Решение № 6936 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12092/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комиисията за енергийно и водно регулиране, против решение 20410 от 17.10.2024 г., постановено по адм. дело 6610/2024 г. по описа Административен съд - София-град, с което е било отменено решение Ж -494 от 31.05.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и преписката е била върната на КЕВР за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и излага доводи, че решението е необосновано и е постановено в нарушение на приложимия материален закон. Прави искане Върховният административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество като отхвърли жалбата против оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, чрез процесуален представител изразява становище в подкрепа на касационната жалба. Желае да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, като вместо това бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна А. А. Я., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за допустимост на касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна в процеса, а по съществото на спора я намира за - неоснователна. Счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна решението на първоинстанционния съд, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, против съдебен акт, който въздейства негативно върху страната. Разгледана по същество, я намира за неоснователна. За да обоснове този извод съдебният състав намира за установено от фактическа страна следното: Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на А. А. Я. от гр. Петрич срещу решение Ж -494 от 21.05.2024г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. Е-13-62-35/21.03.2024г., подадена от А. Я. срещу "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД. С оспореното пред настоящата инстанция решение е Отменено постановеното от КЕВР решение Ж -494 от 21.05.2024г. и преписката е върната с указания за процедиране според мотивите на решението. За да постанови оспорения резултат съдът е приел за основателен довода на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.119, ал.1, т.1 от ЗЕ е яснa и безусловнa, като позволява на всички производители да снабдяват с електрическа енергия свои клонове, предприятия и обекти, разположени на територията на страната през електропреносната мрежа и/или електроразпределителните мрежи (високо, средно и ниско напрежение) до конкретен обект, като сключват договор за пренос с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператор на електроразпределителна мрежа. Според първоинстанционният съдебен състав в конкретната хипотеза се установявали всички изискуеми предпоставки за удовлетворяване искането на жалбоподателя, доколкото същият безспорно бил производител по смисъла на §1,т.46 от ЗЕ и страните не спорели че обектът, за който тя искала да бъде снабдяван с електрическа енергия от ФЕЦ, също бил неин собствен апартамент, находящ се в същото населено място. Според мотивите на първоинстанционното решение КЕВР не е обосновал наличие на нито една от лимитативноизброените отрицателни предпоставки на чл.119,ал.3 от ЗЕ, за да бъде отказано на производителя. Приел е, че от събраните по преписката доказателства липсват данни, за това преносните възможности на мрежата да са недостатъчни или че не съществуват технически условия за измерване на консумираните количества електрическа енергия от собствено производство отделно от количествата, доставяни от други източници. На последно място съдебният състав изразил несъгласие и с това, че пречка представляват изложените от заинтересованата страна и от Комисията аргументи, че апартаментът на жалбоподателката, за който се иска присъединяване, би се явил непряк член на балансираща група, съответно, че като такъв не би могъл да има повече от един доставчик и при евентуалното му присъединяване няма да се гарантира доставянето на електрическа енергия през всички часове на денонощието. Позовал се е на дефинициите на §1,т.9 и т.15 от Допълнителната разпоредба на Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ определящи понятията за Непряк член на балансираща група" и Пряк член на балансираща група, като е стигнал до извод, че цитираните дефиниции ясно посочват как се решава въпросът с отговорността за балансиране. Посочил е също така, че правомощие именно на КЕВР е да обезпечи прилагането на ПТЕЕ, в това число при необходимост да ги измени и допълни, така че да ги приведе в съответствие със ЗЕ и да осигури спазването на правните норми от по-висок ранг, каквато е разпоредбата на чл. 119,ал.1 от ЗЕ. По изложените съображения решаващият съд е направил извод за незаконосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган и го е отменил, като е върнал преписката за повторно разглеждане за изпълнение на дадените с решението указания. Настоящият касационен състав намира Решението на АС София-град за валидно, допустимо, но неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел неправилни и необосновани правни изводи за неоснователност на подадената жалба, които не се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на клиенти срещу ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Правилно първоинстанционният съд е приел, че решение Ж -46 от 22.01.2024г. на КЕВР е постановено от компетентен орган в рамките на очертаната му от ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Неправилен е изводът за незаконосъобразност на решението му за прекратяване на производството, по следните съображения. Съществено за разрешаване на спора в конкретната ситуация е изясняване на обстоятелството явява ли се жалбоподателят производител по смисъла на Закона за енергетиката. Според §1, т.46 от Закона за енергетиката "Производител" е лице, произвеждащо електрическа и/или топлинна енергия, или газ от възобновяеми източници, или извършващо добив на природен газ. Не се спори по делото, че съгласно нормата на чл. чл.119, ал.1, т.1 ЗЕ производители могат да снабдяват с електрическа енергия свои клонове, предприятия и обекти, разположени на територията на страната през електропреносната мрежа и/или електроразпределителните мрежи (високо, средно и ниско напрежение) до конкретен обект, като сключват договор за пренос с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператор на електроразпределителна мрежа, или по изградени за тяхна сметка директни електропроводи. Според настоящия съдебен състав обаче, Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) се явява специален спрямо Закона за енергетиката (ЗЕ) и при разглеждане на материи, уредени от първия, той следва да се прилага с приоритет спрямо общите норми на ЗЕ. Следва да се има предвид обаче, че доколкото и двата закона транспонират в съдържанието си множество Директиви, приети на ниво Европейски съюз, термините употребени в тях, следва да бъдат възприемани за такива с еднакъв смисъл и съдържание, което следва да бъде тълкувано в светлината на транспонираното европейско законодателство. Във връзка с изложеното, следва да бъде отбелязано, че в чл.21, ал.1, т.11а ЗЕ е предвидено, КЕВР да приема и контролира прилагането на методика за изчисляване на количествата произведена, разпределена за потребление и продадена електрическа енергия , на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници .; Яснота в понятието потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници внася §1, т.59 от ПР на специалния закон ЗЕВИ. Според същата норма, "Потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници" е краен клиент, извършващ дейност в свой имот, който произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници за собствено потребление и който може да съхранява или продава произведената от него електрическа енергия от възобновяеми източници, при условие че за небитовите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници тези дейности не представляват основната им търговска или професионална дейност. От цитираното нормативно съдържание става ясно, че законът безусловно различава фигурите на производител и потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, като последният е винаги краен клиент. Според §1, т.27б ДР ЗЕ "Клиент" е клиент на едро или краен клиент на енергия, а според т.т. 27в и 27г "Клиент на едро" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия с цел препродажба, докато "Краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. От цитираните норми става ясно, че клиент бива наречен всеки купувач на електрическа енергия. Т.е. това е участник в потреблението на електрическа енергия, който основно купува, т.е. консумира електрическа енергия, за разлика от производителя, чиято основна дейност е производството на такава. Видно от разпоредбата на §1, т.59 от ПР на ЗЕВИ е това, че крайните клиенти могат да бъдат два вида битови и небитови. Двете понятия са уредени в ЗЕ. Като "Битов клиент" е идентифициран всеки клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, докато в понятието "Небитов клиент" са посочени всички, които купуват електрическа енергия за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро. От събраните по делото доказателства се установява, че А. Я. се явява потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, краен клиент и битов потребител. В тази връзка, макар да не се спори по делото , че тя произвежда електроенергия от възобновяеми източници, тя не се явява производител по смисъла на чл.119, ал.1, т.1 ЗЕ. В тази връзка за нея са приложими разпоредбите на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), като специален закон спрямо Закона за енергетиката (ЗЕ). В този смисъл относима към ответника в настоящото производство е разпоредбата на чл.18а според която в случай като разглеждания тя бива квалифицирана като краен клиент потребител на собствена електрическа енергия. Този извод следва и от разпоредбата на чл.21, именован Потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския Парламент и на Съвета за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Разпоредбата урежда правомощията на потребителите на собствена електрическа електроенергия, индивидуално или чрез трети лица, да ползват същата и да я продават, като видно от използваната терминология, тези правомощия не променят качеството им на потребители. Напротив, според чл.21, параграф2, б. в), тези лица имат правото да запазят качеството си на крайни потребители. В смисъла на уредбата в цитираната Директива, чл.18а, ал.2, т.1 от ЗЕВИ макар да позволява на подобно лице да продава своите излишъци от електрическа енергия от възобновяеми източници, специалният закон не го квалифицира като производител, а само го приравнява по права с производителя в някои изрични хипотези. Така например, според разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЕВИ, производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, включително краен клиент по чл. 18а, ал. 1 (ЗЕВИ), който предвижда да използва произвежданата енергия за собствено потребление, посочва това в искането по ал. 1. След като А. Я. не се явява производител по смисъла на ЗЕ, а краен клиент и като такъв законът не приравнява изрично правата й с тези на производителите по чл.119, ал.1 ЗЕ, тя не следва да се ползва от същите. Само за пълнота на изложението следва да се посочи и това, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници е налице норма, явяваща се специална, спрямо визираната в чл.119, ал.1, т.1 ЗЕ Касае се за нормата на чл.31, ал.12 ЗЕВИ, според която количествата електрическа енергия над тези по ал. 5, т. 1 ЗЕВИ производителите могат да ползват за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти .... Съгласно разпоредбата на ал.5, т.1 на същата норма Общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Т.е. дори по отношение на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, каквато Я. не е, възможността за снабдяване на други собствени обекти е лимитирана само до излишъци над тези по ал.5, т.1 ЗЕВИ. С оглед изложеното настоящият състав счита, че първоинстанционният съд макар и лаконично е изяснил относимите за спора обстоятелства, обсъдил е направените от страните възражения но е постановил едно неправилно, от гледна точка на материалните норми, решение, което следва да бъде отменено, като вместо това жалбата срещу атакуваното решение на КЕВР бъде отхвърлена. При този изход на спора на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на по 100,00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение