Решение № 5578 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2050/2009 г.

Решение № 5578 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2050/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Благовеста Петрова, срещу решение № 1178 от 27.11.2008 г. по адм. дело № 5037/2008 г. на Административен съд София град, I отделение, 15 състав, с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 22099070003743/05.11.2007 г. на ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1011/04.07.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и да му бъде присъдено юристконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Елтех-Мъглов, Лефтеров и сие" СД гр. София, в писмен отговор на касационната жалба, изготвен от адв. Георги Стойчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на АС-София град. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Процесният акт е издаден на основание чл. 106 във вр. чл. 176, т. 1 от ЗДДС. По делото не е бил спорен въпросът, че адресът на управление и за кореспонденция на СД е гр. София, ж. к. Хаджи Димитър", бл. 147, ет. 10, ап. 54. За да достигнат до извода, че дружеството не може да бъде открито на цитирания адрес, органите по приходите са документирали извършване на две посещения на него. В първия от съставените протоколи - на 24.10.2007 г. е обозначено участието на свидетеля Рада Ковачева, но съдът е констатирал, че в него не е обозначен адресът й, принадлежността й към приходната администрация, което съставлява липса на реквизит по чл. 50, ал. 2, т. 3 от ДОПК, което според съда е нарушение на изискванията за форма. В тази връзка същият не може да се ползва с обвързващата доказателствена сила по чл. 50, ал. 1 от кодекса да служи за установяване на извършените от органа и пред органа действия и установените факти и обстоятелства. Тези доводи се отнасят и до останалите два протокола от 10.01.2008 г. и 18.01.2008 г., съставляващи елементи от фактическия състав по връчване на акта за дерегистрация, поради което съдът е приел, че той не е надлежно връчен на дружеството по чл. 32 от ДОПК. АС е отбелязал в решението си, че за да се приложи специфичният режим на дерегистрация, е необходимо да е налице данъчно нарушение. Необходимо е установяването не на инцидентно неизпълнение на задължението регистрирания субект да бъде открит на адреса си за кореспонденция, а това неоткриване следва да очертава характеристиката на дейността на данъчния субект. Дори и да бъде установено с годни доказателства по ДОПК , еднократно неоткриване на жалбоподателя на адреса за кореспонденция, не е достатъчно да обоснове служебна дерегистрация. Съдът е приел, че в случая се касае за еднократно неоткриване на дружеството на адреса, доколкото в протокола от 01.11.2007 г. органът по приходите не е отразил констатации, а е направил извод, че не са установени факти и обстоятелства, различни от предходното посещение. От тази формулировка според решаващия съд не може да се установи какви действия са извършени в хода на проверката, въз основа на които да се прецени посетен ли е адресът въобще. Посочено е също, че за да се приложи хипотезата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС е необходимо ненамирането на данъчния субект на данъчния му адрес да е с такава продължителност и системност, че да осуетява или възпрепятства данъчните органи при осъществяване на правомощията им. От доказателствата по делото АС е установил, че на адреса за кореспонденция на дружеството са били връчени редица документи и след датата на протоколите от 24.10.2007 г. и 01.11.2007 г., което опровергава извода на приходния орган, че данъчният субект не може да бъде открит на посочения от него адрес. Съобразно изложеното, първоинстанционният съд е обосновал извода, че актът за дерегистрация е издаден в противоречие с материалния закон и го е отменил. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав намира, че АС - София град е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Хипотезата на чл. 176 от ЗДДС за дерегистрация по инициатива на орган по приходите, изисква като задължителна предпоставка ДЗЛ да не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. От приложените протоколи за извършени посещения на адреса на дружеството, които са послужили като основание за издаване на обжалвания акт за дерегистрация по ЗДДС, не може да се обоснове по безспорен начин, че са спазени изискванията по чл. 50, ал. 3 и ал. 5 от ДОПК и са връчени съгласно условията, предвидени в чл. 32, ал. 1 и 2 от ДОПК. Безспорно е, че за прилагането на специфичния ред, предвиден в чл. 176, т. 1 ЗДДС, данъчният орган следва да упражни правомощията си, вменени от закона и да ги използва, за да установи, че лицето не може да бъде открито на последния си посочен адрес, след многократни посещения при условията на системност и продължителност. В конкретния случай това не е сторено, като органите на НАП са изпълнили формално задълженията си, без да положат необходимите усилия, за да открият представител на дружеството. Липсата на достатъчно данни в приложените протоколи сочат, че същите не са годно доказателствено средство за обстоятелствата, които удостоверяват. Налице са и доказателства, че дружеството не е променяло адреса си, като на посочения адрес са му били връчени и други материали и документи, след датата на протоколите, свързани с данъчната администрация, което потвърждава извода на съда, че актът за дерегистрация е издаден в противоречие с материалния закон. Съобразно изложеното следва да бъде прието, че решението на АССГ не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат съдебни разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,