Решение № 5153 от 16.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), срещу решение 336 от 24.02.2022 г., постановено по адм. д. 2617/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив /АС-Пловдив/, с което е отменено уведомително писмо (УП) 01-2600/5109 от 03.09.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2016 г., с което е оторизирана субсидия в размер на 0 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Позовавайки се на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), касаторът счита, че обжалваният пред АС-Пловдив акт е мотивиран и съобразен с материалния закон. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата изцяло, както и да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба Агропродукт Стойкови ЕООД, в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Панов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211,ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното пред АС-Пловдив УП 01-2600/5109 от 03.09.2021 г. е поставено в повторно административно производство, проведено след решение 5132 от 22.04.2021 г. по адм. дело 2857/2021 г. на ВАС, V о., с което е отменено решение 250 от 23.12.2020 г. по адм. дело 439/2019 г. на АС-Ловеч и вместо това е постановена отмяна на предходно издаденото УП 01-110-2600/934 от 06.08.2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 за кампания 2016 и преписката е върната на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено от фактическа страна, че със заявление за подпомагане дружеството Агропродукт Стойкови ЕООД е кандидатствало за подпомагане не само по мярка 214, но и по други схеми. Оспореното УП е издадено за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214, а в съдържанието му са коментирани факти и правни норми, относими към плащанията за площ, свързани с одобрения от министъра на земеделието и храните за съответната година специализиран слой Площи, допустими за подпомагане, без посочване на правнорелевантните факти и без доказателства за констатациите. Обсъдени са извършените в хода на административното производство две проверки на място за кампания 2016, съответно на 24-25.10.2016 г. (л.118-141) и на 10.11.2016 г. (л.145-152), като от докладите за проверките се установява, че управителят на дружеството е присъствал при извършване на проверките и е запознат с констатациите и резултатите от същите. Подробно от съда е обсъдена приетата в хода на съдебното производство СТЕ, чието заключение като компетентно изготвено и неоспорено от страните е кредитирано и обсъдено в съвкупност със събраните по делото писмени доказателства. Възприет е крайният извод на вещото лице, че за кампания 2016 дружеството е санкционирано за двойно заявени площи 7,38 ха, за площи, които не отговарят на чл. 27 от Наредба 11 от 06.04.2006 г. и не попадат в специализирания слой Площи, допустими за подпомагане 1,14 ха, за неспазване на изискванията за управление съгласно Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214, утвърдена със заповед РД-09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните 482,48 ха. За да отмени обжалвания административен акт, на първо място първоинстанционният съд е приел за установено, че при издаване на оспореното УП административният орган не е изпълнил задължителните указания, дадени в решение 5132 от 22.04.2021 г. по адм. дело 2857/2021 г. на ВАС, V о., относно неяснотата на мотивите и неправилното приложение на Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, издадена на основание чл.16 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. и утвърдена със заповед РД-09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните. На следващо място съдът е приел, че административният орган не се е съобразил и с решение 4822 от 15.04.2021 г. по адм. дело 9587/2020 г. на ВАС, VІІ о., с което е обявена нищожността на цитираната методика и което към датата на издаване на оспореното УП е било влязло в сила, поради което е приел, че при издаване на оспорения акт е допуснато противоречие с материалноправните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, което нарушение води до незаконосъобразност на същия. Не на последно място съдът от първата инстанция е приел, че оспореното УП отново не е мотивирано, тъй като не са посочени ясно и конкретно фактическите основания, налагащи намаляване на субсидията по мярка 214. Бланкетното посочване на приложимите правни норми, без излагане на конкретни мотиви съдът е приел, че представлява съществено нарушение на изискването за форма, което е следващо основание за отмяна на акта. Фактът, че в хода на съдебното производство и със заключението на вещото лице се установяват мотивите на административния орган, съдът е приел, че не може да санира допуснатото нарушение на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59 АПК. Представените доклади за извършени проверки на място също не дават възможност да се извлекат ясни и конкретни мотиви, послужили за издаване на оспорения АА. Установява се като единствено неизпълнено изискване за съответните парцели, неспазеното изискване за най-малко 50% от общата сеитбооборотна площ да бъде покрита със зимни култури. При тези правни изводи административният съд е приел, че административната преписка следва да бъде върната на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при спазване на действащите нормативни актове и на изискването за форма на административните актове по отношение на мотивите, които следва да дават ясна представа за съображенията на административния орган за издаването на акта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Видно от представената и приета пред АС-Пловдив преписка се установява, че с решение 5132 от 22.04.2021 г. по адм. дело 2857/2021 г. на ВАС, V отд., е отменено решение 250 от 23.12.2020 г. по адм. дело 439/2019 г. на АС-Ловеч и вместо това е отменено предходно издаденото УП 01-110-2600/934 от 06.08.2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 за кампания 2016 и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Прието е от състава на ВАС, че актът е постановен при липса на достатъчно мотиви и въз основа на нормативен акт - Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214, утвърдена със заповед РД-09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните 482,48 ха., на който е придадено обратно действие. Видно от приетите по делото УП 01-110-2600/934 от 06.08.2019 г. и процесното УП 01-2600/5109 от 03.09.2021 г. и двете на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, същите са с идентични мотиви, въпреки указанията, дадени в решението на ВАС, както правилно е приел първоинстанционният съд. Дори да се възприемат доводите в касационната жалба, че при извършените проверки на място е установено, че за всички заявени парцели не е спазено изискването - най-малко 50% от площта сеитбообортна площ да бъде покрита със зимни култури" и тези констатации са потвърдени от приетото заключение на СТЕ експертиза, то законосъобразно решаващият съд е приел, че извършената оторизация е въз основа на Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, издадена на основание чл. 16 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. и утвърдена със заповед РД-09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, която е обявена за нищожна с решение 4822 от 15.04.2021 г. по адм. дело 9587/2020 г. на ВАС, VІІ о., влязло в сила към датата на издаване на оспореното УП. Законосъобразен е изводът на съда, че материалноправните норми, на които се е позовал органът за издаване на обжалвания пред него административен акт, нямат действие към 03.09.2021 г., т.е. актът е издаден при липса на материалноправни разпоредби. С отменената методика се утвърждават правилата за намаляване или отказване на плащания за екологични дейности. В този смисъл са решение 5800 от 14.06.2022 г. по адм. д. 7791/2021 г., V отд. на ВАС, решение 7311 от 20.07.2022 г., по адм. д. 3019/2022 г., V отд. на ВАС и др. Предвид изложеното, не се установяват релевираните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответната страна по касация следва да се присъдят разноски за настоящото касационно производство в размер на 1000 лева при уважаване възражението за прекомерност на касатора. Редуцирането на адвокатското възнаграждение е предвид фактическата и правна сложност на спора, както и факта, че процесуалният представител на дружеството е изготвил само писмен отговор на жалбата, без явяване в открито съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение