Решение № 13100 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6969/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г. (УО на ОПОС) срещу Решение 2968 от 29.03.2024 г. по адм. дело 2824/2023 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено негово Решение от 02.11.2023 г. за определяне на финансова корекция на община Пловдив. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е приложил неправилно материалния закон, тъй като от представените по делото доказателства се установява констатираното от органа нарушение, което правилно е квалифицирано като нередност. Излага съображения за законосъобразност на административния акт и неправилност на съдебното решение. Моли за отмяна на съдебното решение като неправилно и вместо него постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба. Претендира разноски. Ответникът община Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените в жалбата касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Решение от 02.11.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС 20142020 за определяне на финансова корекция на община Пловдив в размер на 25 % от стойността на допустимите разходи по договор 23ДГ-734/30.06.2023 г. с изпълнител Моби-Шоп ЕООД на стойност 199 125,00 лв. без ДДС. Съдът е установил от фактическа страна, че с Решение от 23.05.2023 г. заместник-кметът на община Пловдив е открил обществена поръчка чрез пряко договаряне с предмет Демонтаж и събиране на отоплителни устройства за битово отопление на дърва и/или въглища от жилищни имоти, транспортиране, последващо третиране и предаване за рециклиране на отпадъци от метали. Относно избора на процедура възложителят посочва четири броя публични състезания за възлагане на същата поръчка, които са били прекратени поради различни обстоятелства. Според възложителя след последното прекратяване от 05.05.2023 г. е възникнала необходимост и са били налице условията за обявяване на процедурата по реда на чл. 182, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) - пряко договаряне. Мотивите на възложителя са, че четирикратното прекратяване, освен че е непредвидимо събитие, представлява и изключително обстоятелство по смисъла на пар. 2, т. 17 от ДР на ЗОП, което не е по вина на възложителя и може да затрудни или да наруши нормалното изпълнение на нормативно установени дейности, а именно съществува реален риск за неизпълнение на задълженията на община Пловдив по подписания с УО на ОПОС административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП). Въз основа на горните факти административният орган е приел, че от бенефициера е допуснато нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗОП, тъй като не са били налице изключителни обстоятелства по смисъла на пар. 2, т. 17 от ДР на ЗОП. Установеното нарушение е квалифицирано като нередност по т. 1, буква б, подбуква аа от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, а именно: неоснователно директно възлагане - незаконосъобразен избор на процедура на пряко договаряне; обявлението за поръчка е публикувано на национално равнище в съответствие с националното законодателство. На основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ е определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на допустимите разходи по договор 23ДГ-734/30.06.2023 г. с изпълнител Моби-Шоп ЕООД на стойност 199 125,00 лв. без ДДС. Съдът е отменил административния акт поради липса на мотиви и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според съда административният орган е изложил бланкетни мотиви, че четирикратното прекратяване на поръчката не е изключително обстоятелство по смисъла на пар. 2, т. 17 от ДР на ЗОП. В нарушение на изискванията на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ административният орган не е предоставил възможност да се изложат възражения и да се представят доказателства относно избора на процедурата пряко договаряне при възлагане на обществената поръчка. В обстоятелствената част на административния акт органът по същество посочва нови фактически установявания, за които община Пловдив не е имала възможност да изложи своите възражения. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Относно избора на процедурата пряко договаряне в тежест на бенефициера е да докаже, че е било налице соченото от него основание по чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗОП. В случая не се установява изпълнението на предпоставките на чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗОП. Съгласно посочената разпоредба възложителят може да проведе пряко договаряне с определени лица, когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 и 4; обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя. Административният орган обосновано е приел, че четирикратното прекратяване на поръчката не представлява изключително обстоятелство по смисъла на закона. Съгласно пар. 2, т. 17 от ДР на ЗОП в приложимата редакция изключителни са обстоятелства, предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативноустановени дейности на възложителя. В административния акт е направен анализ на дефиницията на понятието изключителни обстоятелства в контекста на дадените от бенефициера възражения, като органът е изложил мотиви, че прекратяването на предходна процедура не носи характеристиките на непредвидимо събитие по смисъла на закона, както и че изпълнението на АДБФП не представлява нормативно установена дейност. Законодателят въздига прекратяването на процедурата като основание за възлагане на поръчката по по-облекчен ред, но това основание е предвидено в следващата т. 2 на чл. 182, ал. 1 ЗОП, а не в т. 1, на която се позовава бенефициерът. Наред с това, не е достатъчно предходната процедура да е прекратена, а и да са изпълнени следните допълнителни предпоставки: прекратяването да е поради липса на подадени оферти или подадените оферти са неподходящи, както и първоначално обявените условия да не са съществено променени. В случая бенефициерът нито твърди, нито доказва, че са изпълнени предпоставките на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗОП. Същевременно обаче многократно отбелязва, че изборът на по-облекчен ред за възлагане е обоснован с предходните прекратявания на процедурата. Именно във връзка с аргумента за предходните прекратявания на процедурата административният орган е направил анализ на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗОП. Този анализ за първи път е направен в административния акт и не е включен в кореспонденцията в процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Това обаче не е довело до ограничаване на правото на защита на бенефициера в административното производство, защото като основание за определяне на корекцията е посочено нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗОП, а не на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗОП. Допълнително изложените мотиви относно липсата на предпоставките за приложението на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗОП (промяна на критериите за подбор и увеличение на прогнозната стойност) не въвеждат ново фактическо и правно основание за издаване на административния акт, а са в отговор на дадените възражения от бенефициера. За законосъобразното провеждане на процедурата в хипотезите на чл. 182, ал. 1 ЗОП е необходимо стриктно спазване на предпоставките, при които тя може да се проведе. Целта на законодателя е в лимитативно изброените хипотези да създаде за възложителя по-облекчен механизъм, чрез който да постигне задоволяване на своите нужди. Изключението обаче от принципа на публичност е допустимо само при стриктно спазване на предпоставките на съответната хипотеза. В случая бенефициерът не е доказал изпълнението на чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗОП, като изложените аргументи за многократно прекратяване на процедурата правилно не са възприети от административния орган. По горните съображения при издаването на административния акт не са допуснати сочените от съда нарушения и същият е законосъобразен. Като го е отменил, съдът е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 677,90 лв., от които 477,90 лв. държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение по 100 лв. за всяка инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,