Решение № 6623 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 402/2010 г.

Решение № 6623 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 402/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Кюстендил против решение № 370 от 26.11.2009 г., постановено по адм. д. № 462/2009 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена негова заповед № 90018 от 18.08.2009 г. за прилагане спрямо Теменужка Кирилова Билярска на принудителна административна мярка "спиране от движение на МПС" на основание чл. 171, т. 2, б"д" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Повторно са изложени съображения по същество за законосъобразността на издадения административен акт. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Ответникът Теменужка Кирилова Билярска не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Първоинстанционният съд е разгледал подробно данните по административната преписка и е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, които касационната инстанция споделя. Със заповед № 90018 от 18.08.2009 г. на началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Кюстендил е приложена принудителна административна мярка на Теменужка Билярска "спиране от движение на МПС" на основание чл. 171, т. 2, б"д" от ЗДвП. Съгласно посочената от административния орган правна хипотеза, тази ПАМ се прилага спрямо МПС, "което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт". Съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна, като е приел, че е издадена в нарушение на чл. 146, т. 2 от АПК - при неспазване на установената форма. Установил е, че административният акт не идентифицира моторното превозно средство и не съдържа конкретни фактически основания за прилагането на принудителната мярка. Обосновал е извод, че цитираната законова разпоредба не замества липсата на фактическите констатации на органа, което води до невъзможност за преценка на доказателствата и проверка на приложението на материалния закон. Решението е правилно. Индивидуалният административен акт се издава в писмена форма и съгласно разпоредбата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от АПК един от елементите на съдържанието е изискването за фактическите и правни основания за издаването му - излагане на мотиви. Т. е. в оспорената заповед за прилагане на ПАМ издателят на акта е длъжен да изложи конкретни съображения, които да посочват какви фактически констатации е направил административния орган и въз основа на преценка на какви доказателства, като приложи към тях съответната правна норма. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в атакуваната заповед липсват каквито и да са фактически и правни съображения за прилагане на ПАМ. Изискването за форма е едно от изискванията за законосъобразност на индивидуалния административен акт. Липсата на мотиви поставя съда в невъзможност да упражни своя контрол и съставлява съществено нарушение при издаване на акта, водещо до неговата незаконосъобразност. В този смисъл настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на решаващия съд. Несъстоятелни са възраженията на касационния жалбоподател, че индивидуализацията на МПС може да бъде извлечена от цитираното свидетелство за регистрация. Напротив, изземването на документа е резултат от прилагането на принудителната административна мярка, която подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Неоснователно е и възражението, че вписаната законова разпоредба е правното и фактическо основание за издаване на заповедта. Цитираната норма съдържа две хипотези, при които се спира от движение МПС и административният орган е длъжен, при издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, да изложи конкретните съображения за това. Без значение е и дали при постановяване на акта органът действа в условията на обвързана компетентност или разполага с оперативна самостоятелност. Обосноваването на административните актове се дължи във всички случаи, а липсата на мотиви като задължителен елемент от съдържанието на акта води до неговата отмяна. Това е и една от гаранциите за законосъобразност с оглед упражняване правото на защита на засегнатото лице. Неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и актът се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта. Такива придружаващи документи не са вписани в заповедта и не са приобщавани като мотиви към нея. Не е налице и допълнително излагане на конкретни фактически и правни съображения, които да санират констатирания порок на административния акт. Като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 2 от АПК, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Всички изложени от касационния жалбоподател доводи са във връзка с твърдението му по същество за правилно приложение на материалния закон и са неотносими към констатирания съществен порок на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност. Воден от горното, Върховният административен съд