Решение № 9166 от 2.10.2023 г. на ВАС, VI о.
ВАСШесто отделение02.10.2023 г.докладчик Десислава Стоева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1222/31.10.2022 г. по адм.д.1452/2022 г. на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА РЗОК- Бургас да заплати в полза на Н. Димитров, като представител на "Индивидуална практика за първична медицинска помощ - д-р Н. Димитров" ЕООД, сумата от 1200/хиляда и двеста/ лева, представляващи разноски за касацонната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса- Бургас, чрез пълномощник старши юрисконсулт Р. Пейкова, против Решение 1222 от 31.10.2022 г., постановено по адм.д.1452/2022 г. по описа на Административен съд- Бургас. С него се отменя, по жалба на "Индивидуална практика за първична медицинска помощ- д-р Н. Димитров" ЕООД, представлявано от д-р Н. Димитров, Заповед за налагане на санкции РД-25-1016/15.07.2022 г. на директора на РЗОК-Бургас, с която се прекратява договора по пакет Първична извънболнична медицинска помощ , като незаконосъобразна. Поддържат се доводи за неправилност на решението, изразяващи се в касационните основания по чл.209, т.3 АПК, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът, Н. Димитров, като представител на "Индивидуална практика за първична медицинска помощ - д-р Н. Димитров" ЕООД, в депозиран отговор по касационната жалба претендира за нейната неоснователност, излагайки подробни аргументи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. Димитров, като представител на "Индивидуална практика за първична медицинска помощ - д-р Н. Димитров" ЕООД срещу цитираната по- горе заповед за налагане на санкции. С нея на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване и чл. 421, ал. 1, б. а от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., във връзка с извършена проверка, на основание Заповед РД-25-820/10.06.2022 г. на директора на РЗОК-Бургас, на дружеството се налага санкция прекратяване на договора по пакет ПИМП за извършени нарушения на НРД МД 2018 г. и НРД МД 2020-2022 г. за отчетена, но неизвършена дейност. Нарушенията се изразяват в липсата на издаден и съхранен екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носите с подписа на здравноосигуреното лице Ч. Ламбов през календарните 2019, 2020 и 2021 г. С Протокол за неоснователно получени суми 656/21.06.2022 г. е установено, че сумата възлиза на 169, 50 лева. За резултатите от проверката е изготвен е доклад, вх. 02/РД-25-820з/08.07.2022 г., а впоследствие е била издадена и процесната заповед. Събрани са и доказателства, че индивидуалната практика, представляваща ЕООД като правноорганизационна форма, както към момента на сключване на Договор 020419/10.02.2020 г. с НЗОК, така и към настоящия момент е обявила само един лекар за изпълнение на договора д-р Н. Димитров. Съдът е анализирал доказателствата съобразно наведените твърдения за неправилност на административния акт и е приел, че оспореният административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на касатора за наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството, че с процесната заповед се постига резултат, при който договорът на лечебното заведение с НЗОК се прекратява изцяло, а не частично, както е посочено в правните основания за издаването й чл. 59, ал. 11, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), и чл. 421, ал. 1 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г., респективно аналогичните разпоредби, относими към НРД МД 2018 г. Това е така, защото в лечебното заведение единственият лекар е д-р Н. Димитров, и макар наложената санкция да предвижда прекратяване на договора по пакет ПИМП само по отношение на д-р Димитров, се постига друг правен резултат, а именно прекратяване на договора с лечебното заведение. Тази санкция, обаче, е уредена в друга правна норма, чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО прекратяване на договора изцяло при повторно извършване на нарушението по т. 1, по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗЗО. Констатираното нарушение е в хипотезата на частично прекратяване на договора, поради което е недопустимо да има за последица прекратяване на договора изцяло и ето защо е коректен правният извод за неправилно приложение на материалния закон. Липсата на повторност на нарушението е пречка прекратяването на договора да се извърши по чл. 59, ал. 11, т. 1, буква а /макар и неизписана/ от ЗЗО. Съгласно §1, т. 3 от НРД 2020 2022 г., повторно нарушение е второ и следващо нарушение, извършено от лекар от лечебно заведение ИМП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на календарната година. В случая данни за предходни нарушения от същия изпълнител на извънболнична медицинска помощ не са установени, поради което наложеното наказание е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът обосновано е приел, че става въпрос не за повторно нарушение, а за първо, в какъвто смисъл е и практиката на Върховния административен съд. В този смисъл са и Решение 4899/20.05.2022 г. по адм.д.1492/2022 г. на ВАС, VІ отд., Решение 4145/20.03.2019 г. по адм.д.4967/2018 г. на ВАС, VІ отд., Решение 5070/21.04.2021 г. по адм.д.1948/2021 г. на ВАС, VІ отд., Решение 3689/10.03.20202 г. по адм.д.13492/2019 г. на ВАС, VІ отд и и мн.др. При проверката на решението се споделят мотивите на административния съд на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК от фактическа и правна страна. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и доказан в размер на 1 200 / хиляда и двеста/ лева по договор за правна защита и съдействие, сер.БС 25294 от 16.12.2022 г. Воден от горното, Върховен административен съд, шесто отделение