Решение № 4274 от 27.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12390/2013 г.

Решение № 4274 от 27.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12390/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ против решение № 4912 от 16.07.2013 г., постановено по адм. дело № 5355/2013 г. по описа на Административен съд- София град . Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да отхвърли жалбата на Юсуф Акбари срещу постановения от административния орган отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. Редовно призован за датата на съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът, Юсуф Акбари, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отменил решение № 555 от 12.04.2013 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на Юсуф Акбари, непридружен непълнолетен, роден на 9.10.1996 г., гражданин на Афганистан, ЛНЧ ********** е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнал преписката за ново разглеждане от органите на ДАБ в съответствие с указанията, дадени в мотивите на същото. За да постанови решението си, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ, макар постановено от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело от своя страна и до противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт се изразяват в следното: нарушена е разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/, съгласно която всяко ненавършило пълнолетие дете има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси- обстоятелство, което не било разяснено на Акбари; не било осъщественото задължителното процесуално изискване на чл. 25, ал. 1 от ЗУБ- на непридружения непълнолетен чужденец не бил назначен настойник по Семейния кодекс. Назначаването на такъв настойник било императивно изискване по чл. 25 от ЗУБ, което не можело според АССГ да се санира с определянето на представител на чужденеца по чл. 25, ал. 5 от ЗУБ. Нарушена била и разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като не били изложени мотиви къде и с кого би живял непълнолетния чужденец, ако би бил върнат в Афганистан, доколкото същият твърди, че към настоящия момент семейството му е емигрирало в Пакистан. По горните съображения АССГ е отменил решението на председателя на ДАБ и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне. Съдебното решение е неправилно по следните съображения: Неоснователно съдът е приел, че при постановяване на административния акт е допуснато нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 15, ал. 8 от ЗЗД и на чл. 25, ал. 1 от ЗУБ. Към датата на издаване на обжалваното решение е в сила разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗУБ, която предвижда, че непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил закрила, ако няма назначен настойник, съответно попечител, се представлява в производството от органа по чл. 15, ал. 7 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/. Разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗУБ систематически следва разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от същия закон, съгласно която на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил закрила, който е на територията на Република България, се назначава настойник, съответно попечител, при условията и по реда на Семейния кодекс. АССГ неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗУБ е специална по отношение разпоредбата на ал. 5 от същия законов текст. Правилното приложение на материалния закон налага друг правен извод . - законодателят е приел, че, ако на непълнолетния чужденец не е назначен настойник или попечител по Семейният кодекс, тези функции по силата на чл. 25, ал. 5 от ЗУБ се изпълняват от органа по чл. 15, ал. 7 от ЗЗД. С оглед горното следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗУБ се явява алтернатива на представителството по чл. 25, ал. 1 от ЗУБ, поради което, ако е спазено изискването на чл. 25, ал. 5 от ЗУБ, неизпълнението на изискванията по чл. 25, ал. 1 от ЗУБ не опорочава производството пред органите по ЗУБ, съответно- не съставлява съществено процесуално нарушение на процедурата по изслушването на непълнолетния чужденец и представителството му пред административния орган. Неправилно АССГ е приел, че непредоставянето на правна помощ на чужденеца по чл. 15, ал. 8 от ЗЗД съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната на акта. Безспорно ЗУБ е специален закон спрямо ЗЗД и съдържа специална правна норма относно приложимостта на ЗЗД по отношение непълнолетни чужденци, търсещи бежански или хуманитарен статут. След като специалният ЗУБ е предвидил, че достатъчно условие за гарантиране правата на непълнолетния чужденец е изискването да му бъде определен социален работник, който да го представлява пред ДАБ по смисъла на чл. 15, ал. 7 от ЗЗД и това е сторено, то непредоставянето на правна помощ не опорочава съществено административната процедура по постановяване на обжалваното решение. Нещо повече - Юсуф Акбари своевременно е обжалвал административния акт. Този факт, както и юридически грамотното изложение на жалбата, сочат на обстоятелството, че на Акбари всъщност са разяснени правото му на правна помощ и жалба, които същият е упражнил. Неправилно съдът е приел, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и не е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца, държавата му на произход и трети страни. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от процесуалния представител на председателя на ДАБ в касационната жалба доводи за това, че в административния акт са обсъдени твърденията на Акбари за преследване от талибаните във връзка с насилствено присъединяване към тях. Тези твърдения на чужденеца са съобразени с това, че чужденецът не е бил приобщен към никаква терористична обстановка, след напускане на дома и родителите си е живял необезпокояван от никого около 5 месеца в Кабул, без да му се случи нищо лошо. Председателят на ДАБ е преценил твърдяните от чужденеца опасения за насилствено военизиране от талибаните за неоснователни. В тази връзка правилно административният орган е приел, че спрямо Акбари не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Правилно административният орган е приел, че по отношение на чужденеца не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. - липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. По горните съображения съдебното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата на Юсуф Акбари, гражданин на Афганистан, срещу Решение № 555/12.04.2013 г. на председателя на ДАБ следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение