на 1015 лв. за двете съдебни инстанции, от които 15 лв. държавна такса за двете инстанции, 400 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция и 600 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,