Решение № 158 от 15.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1610/2019 г.
ВКСII търговско отделение15.11.2019 г.докладчик Боян Балевски
Диспозитив
ОТМЕНЯ влязлото в сила решение на ОС-Ст. Загора от 31.01.2019 г. по т. д. № 1202/18, с което е потвърдено решение № 273 от 19.03.2018 г. по гр. д. № 5333/16 на Районен съд- Ст. Загора ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Стара Загора. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 158 от 15.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1610/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5024/19.02.2019 от страна на процесуалния пълномощник на управителя на КЕМПЕС НБ ЕООД ЕИК[ЕИК] за отмяна по реда на чл. 303 и следващите ГПК на влязло в сила на 31.01.2019 г., решение на ОС-Ст. Загора от 31.01.2019 г. по т. д. № 1202/18, с което е потвърдено решение № 273 от 19.03.2018 г. по гр. д. № 5333/16 на Районен съд- Ст. Загора, с което молителят е осъден да заплати на "СИТИ БЕТОН" ЕООД-Ст. Загора сумата от общо 78 764 лева – цена на платени, но неизпълнени доставки на количества цимент, съгласно представени квитанции за внесени суми. Молителят е описал обстоятелствата, които според него попадат във фактическия състав на чл. 303, т. 1 ГПК - нови писмени доказателства от значение за изхода по спора, които не са могли да бъдат известни при решаването на спора и страната не е могла да се снабди с тях своевременно-жалба от управителя на "Сити Бетон" ЕООД М. К. А. и протоколи от прокурорска преписка № 1771/15 на ОП – Ст. Загора, за които се твърди, че са от значение за изхода по спора, по който е постановено, атакуваното по реда на чл. 303 ГПК и следващите, решение. Ответната страна "Сити Бетон" ЕООД изпраща отговор на молбата в законния срок, в който поддържа становище за нейната недопустимост, съответно неоснователност. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК–новооткрити факти и нови доказателства от съществено значение за делото. Като такива се сочат: жалба от управителя на "Сити Бетон" ЕООД М. К. А. и протоколи от прокурорска преписка № 1771/15 на ОП – Ст. Загора Излагат се съображения, че новите доказателства разкриват и нови обстоятелства, които не са и били известни към момента на гледане на делото и които са от съществено значение за крайния изход на спора. Иска се отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила на на 31.01.2019 г. съдебно решение, т. е. в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна. В случая молителят иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на спора, посочени по-горе. Същите са част от съдържанието на приетата като доказателство прокурорска преписка № 1771/2015 г. на Окръжна прокуратура - Стара Загора, приета по настоящото дело. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните, както и при новооткрити документи относно твърдени по време висящността на процеса факти, които не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. От представените от молителя в настоящото производство и описани по-горе писмени доказателства става ясно, че с жалба от 08.05.2015 г. управителят на "Сити Бетон" ЕООД М. К. А. е сезирал прокуратурата с твърдения, че "Кемпес НБ" ЕООД е доставил материали на "Сити Бетон" ЕООД, които са платени на каса от страна на втория на първия, за което са били издавани 15 броя квитанции, но без да са издадени и съответните финансови бонове за това. От друга страна с атакуваното с извънинстанционния способ решение на РС-Ст. Загора, потвърдено с решение на ОС-Ст. Загора от 31.01.2019 г. по т. д. № 1202/18 е прието, че "Кемпес НБ" ЕООД не е доставил съответните количества цимент на "Сити Бетон" ЕООД, платени на първото дружество от страна на второто по същите 15 броя квитанции и въз основа на това, молителят като ответник е осъден да заплати на "СИТИ БЕТОН" ЕООД-Ст. Загора сумата от общо 78 764 лева – цена на платени, но неизпълнени доставки на количества цимент, съгласно представени квитанции за внесени суми. Описанието на номерата, датите на издаване на квитанциите и съответните заплатени суми по тези квитанции, срещу които, съдът е приел, че не са осъществени доставки на цимент от ответника на ищеца, съвпадат с тези посочени в жалбата на управителя на последния по прокурорска преписка № 1771/2015 г. на Окръжна прокуратура - Стара Загора. Преписката е завършила с отказ на прокурор при Окръжна прокуратура - Стара Загора да образува наказателно производство по чл. 255 НК, поради което и дружеството молител не е било уведомено за образуваната прокурорска преписка и по последната няма данни същото да е било известено за нея. От изложеното следва, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за изхода на делото- цитираната жалба от управителя на "Сити Бетон" ЕООД с описаното съдържание на признание на неизгодни за страната от гледна точка на исковия спор и релевантни за същия факти: осъществени доставки на цимент от ответника на ищеца. Това доказателство, при решаването на спора, не е могло да бъде известно на страната-ответник. Следователно, непълнотата на доказателствен материал, по гореизложените съображения, не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страна на последния. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че е налице соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд