Решение № 6677 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8242/2011 г.

Решение № 6677 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8242/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Таня Колева Василева от гр. Приморско, ул. "Лилия" № 8, чрез адв. Г. Найденова, против Решение № 593 от 9.05.2011 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 1167/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 900447/03.06.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-172/23.07.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са установени данъчни задължения по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 113 433,25 лв. главница и 16 511,12 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод относно размера на облагаемата данъчна основа, въз основа на експертиза, изготвена в ревизионното производство без посочване на реални източници на информация относно пазарните цени на подобни недвижими имоти; съдът не съобразил, че ревизираното лице и съпруга й са продавали само право на строеж, а не части от сграда в завършен вид. Без основание съдът игнорирал приетите в съдебното производство единична и тройна експертизи. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: В ревизионното производство е установено, че ревизираното лице и съпругът й Стоян Янакиев Василев са продали с нотариални актове през 2007 г. право на собственост и други вещни права върху недвижими имоти и строително-монтажни работи по изграждането на недовършени обекти, съпружеска имуществена общност /СИО/, като не са декларирали доходите от тези продажби, което е послужило и като процесуално основание за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Общата данъчна основа на всеки от съпрузите за 2007 г. като резултат от всички продажби, по оценителна експертиза в ревизионното производство, е определена на 475 538,39 лв., върху която е определен 113 433,25 лв. данък главница /от които 11,96 лв. авансово внесен/ и 16 511,12 лв. лихви. Конкретно, жалбоподателката, както в жалбата си по административен ред, така и в тази до съда, оспорва само основанието и данъчната основа за определянето на данък поради продажбата по нотариален акт № 177/06.03.2007 г. С този акт съпрузите са продали на свързано с тях лице "Лилия имоти" ООД идеални части от недвижим имот и право на строеж за построяване на определени обекти, описани подробно в акта за сумата 5 000 лв. С протокол от 14.12.2006 г. на строителя, консултанта /строителен надзор/ и лицето, упражняващо строителен надзор по част "Геодезия", е констатирано, че СМР са завършени на ниво 14,00 м и няма отклонение от одобрените строителни книжа. Ревизиращите са приели, че наред с правото на строеж, съпрузите са продали и готови строително-монтажни работи /СМР/, в зависимост от посочения етап на завършеност на сградата. В ревизионното производство е приета оценителна експертиза за пазарната стойност на правото на строеж и реализираните СМР по метода на сравнимите неконтролирани цени и метода на увеличената себестойност. Въз основа на тази експертиза е определена данъчната основа за облагане 461 367,33 лв. - по 1/2 ид. част за всеки от съпрузите. Тази сума е получена като от определената от вещото лице пазарна цена на правото на строеж и на извършените към момента на нотариалния акт СМР в размер на 1 424 891 лв. е извадена сумата 502 156,34 лв. - цена на придобиване /себестойност на СМР до датата на продажбата/. В съдебното производство не са събрани доказателства, оборващи презумптивната доказателствена сила на констатациите на РА. Първоинстанционният съд обосновано е заключил, че приетите в съдебното производство експертизи не могат да бъдат годна опора за обоснован извод в подкрепа на тезата на ревизираното лице. Първата, единична съдебно-техническа експертиза, е установила, че към момента на изповядване на сделката по посочения нотариален акт сградата не е била завършена в груб стоеж и строежът не е бил завършен на ниво "корниз/стреха/" на кота +25,40. Това заключение е неотносимо към спорните по делото фактически въпроси, тъй като в ревизионния акт не е констатирана продажба на годни за продажба, завършени обекти на право на собственост, а само на строително-монтажни работи по изграждането на такива обекти, заедно с учреденото право на строеж за обекти на не по-висок от трети етаж. Тройната съдебно-техническа експертиза е дала оценка на прехвърленото право на строеж по посочения нотариален акт в размер на 133 486,35 лв., но не се е занимавала с цената на извършените към момента на прехвърлянето СМР. Същото се отнася и за единичната съдебно-счетоводна експертиза. Заключенията са подробно обсъдени, като съдът е изложил убедителни мотиви защо не ги възприема. Несъстоятелно е основното касационно оплакване, че е следвало данъчната основа да се определи само въз основа на пазарната цена на прехвърлените права на строеж, тъй като е установено от представените строителни книжа, че заедно с прехвърлените права на строеж са прехвърлени и извършени вече СМР, които са били налични към датата на нотариалния акт. Данъчната основа следва да се определи въз основа на укритите доходи на ревизираното лице от прехвърлянето както на правата на строеж така и на СМР. По метода на увеличената стойност, по който в ревизионното производство са оценени прехвърлените СМР, пазарната цена се определя като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба. Това прави неоснователно касационното оплакване за липса на пазарни аналози при извършването на оценката. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение