Решение № 10009 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10174/2008 г.

Решение № 10009 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10174/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез пълномощника юрк. Й. Митева, срещу решение № 397 от 9.06.2008 г., постановено по адм. дело № 94/2008 г. от Административен съд - София-град. В жалбата се сочи, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необоснован, като се иска неговата отмяна. Ответникът - Марин Тодоров Маринов подробно мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на ВАП счита, че решението на съда е постановено в нарушение на изискванията на чл. 188 от ГПК (отм.), тъй като съдът не е обсъдил подробно всички представени по делото доказателства и не е приложил правилно материалния закон. Настоящата инстанция, като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Столична община е осъдена да заплати на Марин Тодоров Маринов сумата от 1 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от лицето неимуществени вреди в резултат на отменена заповед № 48 от 3.12.2007 г. на директора на СОДВНС. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че е налице административен акт, отменен по съответния ред, като незаконосъобразен. Приел е още, че вследствие на изпълнението на този незаконосъобразен административен акт Марин Тодоров Маринов е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психологически дискомфорт, разочарование, депресивно състояние и унижение в периода от 3.12.2007 до 19.12.2007 г., когато е останал без подслон и е бил практически на улицата. Установил е също, на базата на събраните по делото доказателства, че е налице пряка причинна връзка между допуснатото предварително изпълнение и настъпилите за ищеца вреди. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че са налице комулативноизискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковата претенция е основателна и доказана. Съдът е счел, че следва да уважи иска в пълен размер, преценявайки рисковете, на които е бил подложен младежа в зимния сезон, без финансова и материална подкрепа. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. От доказателствата по делото безспорно е установено, че жалбоподателят е бил настанен за срок от 3 месеца в Столичен общински дом за временно настаняване на сираци (СОДВНС) над 16 години "Света София" като потребител на социални услуги по смисъла на чл. 36 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и на 1.09.2007 г. страните са сключили договор за доставка на социални услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 14 вр. чл. 5, ал. 1 от него и чл. 14, ал. 2 от Правилата за вътрешния ред в СОДВНС доставката на социални услуги се прекратява без предизвестие с изтичането на уговорения срок, т. е. в случая на 30.11.2007 г. Не се спори между страните, че на 30.11.2007 г. директорът на дома за временно настаняване издал заповед № 47, с която прекратява договора за доставка на социални услуги, считано от 1.12.2007 г. Тази заповед е била оспорена от Маринов и по тази причина той е отказал да освободи заеманата от него стая с мотива, че заповедта не е влязла в сила. На 3.12.2007 г. директорът на СОДВНС издава заповед - № 48, с която е наредено предварителното изпълнение на заповед № 47 на основание чл. 14 от договора за доставка на социални услуги и чл. 14, ал. 2, т. 1 от Правила за вътрешния ред в СОДВНС над 16 години "Св. София". В заповедта е посочено, че подлежи на обжалване пред АССГ в тридневен срок от съобщаването й, но е приведена незабавно в изпълнение, като стаята обитавана от Маринов е била запечатана и лицето принудително (с помощта и съдействието на органите на полицията) изведено от дома. Вярно е твърдението на касатора, че принудителното извеждане на жалбоподателя е било основано на утвърдените от кмета на Столична община правила за вътрешния ред в дома и на клаузите на сключения между страните договор за доставка на социални услуги. Вярно е също, че в случая изобщо не е било необходимо да бъде издавана заповед за прекратяване на договора, защото е уговорено, че същият се прекратява с изтичането на определен срок - 30.11.2007 г., т. е. това прекратяване е настъпило по силата на уговореното обстоятелство (изтичането на неговия срок), а не е настъпило по силата на заповед № 47 от 30.11.2007 г. Вярно е и това, че тази заповед не е конститутивен индивидуален административен акт, нито е правопрекратяващ юридически факт, а има единствено значението на вътрешнослужебен акт, с който директорът уведомява подчинените нему служители, че между дома и жалбоподателя вече не съществува договорно отношение. Но също така е вярно, че е издаден друг индивидуален административен акт - заповед № 48 от 3.12.2007 г., която е била отменена с определение от 12.12.2007 г. на АССГ, II отд., постановено по адм. дело № 6135/2007 г., оставено в сила с определение № 1785 от 15.02.2008 г., постановено по адм. дело 1781/2008 г. от ВАС, тричленен състав на VI отделение, като незаконосъобразна, поради което изводите на решаващия съд, че е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са правилни и обосновани. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата, респ. общината, за дейността на администрацията визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват три елемента и първият от тях е наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред. В случая това е заповед № 48 от 3.12.2007 г. Неоснователно е и възражението, че в случая вредата, като втори елемент за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не е налице. Съдът е обосновал изводите си в тази посока и мотивите му се споделят изцяло от настоящия състав. Свидетелите по делото - Худяков и Ковачева (л. 66 и 67), последната - социален работник, безпротиворечиво сочат че Маринов е преживял истински шок от факта, че посред зима е останал без подслон, без средства за препитание, без материална и морална подкрепа, без каквито и да е перспективи да може да реши поне един от проблемите си. Бил е изгонен в прекия смисъл на думата от единствения дом, който е имал и на който е разчитал, като е бил принуден да се подслони на Централната гара. Нелогично е възражението на касатора, че на Маринов, пред изтичането на срока на договора (т. е. преди 30.11.2007 г.) са предложени документи за настаняване в друга социална институция, т. е. "за лицето е положена грижа да не остане без подслон", но той отказал. Следва да се отговори на въпроса защо Маринов е подходящ за тази "друга социална институция", но не е възможно да се удължи срока на пребиваването му в дома, в който и без друго е бил настанен с редовен договор. Още повече, че в самият договор - чл. 5 и Правилата за вътрешния ред - чл. 2, ал. 4, т. 2 е предвидена такава възможност за зимния период. Що се касае до грижата лицето да не остане без подслон, то тя не подлежи на коментар, предвид преживяното от жалбоподателя в периода от 3.12.2007 до 19.12.2007 г. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че изводите на съда, че искът на Маринов, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, е доказан по основание и размер са правилни и законосъобразни. Обезщетението е определено по справедливост, с оглед правилата на чл. 52 от ЗЗД. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,