Решение № 5752 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1427/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Резонанс ЕООД, чрез адв. Кирчев, против Решение 294 от 20.11.2023г., постановено по адм. д. 367/2023г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение рег. 16375/19.05.2023г. на Началника на Районно управление /РУ/ Велико Търново при Областна дирекция /ОД/ на МВР Велико Търново. В жалбата се навеждат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и претендира присъждане на направените азноски . В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът - Началник РУ на МВР Велико Търново не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Оспорването пред административния съд е било по жалба на Резонанс ЕООД, в която изрично се сочи, че се обжалва в цялост Решение рег. 16375/19.05.2023г. на Началника на РУ Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, с което на основание чл. 155, ал. 1 вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия /ЗОБВВПИ/: 1.1 Отнема от Резонанс ЕООД разрешение 20170293158/22.11.2021г., за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях и приложението към него, валидно до 21.11.2026г.; 1.2 Отнема числящото се на дружеството огнестрелно оръжие за служебни цели и налични запаси пистолет марка Глок , модел 26, калибър 9х19, сериен ECD654 и пистолет марка Глок , модел 43 SET, калибър 9х19, сериен BLSU478; и от лицето Й. Йорданов: 2.1 Отнема разрешение за носене и употреба на ОББ 20170293202/22.11.2021г., валидно до 21.11.2016г., ведно с приложението към него. Другият адресат на процесното решение - Й. Йорданов, не оспорил същото, в частта която засяга неговите права. Първоинстанционният съд е определил предмета на делото в Разпореждане от 08.06.2023г. за конституиране на страните, като изрично е посочил, че приема за разглеждане само оспорването на Резонанс ЕООД срещу отнемането на разрешение 20170293158/ 22.11.2021г., за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях. Така е докладвал жалбата и в първото по делото заседание. По така определеният предмет на оспорването не е правено възражение от процесуалният представител на Резонанс ЕООД. От фактическа страна съдът приел, че на Резонанс ЕООД е издадено Разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с 20170293158/22.11.2021г., валидно до 21.11.2026г., въз основа на което дружеството е придобило 2 бр. късоцевно огнестрелно оръжие за служебни цели и боеприпаси за тях - пистолет марка Глок , модел 26, калибър 9х19, сериен ECD654 и пистолет марка Глок , модел 43 SET, калибър 9х19, сериен BLSU478. С Разрешение за носене и употреба на ООБ 20170293202/22.11.2021г., валидно до 21.11.2026г., като тези огнестрелни оръжия са зачислени на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството Й. Йорданов. С писмо изх. 3738/18.05.2023 г. Районен съд Велико Търново информира РУ Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, че на 18.05.2023 година Великотърновският районен съд, на основание чл.18 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ и въз основа на Определение 1105 от същата дата по гр.д. 1435 по описа на този съд за 2023г., е издал заповед за незабавна защита, като е определил мярка за закрила срещу домашно насилие спрямо З. Илиева и детето Р. Йорданова със срок на действие до издаването на заповед за защита или на отказа на съда да издаде такава заповед по делото, като Й. Йорданов е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на двете посочени лица. На 19.05.2023г. от инспектор КОС при управлението е изготвена докладна записка, с която, въз основа на писмото на районния съд, се предлага на началника на РУ Велико Търново да започне процедура, на осн. чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, по отнемане на разрешенията за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси от Резонанс ЕООД. Посочено е, че Йорданов, в качеството си на управител и едноличен собственик на това дружество, е титуляр на Разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с 20170293158/22.11.2021г. със срок на валидност до 21.11.2026г., като притежава и два броя късоцевно огнестрелно оръжие за служебни цели и и боеприпаси към тях, за носенето и употребата на които му е издадено Разрешение за носене и употреба на ОББ 20170293202/22.11.2021г., валидно до 21.11.2026г. Направен е извод, че според разпоредбата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, Йорданов не може да притежава огнестрелно оръжие и разрешения за дейности по закона. На 19.05.2023г. началника на РУ Велико Търново при ОД на МВР Велико Търново издал процесното решение, с което на основание чл. 155, ал. 1 вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ от отнел от Резонанс ЕООД - Разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с 20170293158/22.11.2021г., валидно до 21.11.2026г. и приложението към него; числящото му се огнестрелно оръжие за служебни цели и налични боеприпаси пистолет марка Глок , модел 26, калибър 9х19, сериен ECD654 и пистолет марка Глок , модел 43 SET, калибър 9х19, сериен BLSU478 и от Й. Йорданов - Разрешение за носене и употреба на ОББ 20170293202/22.11.2021г., валидно до 21.11.2026г., ведно с приложението към него. При тези фактически установявания Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуални правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което отхвърлил жалбата срещу него. За да обоснове този извод, съдът е развил следните правни доводи в посока, защо основанието по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ може да се приложи по отношение не само на физическото лице Йорданов, но и по отношение на юридическото лице, чийто управител и едноличен собственик на капитала е. Приел, че съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН, а според чл. 155 от ЗОБВВПИ - при настъпване на някое от основанията по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 от ЗОБВВПИ разрешителното се отнема, т.е. настъпването на някоя от тези хипотези води до отпадане на основанията за издаване на разрешителното. Счел, че при наложена мярка за защита е изпълнено основанието по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, стига да не е изтекъл тригодишен срок от налагането ѝ. Съдът не приел за основателен доводът на първоинстанционният жалбоподател, че същият се явява незаконосъобразно засегнат поради погрешното отъждествяване на отделните правни субекти физическото лице и дружеството. Приел, че действително дружеството с ограничена отговорност е самостоятелен правен субект, различен от неговите учредители, респ. собственици на капитала и представители по закон, съответно между ЕООД, от една страна, и съдружника в него и негов управител, от друга страна, липсва тъждество. Последният не е собственик на дружественото имущество, той няма вещни права върху това имущество, a притежава само членствени права. В случая обаче, Йорданов, като едноличен собственик на капитала на последното, единствен притежава достъп до придобитите от дружеството въз основа на Разрешение 20170293158/ 22.11.2021г. огнестрелни оръжия и очевидно поради това последните са зачислени именно на него, респ. се ползват от него. С оглед на това необосновано било, при наличие на наложена спрямо него в лично качество мярка по ЗЗДН, да се отнеме единствено разрешението за носене и употреба на зачислените му оръжия, тъй като в този случай последният отново би имал достъп до тях. При тези съображения, съдът счел, че наложената спрямо Йорданов мярка за защита по ЗЗДН е основание за отнемане на разрешението и от представляваното от него дружеството в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Решението е неправилно. Касационната инстанция не споделя правните изводи, послужили за постановяване на процесното съдебно решение. Административното производство пред ответния административен орган е започнало с правно основание по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ с писмото на районния съд за наложена на Йорданов мярка за незабавна защита по ЗЗДН, послужило за образуване на полицейска преписка и изготвяне на докладна до компетентния административен орган. В мотивите на оспореното пред административния съд решение са развити единствено доводи за настъпили обстоятелствата, изпълващи състава на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ - Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие, съответно издаденото такова се отнема, а в същото време като правно основание за отнемате на разрешението на юридическото лице е посочено това по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - лицето няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. За наличие на предпоставките на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ липсват каквито и да било фактически констатации и правни съображение в обжалвания административен акт. Налице е пълно противоречие в процесното административно решение между мотивите и правното основание за издаването му, което представлява съществено нарушение на административно производствени правила, водещо до нарушаване възможността на адресата на административния акт да разбере какво точно му се вменява и по коя от хипотезите на закона, съответно да организира правилно защитата си. Това съществено нарушение на административно производствените правила е напълно самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на обжалваното пред съда административно решение и като е направил обратен извод, административния съд е постановил неправилен съдебен акт. В допълнение и за пълнота, макар с оглед горното да не е необходимо като аргумент, следва да се отбележи, че така формулирани мотивите биха могли да послужат само за отнемане на разрешението на Йорданов за носене и употреба на ОББ, каквото е сторено в разпоредителната част от процесното решение по т.2.1. Като адресат на решението, Йорданов не е оспорил в лично качество пред съда, засягащия го част от същото, съответно по отношение на него по т.2.1 от диспозитива решението е влязло в законна сила. Неправилно съдът е приел, че мотивите на оспорения индивидуален административен акт могат да послужат за отнемане и на разрешението, издадено на Резонанс ЕООД за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, на приложението към него и на числящото му се огнестрелно оръжие за служебни цели и налични боеприпаси. Между юридическото лице и физическото лице негов управител и едноличен собственик не е налице тъждество. Двете разрешителни се издават и отнемат на различни правни основания. Разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие, издадено на управителя на ЮЛ, е функция на разрешението издадено на ЮЛ със служебна цел, а не обратното. Няма пречка, след като е отнето разрешението на управителя на дружеството за носене и употреба на ОББ, по причини вменени му в лично качество, каквито са тези по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, разрешение за носене и употреба на огнестрелните оръжия и боеприпасите, собственост на юридическото лице, законно съхранявани от него и числящи му се, да бъде издадено на друг служител на дружеството при поискване, с цел изпълване служебните цели, за които е издадено разрешението на дружеството. Аргументът, че ако не се отнеме и разрешителното на дружеството за съхранение на оръжието, Йорданов ще продължи да има достъп до него и така няма да се изпълни целта на хипотезата по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, е несъстоятелен, тъй като отговорността по съхранението на същото е на дружеството. Всеки достъп на лице, което няма право да носи това оръжие, като резултат води до ангажиране на наказателна отговорност за лицето и до административна за дружеството, като последната се изразява в отнемане на разрешението за съхранение на оръжие със служебна цел. Ето защо, като е приел оспорването за неоснователно, Административният съд Велико Търново е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отмени процесния административен акт. В тази връзка, наведените в касационната жалба отменителни основания са доказани. С оглед изхода на спора и своевременно поисканите разноски от касаторът пред настоящата инстанция, на същия следва да се присъдят такива само за внесените държавни такси, които са доказани в размер общо на 420 /четиристотин и двадесет/ лева за двете съдебни инстанции. За други разходи липсват представени доказателства и пред двете инстанции. Воден от горното и на осн. чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,