Решение № 7918 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2113/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе при Агенция "Митници", подадена чрез пълномощника му юрск. С. Янкова, против Решение 142/22.12.2023 г. на Административен съд - Габрово, постановено по адм. д. 139/2023 г., с което е отменено негово Решение с рег. 32-453777/28.06.2023 г. към митническа декларация /МД/ с MRN: 20BG004300002340R6/20.11.2020г. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК като подробни съображения се развиват в касационната жалба. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и да се присъдят разноски в полза на касатора. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът по касационната жалба Х. В. К. от гр.Габрово, действащ чрез процесуалния си представител адв. М. Иванов, оспорва същата в отговор на касационната жалба и становище по съществото на спора. Заявява претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на осмо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Габрово е законосъобразността на Решение с рег. 32-453777/28.06.2023 г. на Директора на ТД Митница Русе към митническа декларация /МД/ с MRN: 20BG004300002340R6/20.11.2020г, с което като е отказано приемането на митническа стойност по декларация е определена нова митническа стойност на основание чл. 70 от Регламент 952/2013 (МКС/Кодекса) на внесената от Х. В. К. стока по същата декларация и са установени за досъбиране вносно мито в размер на 2 722,19 лв., ДДС в размер на 5 988,81лв., ведно с лихва за забава. Според фактическите установявания на първостепенния съд: На 04.11.2020г. Х. В. К. декларира пред МП Пристанище Свищов за режим допускане за свободно обращение несъюзна стока: употребяван лек автомобил, марка БМВ; модел: 530xi; тип: бензин; брой места: 5; първа рег. 20190102; цвят: сив; раб. обем: 1998 куб.см.; мощност: 248 HP; държава на износ САЩ. ,. Относно "метод за определяне на стойността" е деклариран - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); в "Цена на стоката" декларирана митническа стойност в размер на 6800 щ. долара 11 221,43лв, при условия на доставката DAP Свищов. Към МД са приложени: търговска фактура (invoice) 593231 от 29.07.2020г., с продавач Allistate insurance company, при цена на автомобила 6800 USD; документ salvage only, non- registerable за същия автомобил за моторно средство, претърпяло щета и не подлежащо на регистрация При тези данни размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, т. е. върху договорната стойност - действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Взети са под отчет и са погасени публични задължения за мито и ДДС. На основание 48 от МК и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ след идентифициран риск на декларирани на занижени стойности употребявани ППС, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в Република България, митническите органи са осъществили последваща проверка по линия на международното сътрудничество със съдействие на Департамента на САЩ по вътрешно сигурност чрез Посолството на САЩ в гр.София. С получено в ЦМУ писмо рег. 32-377013 от 03.11.2022 г., са представени сканирани документи, представляващи електронна информация от системата на Американската служба Митници и гранична охрана, съдържащи данни за превозните средства декларирани за износ от САЩ. Според Електронна информация за износ EEI с ITN X20200819434971 и XTN 364167315-20128893, съдържаща данни за износната цена на процесния автомобил, декларираната цена е в размер на 23 296 USD. С писмо 32-9448/10.03.2023 г. по реда на чл.22, § 6 Регламент 952/2013г., връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, Х. К. е уведомен, че с оглед представени документи от САЩ за износ на автомобили е налице съмнение относно декларираната митническа стойност и това води до отхвърляне на декларираната по реда на чл.70 от регламент (ЕС) 952/2013 г. митническата стойност на внесения от него употребяван автомобил. След съвкупна преценка на доказателствата по преписката митническият орган е приел, че износната цена в размер на 23 296 USD /38 443,29лева/ е договорената продажна цена и като такава следва да послужи за определянето на митническа стойност на процесния автомобил, съгласно чл. 70 и чл. 71, пар. 1, буква д) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно и издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на материалния закон. Изложил е мотиви, че в случая ответният орган не е изложил никакви мотиви относно приложимостта на вторичните методи по чл. 74 пар. 2 и пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и без да е доказал, че тези методи са неприложими е определил митническа стойност отново по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, но възприемайки различна от декларираната от дружеството стойност. Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос. Съгласно чл. 70, пар. 1 и пар. 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В решението по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Цената в декларацията за експорт не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др., тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.). От наличието на основателни съмнения, че договорната цена не е реално заплатената, не следва автоматично извод, че реално заплатената цена е тази, която е посочена в износната декларация по данни от електронната информация за износ от митническите власти на САЩ. Тезата на касатора, че в административния акт подробно е обоснована необходимостта от прилагане на метода, предвиден в чл. 74, пар. 3 от Митническия кодекс (МК) обаче не кореспондира със съдържанието на обжалваното решение на директора на ТД Митница Русе, от което се установява, че вторичните методи по чл. 74 МК не са коментирани. Митническите органи е следвало да изложат мотиви относно приложимостта на вторичните методи по чл. 74 пар. 2 и пар. 3 от МКС и да определят митническата стойност по някой от тези методи в съответствие с чл. 140, пар. 2 и чл. 141 144 от регламента за изпълнение. В случая в противоречие с цитираните норми митническият орган е определил митническа стойност отново по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, но възприемайки различна от декларираната от лицето стойност, а именно тази, посочена в износната митническа декларация, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт. Цената в декларацията за експорт неправилно е възприета от административния орган като договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена по смисъла на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. при липсата на каквито и да било доказателства за това. Като е достигнал до същия извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи на сумата от 1000 лева. Неоснователен е доводът на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото не е значително над размера по чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение