Решение № 2780 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8245/2018 г.

Решение № 2780 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8245/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Възраждане" – Столична Община, чрез пълномощника си юрк. Бояджиев, против решение № 2714 от 23.04.2018 г., постановено по адм. дело № 13808/2017 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения административен акт. Ответниците – Д. Тодоров, Д. Николова и Р. Тодоров чрез законния си представител Д. П., всички чрез адв. Георгиев като процесуален представител, в писмен отговор и лично в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София – град отменя заповед № РВЕ 17-РД09-259/04.12.2017 г. на кмета на район "Възраждане" – Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) е разпоредено изземване на общинско жилище от Д. Тодоров, поради държането му без правно основание. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е процесуално незаконосъобразна, което препятства преценката за съответствието й с приложимото материалноправно основание по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Изложени са съображения за липса на мотиви в оспорения административен акт относно възможното алтернативно настаняване на оспорващия и семейството му. Според съда административният орган не извършва преценка дали притежаваните от него и съпругата му идеални части от жилища са годни за постоянно обитаване от тях предвид броя на правоимащите лица, които живеят там и нормативно установената жилищна площ за удовлетворяване на жилищната нужда на всеки от тях. По тези съображения съдът извежда извод, че е допуснато нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като намесата на държавните органи засяга правото на дом на оспорващия, както и на неговия личен и семеен живот. Решението е неправилно. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Неправилен е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед. По делото няма спор, че жилището, предмет на изземване, е частна общинска собственост. От събраните доказателства по несъмнен начин се установява, че настанителната заповед от 21.08.2000 г. е издадена за настаняване в едностаен апартамент на Т. Тодоров, баща на оспорващия в първоинстанционното производство, като изрично е записано, че е за едночленно семейство. С неговата смърт на 9.09.2017 г. наемното правооотношение е прекратено. Наемните права по договор, сключен с оглед личността, не се наследяват от наследниците на титуляра на заповедта за настаняване. Незаконосъобразно съдът приема, че настанителната заповед има действие за всички членове от семейството/ домакинството на наемателя, независимо че в нея не са вписани други лица, като се позовава на чл. 20, ал. 3 от цитираната Наредба. Смисълът на тази разпоредба и основна цел на процедурата по картотекирането и настаняването на граждани в общински жилища се състои в това в тях да се настаняват лица с установени жилищни нужди и неравностойно социално положение. Видно от обясненията на самия оспорващ в съдебно заседание, проведено на 16.04.2018 г., в периода от 1999 г. до 2001 г. той заедно със съпругата и сина им са живяли на друго място. Това се потвърждава и от приетата по делото декларация, в която живеещи на адреса на общинското жилище са декларирали, че Д. Тодоров и семейството му живеят в този апартамент от м. февруари 2002 г. и до настоящия момент. При тези данни следва да се приеме, че към датата на издаване на настанителната заповед в полза на бащата, оспорващият и членовете на семейството му не са част от домакинството на титуляра на наемното правоотношение по смисъла на § 1, т. 2 НРУУРОЖТСО. Към 2000 г. и към настоящия момент съпругата на Д. Тодоров е собственик на 1/2 ид. част от апартамент в жк [жк] по силата на договор за дарение с нотариален акт от 1996 г. Той също притежава ид. част от жилище в жк [жк]. Отделно от това няма данни и твърдения към 2000 г. да е правена преценка от страна на административния орган на имотното състояние на лица, живеещи с наемателя. Видно от приложената по делото декларация от 2000 г. такава преценка е извършена единствено по отношение на Т. Тодоров, който собственоръчно е записал, че е сам. В подаваните от него по чл. 11, ал. 1 НРУУРОЖТСО ежегодни декларации не фигурират като членове на домакинството му други лица. Промяна в обстоятелствата не е декларирана от титуляра. Ето защо, настанителната заповед няма действие спрямо неговия пълнолетен низходящ и обстоятелството, че той и семейството му са се настанили в общинското жилище впоследствие без знанието на собственика, не може да обуслови друг извод. Възраженията за необходимостта от настаняване в общинско жилище и картотекирането на Д. Тодоров съгласно наредбата на Столична община не могат да бъдат разглеждани в рамките на това съдебноадминистративно производство. Фактическите констатации в заповедта относно подадено от него искане за настаняване в същото жилище касаят постановеният по това искане отказ от 3.11.2017 г. на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 НРУУРОЖТСО предвид наличието на собственост върху идеални части от два апартамента на територията на Столична община, но са неотносими към предпоставките за изземване по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Неправилно съдът обсъжда въпросът относно наличието на основанието, посочено в отказа. Той не е предмет на това производство. Общинското жилище е отдадено под наем на бащата на жалбоподателя през 2000 г. Наемното правотношение е прекратено с неговата смърт. Ответникът и семейството му живеят в жилището без правно основание. Той е пълнолетен както към момента на настаняването на неговия баща в него, така и сега. Може на собствено основание да претендира настаняване в общинско жилище при наличие на законовите предпоставки за това. При тези данни изводът на органа, че общинското жилище се държи от Д. Тодоров без основание, е законосъобразен. Налице е хипотезата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС за изземването му. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че административният акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила. Такива не се констатират. В случая не се установява нарушаване правото на участие на оспорващия в административното производство. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Като прави извод в обратния смисъл, първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта да се отхвърли. При този изход на спора искането на ответниците за присъждане на разноски за касационното производство е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,