Решение № 7906 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5842/2025 г.

Производството е по реда на чл.216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Технически Университет - София - Технологии" ЕООД със седалище в гр.София. Жалбата е против решение 474 от 15.05.2025г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-315/2025г. С него е оставена без уважение жалбата на касатора "Технически Университет - София - Технологии" ЕООД срещу решение D42736231 от 25.03.2025г. на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Създаване на единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество, с което да бъде отменено решение D42736231 от 25.03.2025г. на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството и да бъде върната преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етап извършване на ново разглеждане на писмената обосновка на "Технически Университет - София - Технологии" ЕООД. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Григорова, в откритото съдебно заседание и с представено в него писмено становище, оспорва касационната жалба. Счита, че решението на КЗК е правилно и моли то да бъде оставено в сила. Ответникът "Контракс" АД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на оспорваното решение на КЗК. Предлага същото да бъде оставено в сила. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване на решението на КЗК, и в срока, установен в чл.216, ал.1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по преписка КЗК-315/2025г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на "Технически Университет - София - Технологии" ЕООД срещу решение D42736231 от 25.03.2025г. на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Създаване на единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството". С посоченото решение на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството касационният ответник "Контракс" АД е класиран на първо място и е определен за изпълнител на обществената поръчка. А касационният жалбоподател "Технически Университет - София - Технологии" ЕООД е отстранен от участие в процедурата на основание чл.107, т.3 във връзка с чл.72, ал.3 от ЗОП неприемане на обосновка му за начина на образуване на ценововото му предложение. С обжалваното решение на КЗК е оставена без уважение жалбата на "Технически Университет - София - Технологии" ЕООД. За да постанови този резултат КЗК е приела оплакванията в жалбата до нея за неоснователни. КЗК е приела, че жалбоподателят е законосъобразно отстранен от участие в процедурата на основание чл.107, т.3 във връзка с чл.72, ал.3 от ЗОП, поради неприемане на представената подробна писмена обосновка за начина на образуване на оферираната от участника цена. КЗК е счела, че помощният орган на възложителя е извършил мотивирана преценка на изтъкнатите от жалбоподателя ценообразуващи данни и информация в писмената му обосновка. Същевременно помощната комисия разгледала и обосновано не приела и изброените доказателства и приложения към самата обосновка, в резултат на което е взела окончателното си решение за неприемането на въпросната обосновка. Затова КЗК е кредитирала това решение като правилно и законосъобразно. Комисията е счела, че в конкретния казус преценката на помощната комисия е надлежно извършена и напълно съответстваща и релевантна към наличната фактическата обстановка, уповаваща се на съответните относими факти и обстоятелства от обосновката. КЗК е приела, че с оглед съдържанието на представената писмена обосновка и извършения анализ на същата, оценителната комисия резонно е счела, че посочените от жалбоподателя данни и информация не обосновават предложеното по-ниско ценово предложение и се явяват недоказани от представените към обосновката документи. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Неоснователни са оплакванията на касатора относими към изводите на КЗК, че оценителната комисия на възложителя не е допуснала нарушение, като не е приела писмената му обосновка. Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.3 от ЗОП в правомощията на комисията по разглеждане, оценка и класиране на офертите е да предложи за отстраняване офертата на участник, когато в писмената му обосновка за оферираната от него цена или разходи не са обусловени в пълнота и обективност някои от посочените в чл.72, ал. 2, т.1-т.5 от ЗОП обективни обстоятелства. За извършването на тази преценка, комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП е задължена да мотивира изводите си по отношение на изложените от съответния участник обстоятелства. Елемент от аналитичната дейност на помощния орган на възложителя е да посочи кои обстоятелства, изложени в обсъжданата писмена обосновка, приема за обективни и към коя законова хипотеза попадат те, като в рамките на оперативната самостоятелност на комисията е да прецени доколко предложението е реално, комплексно, целесъобразно и подкрепено с достатъчно доказателства. Преценката на комисията следва да бъде обективирана чрез излагане на определени фактически и правни основания за извършената оценка. В този смисъл, експертната оценка на оценителната комисия подлежи на контрол за законосъобразност в рамките на това дали са изложени мотиви, които са адекватни и относими към обстоятелства, посочени в писмената обосновка и предмета на поръчката, дали те кореспондира с конкретните обстоятелства и изискванията на възложителя, предвидени в документацията за участие. В случая от съдържанието на протокол 4 от 19.03.2025г., отразяващ работата на помощния орган при разглеждане на обосновката, става ясно, че тези изисквания са спазени. След като е разгледала аргументите в обосновката на "Технически Университет - София - Технологии" ЕООД оценителната комисия подробно ги е обсъдила, като е преценила, че те не попадат в никоя законова хипотеза на чл.72, ал.2, т.1 до т.5 от ЗОП и е направен извод, че изложените в писмената обосновка обстоятелства са недоказани. Помощната комисия е разгледала подробно и основанията по чл.72, ал.2, т.1 и т.2 от ЗОП - икономически особености на предоставяните услуги и наличие на изключително благоприятни условия за участника за предоставянето на услугите, на които се е позовавал "Технически Университет - София - Технологии" ЕООД в представената писмена обосновка. Помощната комисия ясно е посочила защото не приема изложеното в обосновката на "Технически Университет - София - Технологии" ЕООД като обосноваващо по-ниската цена. Посочено и е кои твърдения са недоказани. В своята практика Върховният административен съд приема, че преценка на комисията, както в случая е възприела и КЗК, не подлежи на контрол, защото е в оперативната самостоятелност на помощния орган на възложителя. КЗК проверява дали е било налице условието на чл.72, ал.1 от ЗОП за изискване на писмена обосновка, дали комисията е извършила преценка на посочените обстоятелства в представената от участника обосновка, както и дали в преценката й е направен извода за обективност или не по смисъла на ал.3 от чл.72 от ЗОП на тези обстоятелствата. Следователно, за да е изпълнено изискването на закона, е необходимо комисията да е направила проверка върху сочените обстоятелства в писмената обосновка на този участник и извод защо тя приема или не обстоятелствата за обективни или не. В случая КЗК е извършила контрол дали е спазено изискването на чл.72, ал.1, т.2 от ЗОП, дали оценителната комисия е разгледала обосновката на жалбоподателя, съответно обсъдила е обективността на сочените обстоятелства и е мотивирала становището си. Затова правилно с обжалваното решение КЗК е отхвърлила като неоснователна подадената жалба. Това прави подадената жалба срещу решението на Комисията за защита на конкуренцията неоснователна. С обжалваното решение КЗК е коментирала и мотивите на помощната комисия и възложителя за неприемане на писмената обосновка на касатора "Технически Университет - София - Технологии" ЕООД. Принципно КЗК не е следвало да прави това, тъй като, както вече се каза, това е в оперативната самостоятелност на оценителната комисия, което е извън осъществявания от Комисията контрол за законосъобразност на решението на възложителя. Това обаче не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не се отразява на обжалваното решение. Следва да бъде посочено, че изводите на КЗК по отношение мотивите на помощната комисия и възложителя за неприемане на писмената обосновка са също правилни и се споделят от настоящата касационна инстанция. С обжалваното решение КЗК обосновано е приела, че представената от касатора писмена обосновка и доказателства към нея не удостоверяват как притежаваните авторски права на софтуерните продукти Акстър намаляват броя на човекочасовете, респ. как това води до спестяване от себестойността в размер на 230918лв. и формира общата цена за изпълнение на предмета на поръчката от 1166000лв. Обоснован е изводът на КЗК, че в писмената обосновка на касатора липсва аргументация как конкретно са изчислени нужните човекомесеци за работа на всеки експерт от екипа. В касационната жалба отново се релевират доводи по същество срещу мотивите на оценителната комисия за неприемане на писмената обосновка на касатора "Технически Университет - София - Технологии" ЕООД. Както вече се каза, неприемането на писмената обосновка е в оперативната самостоятелност на оценителната комисия, поради което мотивите на помощната комисия са извън осъществявания от КЗК контрол за законосъобразност на решението на възложителя. Следва да бъде посочено, че основно доводите на касатора са насочени към притежаваните от него авторски права на софтуерните продукти Акстър и нулевата стойност на използването на този продукт за предложеното изпълнение по предмета на обществената поръчка. Но съгласно техническата спецификация възложителят е допуснал използване на софтуерни продукти с отворен код, при което и други участници могат да предложат безплатен софтуерен продукт. Затова този факт сам по себе си не обосновава която и да е от хипотезите по чл.72, ал.2, т.1 до т.5 от ЗОП. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора срещу изводите на КЗК в обжалваното решение за обоснованост изводите на оценителната комисия, че в писмената обосновка на касатора липсва аргументация как конкретно са изчислени нужните човекомесеци. В касационната жалба се повтаря посоченото в писмената обосновка на касатора, че с използване на готовия продукт Акстър е постигната икономия на 48.57 човекомесеци и така необходимите човекомесеци са намалени от 169,13 на 120,56. Независимо от подробното изложение в касационната жалба, обосновани са изводите в обжалваното решение, че от писмената обосновка на касатора "Технически Университет - София - Технологии" ЕООД не става ясно как са изчислени човекомесеците на отделните експерти и дейности, като те само са заявени в описани в таблица на приложение 16. Не става ясно как използването на готовия продукт Акстър води до постигане на толкова голяма икономия от около 29% от дейността на експертите. Респ. как от това следват твърдените от касатора наличие на условията по чл.72, ал.2, т.1 и т.2 от ЗОП - икономически особености на предоставяните услуги и наличие на изключително благоприятни условия за участника за предоставянето на услугите. В тази насока обоснован е и изводът на КЗК в обжалваното решение, че използването на продукти Акстър, няма да намали обема от работа на всеки един от експертите, а на тези които ще го намали, няма да е в еднаква степен. Освен това използването на тези продукти няма да намали еднакво необходимото време за работата по всяка една от дейностите по предмета на поръчката. Доводите в обратна насока в касационната жалба не могат да бъдат споделени както защото те са нелогични, така и защото те не са били своевременно изложени в представената писмена обосновка. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички негови възражения в жалбата му до КЗК. Оплакванията в тази насока са неоснователни, защото съдържание на решението на КЗК е законово регламентирано в разпоредбата на чл.215, ал.8 от ЗОП. С т.2 от тази разпоредба е предвидено решението на КЗК на съдържа фактически и правни основания за постановяването му, която в случая е спазена. КЗК дължи обсъждане на важните възражения на оспорващия, които в случая са свързани с писмената обосновка и приложението на чл.72 от ЗОП. Тъй като обжалваното решение съдържа подробни мотиви в тази насока, то няма допуснато съществено процесуално нарушение. По тези съображения не са налице твърдените отменителни основания, поради което обжалваното решение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК вр. с чл.216, ал.7 от ЗОП, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл.216, ал.7 от ЗОП е основателно предявеното от ответника зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството искане за присъждане на направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. Затова "Технически Университет - София - Технологии" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата от 200лв., представляващи размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК във вр. с чл.216, ал.7 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение