Решение № 2634 от 2.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1473/2016 г.

Решение № 2634 от 2.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1473/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на председателя на Патентното ведомство на Р. Б., чрез пълномощник, против решение № 5616/24.08.2015 г., постановено по адм. д. № 9442/2014 г. по описа на Административния съд С. -град, с което съдът е отменил решение № 186/13.06.2014 г. на председателя на ПВ за заличаване регистрацията на марка рег. № 47426 "second. hand M." с притежател [фирма]. Касаторът твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е изградил правните си изводи по едно от заключенията на съдебно-марковата експертиза, без да подложи становището на експерта на съвкупна преценка с всички доказателства по делото и закона. Поддържа подробно доводите за законосъобразност на административния акт, изложени и пред първоинстанционния съд. Счита за неправилен съдебния извод, че не са изпълнени предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО за заличаване на регистрацията. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по същество, при което оспорването срещу решението на председателя на Патентното ведомство бъде отхвърлено. Претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт за двете съдебни инстанции. Срещу решение № 5616/24.08.2015 г., постановено по адм. д. № 9442/2014 г. по описа на Административния съд С. -град, е подадена касационна жалба и от А. В. Л. от [населено място], чрез пълномощник. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът е допуснат съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката и анализа на доказателствата, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. По същество твърди, че решението на председателя на ПВ е законосъобразно, тъй като са изпълнени предпоставките за заличаване на марка рег. № [номер], [марка], комбинирана, с притежател [фирма] по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Счита, че при сравняването на тази марка с притежаваната от него марка рег. № [номер] [марка], словна, за стоките от клас 25 МКСУ е видимо сходството между наименованията, при висока степен на сходство за стоките, за които са регистрирани. Според касатора, първоинстанционният съд е обосновал изводите си само върху изложението на едната от съдебно-марковите експертизи, поради което правните изводи противоречат на доказателствата по делото и закона. Иска отмяна на решението и присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Ответникът [фирма], чрез пълномощник, оспорва касационните жалби по съображения, изложени в писмено становище. Ответникът Т. Д. И. не изразява становище по касационната жалба. Ответникът В. В. Л., чрез пълномощника си, не оспорва касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред Патентното ведомство е образувано по искане на притежателите на търговска марка рег. № [номер], [марка] А. В. Л., Т. Д. И. и В. В. Л., за заличаване регистрацията на по-късната марка рег. № [номер], [марка], комбинирана, с притежател [фирма]. Производството е проведено при спазване на административнопроцесуалните правила, страните са изразили становища и представили относими доказателства. Безспорно е, че атакуваната марка рег. № [номер], [марка], комбинирана, е регистрирана на 16.04.2004 г. за стоки от клас 25 - облекло и обувки. Марката на искателите рег. № [номер], [марка], словна, е регистрирана на 8.02.2000 г. за същия клас стоки. По делото не е спорно, че по искане на [фирма] за отмяна на регистрацията на по-ранната марка поради реалното и неизползване има влязло в сила съдебно решение и марката не е заличена на това основание. С атакуваното пред административния съд решение председателят на ПВ е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО за заличаване регистрацията на атакуваната по-късна марка. Заключил е, че елементът M. е доминиращ в двете марки, а средният потребител е способен да транслитерира на латиница и на български език изписването на думата. Този елемен е агресивния в марката, той се запомня от потребителя, а шрифтът на изписване в комбинираната марка и неидентифициращата добавка "second. hand" не водят до друг извод. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт противоречи на материалноправните разпоредби. Обосновал е заключението си за липсата на висока степен във визуалното и смисловото сходство между сравняваните марки с изводите на експерта по назначената и изслушана по делото единична съдебно-маркова експертиза. Според съда, прибавянето на "second. hand" към доминиращата дума M. придава различна семантика на атакуваната марка. Към смисъла на идентичната дума M. (страст, силно влечение към нещо) с допълнителния елемент "second. hand" се достига до друг смисъл - страст, влечение към употребявани стоки (втора ръка). Като е споделил изцяло изводите на експерта, съдът е отменил акта на председателя на Патентното ведомство. Решението е неправилно. От съпоставката на двете марки е видно, че те не са идентични. С оглед на това проверката е за сходство на двете марки. Преценката на сходството на марките изисква да се направи анализ на фонетичното, визуалното и смисловото (концептуалното) сходство. Всеки от трите отделни анализа за сходство има свое собствено основание, база, критерии, въз основа на които се извършва. И двете марки са регистрирани за стоки клас 25 - облекло и обувки. Трайна е и практиката на СЕС досежно цялостната преценка на вероятността от объркване, що се отнася до визуалната, звукова или смислова прилика между съответните марки. Приликата трябва да се основава върху създаденото от тях общо впечатление, като се държи сметка на техните отличителни и доминиращи елементи. Възприемането на марките, което средният потребител има за съответните стоки или услуги, играе решаваща роля в цялостната преценка на тази вероятност от объркване. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като цяло и не се впуска в изследване на различните и детайли. От доказателствата по делото е безспорно, както правилно приел и органът, че по-ранната марка се съдържа изцяло в атакуваната по-късна марка. Между двете марки има разлика в това, че средният потребител би могъл да ги отличава във връзка с качеството на предлаганите стоки като такива "втора ръка", т. е. употребявани. Но тази разлика не води до извод, че средният потребител няма да приеме двете марки като произхождащи от един и същ икономически субект. За да се прецени налице ли е основание за заличаване на регистрацията, е необходимо да се провери наличието на третия кумулативен елемент - вероятността от объркване на потребителите, т. е. "значението, което е оправдано да се придаде на различните елементи, като се държи сметка за категорията на съответните стоки и услуги и за условията, при които те се търгуват". Според установената практика на Съда на Европейския съюз вероятността от объркване "представлява рискът потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия". Наред с това вероятността от объркване "следва да се оценява в цялост, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай" Идентичността на думата M. е такава, че прави решаващо възприемането на марките като предоставяни от един икономически субект. Различието между тях идва от визуалното сравняване между словна и комбинирана марка. Но това сравнение само доутвърждава разбирането за единен произход на стоките от двете марки. Различното в случая показва системност, последователност. Общото впечатление, което се наслагва в паметта на средния потребител, определено е за обвързаност между стоките от сравняваните марки, не за техния различен и разграничен произход. Няма нищо, което в цялостното възприемане и на двете марки да позволява на средния потребител да ги разграничава като предоставяни от различни икономически субекти. Налице е вероятност от объркване на потребителите, която включва и възможност за свързване с по-ранната марка. По отношение на процесните марки са налице елементите на фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Съдът, като е направил извод за липса на фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, е постановил съдебно решение в нарушение на материалния закон и при необоснованост. Положителният отговор на въпроса за наличие на висока степен на сходство между сравняваните знаци - комбиниран и словен, се извежда от съпоставката им в цялост. В случая словният елемент в процесната комбинирана марка е водещ и съответно доминира при възприемането им, преимуществено привличайки вниманието на потребителя, защото по същество представлява изписване на думата M. независимо от начина, по който е оформена марката. Фонетичната й съпоставка с по-ранната словна марка M. сочи на идентичен звуков състав, съвпадане на пет звука в идентична последователност, който е основният, доминиращ елемент. Така констатираните общи фонетични елементи безспорно предопределят високата степен на близост в звученето на марките при произнасянето им, при висока степен на сходство на предлаганите стоки (обстоятелството, че в единия случай се предлагат употребявани стоки, не е отличително). Различията между сравняваните обекти на индустриална собственост са несъществени и не ги правят в достатъчна степен разграничими един от друг, за да се изключи вероятността от свързване на по-късно регистрираната марка с по-ранната като означаваща стоки с еднакъв произход. Цветовото оформление, наличие на фигуративен шрифт при изписването на словния компонент нямат доминиращ във възприятието ефект, не са придаващ отличителност фактор и не могат да преодолеят асоциацията с по-ранната марка. Комплексната оценка на всички относими обстоятелства в тяхната съвкупност сочи на вероятност от объркване сред потребителите с възможност за свързване с по-ранната марка. Това обстоятелство, преценено с общия кръг потребители и еднотипния начин на пазарна реализация на продуктите, увеличава сериозно вероятността от заблуда на потребителите. Приложимата разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО изисква да е налице сходство, създаващо възможност за объркване на потребителя. Тази национална правна уредба кореспондира с Директива 2008/95/ЕО, а аналогична норма е предвидена и в Регламент (ЕО) № 207/2009. Според съдебната практика на Общността, при преценка за сходство между стоки и услуги следва да се държи сметка за всички съществени елементи, характеризиращи връзката между стоките или услугите. Елементите включват техния произход, предназначение, употреба, наличието на конкурентен или допълващ се характер. Основната функция на марката е да позволи на потребителя да отличи продукта или услугата, без да съществува възможност за объркване. Подобен риск от объркване, по смисъла на Директивата има, когато потребителите могат да възприемат стоките или услугите като произхождащи от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Преценката за сходство между знаците не трябва да се основава само на някои отделни елементи на словната марка, а на цялостното впечатление от двата знака при тяхното сравняване. Особено важни са доминиращите елементи при оценката на сходството. Действително, наличието на отличителност е ценен фактор при възприемането на знака, но от гледна точка на потребителите, е важно видимото сходство при възприемането им, тъй като потребителите не ги анализират в детайли. Фонетичното сходство е достатъчно основание за наличие на вероятност от объркване у потребителите, тъй като при произнасяне сравняваните марки имат във висока степен близко звучене. В конкретния случай първоинстанционният съд е изследвал относимите за спора обстоятелства с помощта на единична и тройна съдебно-маркова експертиза, като е дал вяра в изводите си на заключението на единичната маркова експертиза. По принцип вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои въпроси по конкретния предмет на спора се изискват специални знания - чл. 195, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Когато поставените въпроси са неотносими към установяване на релевантни за спора факти, когато тези въпроси предполагат отговори, заместващи правните изводи на съда, то те са недопустими. В конкретния казус релевантен факт е установяване степента на сходство или идентичност на марките. За установяване вероятността от объркване на потребителите не се изискват специални знания. Съдът, при извършване на елементарно сравняване на двете марки, може да установи сходните и отличителните белези на регистрираните марки. В случая, в хипотезата на приложимата материалноправна норма, съдът може да формира точен правен извод и без изслушване на експерти. Предвид изложеното, като е отменил решението на председателя на Патентното ведомство поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При изяснена фактическа обстановка настоящият съдебен състав следва да постанови ново решение, по съществото на спора, с което подадената от [фирма] жалба срещу решение № 186/13.06.2014 г. на председателя на ПВ бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за присъждане на разноските по делото от пълномощника на касатора, в полза на Патентното ведомство следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 1000 лв. за двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд