Решение № 8362 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 286/2014 г.

Решение № 8362 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 286/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Идриз Азис Идрис от с. Розино, община Карлово против решение № 6660 от 04.11.2013 г., постановено по адм. дело № 9913/2012 г. на Административен съд-София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично и с адв. Киров, който поддържа касационната жалба, а по същество моли решението на АССГ да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени в жалбата и в писмени бележки по същество. Ответникът, Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Идриз Азис Идриз от с. Розино, община Карлово против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 " Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2011 г. изх. № 02-160-6500/9338 от 21.07.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" за изплащане на субсидии по подаденото от Идриз Общо заявление за подпомагане УИН: 16/220611/07637, с което по мярка 214 "Агроекологични плащания" е оторизирана сума в размер на 0 лв, вместо исканата сума от 7 580.68 лв. С административния акт изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че на база административна проверка и проведена процедура за отстраняване на двойно декларирани площи, от заявения парцел/БЗС/ с идентификатор 00504-582-1-3 и обща площ от 26.49 ха, част с размер от 14.36 ха попада в застъпване, което не е отстранено, а от заявения парцел/БЗС/ с идентификатор 00504-583-2-2 и обща площ от 23.13 ха, цялата заявена площ попада в неотстранено застъпване с друг ползувател. Въз основа на горните констатации, съотнесени към заявените за подпомагане различни площи по мярка 214, изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че недопустимата за подпомагане площ възлиза на 37.49 ха. Поради горното и предвид разпоредбата на чл. 58, § 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., административният орган е констатирал процент на наддекларирана площ по мярка 214 в размер над 50%, поради което в съгласие с тази разпоредба е отказал изцяло финансиране по мярката. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Идриз Идриз срещу Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/9338 от 21.07.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие". За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен по смисъла на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ орган и при спазване на предвидената в закона писмена форма. Административният акт съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 от АПК и е постановен в съответствие с административнопроизводствените правила. Според АССГ при издаване на УП са спазени и всички приложими материалноправни разпоредби, както и целта на закона, поради което административният акт е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Съдът е кредитирал изцяло назначената, изслушана и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. Сара Коен, и е приел за установено от фактическа и правна страна, че от общо четири декларирани от жалбоподателя БЗС по мярка 214, всички заявени като затревени площи - мери и пасища с обща заявена площ 84.84 ха, част от БЗС с идентификатор 00504-582-1-3 в размер на тази част 14.36 ха и целият БЗС с идентификатор 00504-583-2-2 и обща площ от 23.13 ха. се явяват недопустими за подпомагане поради неотстранено двойно застъпване на същите със заявени от земеделския производител Дончо Петров Петров площи. АССГ е възприел констатациите на вещото лице и относно обстоятелството, че представеното от Идриз Идриз в производството по отстраняване на констатираното двойно деклариране разрешително за паша № 0000002947 на МОСВ- Дирекция "Национален парк централен Балкан" не може да се третира като документ, доказващ основанието за ползване на земеделските земи по смисъла на чл. 2а, ал. 2, т. 8 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, тъй като в същото е описана само общата площ - 85.00 ха, тъй като в него не са посочени идентификационните номера или номерата по КВС на ползваните от Идриз имоти. Доколкото установената от експертизата недопустима за подпомагане площ като размер и основания съвпада с констатациите в Уведомителното писмо, съдът е приел, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона и е отхвърлил жалбата на Идриз срещу него. Съдебното решение е правилно. Несъстоятелни са оплакванията на касатора за постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като съдът не бил обсъдил всички доводи и възражения на страните и не бил ценил всички събрани по делото писмени доказателства. Неоснователни са доводите за това, че представеното от Идриз пред административния орган разрешително за паша за 85 ха било достатъчно доказателство за отстраняване на констатираното застъпване в полза на жалбоподателя, тъй като изискването в същото разрешително да се опишат ползваните имоти с идентификационен номер или номер по КВС било ново, от края на 2012 г. и действало занапред. Настоящата касационна инстанция приема, че при издаване на съдебния акт са изложени подробни мотиви за приетото от фактическа страна, като са обсъдени всички събрани по делото доказателства и са изложени мотиви защо определен факт се приема за доказан и на база какви доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност. Правилно АССГ е приел, че разрешителното за паша, доколкото не съдържа индивидуализация на БЗС, за които е издадено, не съставлява документ, годен да установи основание за ползване на имотите, съответно - да послужи за отстраняване застъпването на земи. Видно от разпоредбата на чл. 2а, ал. 2, т. 8 от Наредба № 527.02.2009 г., същата е нова, приета с изменение на наредбата, публикувано в ДВ бр. 96 от 06.12.2011 г. Именно от тази дата разрешителното за паша за първи път фигурира сред документите, установяващи право на ползване на БЗС, но единствено и само ако в същото са индивидуализирани ползваните БЗС с идентификатор или номер по КВС, какъвто не е конкретният случай. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Правилно съдът се е позовал на съдебно-техническата експертиза и обосновано е заключил, че приетите с УП за недопустими за подпомагане площи в размер на 37.49 ха са правилно установени както по размер, така и по основания за недопустимост, правилно е изчислен процентът на наддеклариране по чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. и законосъобразно е определен нулев размер на оторизираните суми. Горните недопустими за подпомагане площи са установени на база легитимно проведена на 20.09.2011 г. административна проверка на Техническия инспекторат при ДФЗ, за която са издадени два броя контролни листа, надлежно подписани от касатора. По отношение на Идриз е изпълнена и процедурата по отстраняване на двойно декларираните площи, като жалбоподателят е бил уведомен да се яви в ОПСМП и да представи документи за правното основание за ползване на двойно заявените площи. Жалбоподателят Идриз е представил разрешително за паша /л. 62 гръб по делото /, но доколкото в същото не се съдържа идентификация на БЗС, за които е издадено, същото правилно не е отчетено като основание за отстраняване на двойното деклариране в полза на касатора. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,