Решение № 7655 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 58/2017 г.

Решение № 7655 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 58/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на Граничен контролно-пропусквателен пункт "Калотина" при Гранично полицейско управление - Калотина към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Д. против решение № 997 от 08.11.2016 г. по адм. дело № 502/2016 г. на Административен съд - С. област. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "Мелдия - Асенови и СИЕ" СД гр. С., чрез пълномощника си изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - С. област е отменил разпореждане рег. № 4379р-11372 от 10.05.2016 г. на началника на ГКПП - Калотина при ГПУ - Калотина. По делото са установени следните фактически обстоятелства: С оспореното разпореждане рег. № 4379р-11372 от 10.05.2016 г., началникът на ГКПП - Калотина при ГПУ - Калотина, на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е разпоредил на управителя на "Мелдия - Асенови и СИЕ" СД на ГКПП - Калотина да бъде преустановена извършваната дейност от "Мелдия - Асенови и СИЕ" СД в зоната на ГКПП - Калотина "спедиторска дейност", както и да бъдат премахнати съответните обозначителни табели в срок до 31.05.2016 г., поради това, че извършваната дейност не попада сред позволените дейности, съпътстващи граничния контрол, съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата за граничните контролно-пропусквателни пунктове. Съгласно представен договор за наем от 01.12.2015 г., сключен между "СОМАТ" АД, в качеството на наемодател и "Мелдия - Асенови и СИЕ" СД, в качеството на наемател, наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване офис - площ - лека постройка, находяща се в недвижим имот с обща площ 1080 кв. м. с Калотина, Гранично бюро на "СОМАТ" АД. Представена е скица № 101/02.05.2012 г. на поземлен имот № 5 с площ 1080 кв. м. по кадастралния план на ГКПП Калотина, с. К., в която "СОМАТ" АД е посочен като носител на вещно право, съгласно документ за собственост - акт за държавна собственост № 645/08.10.1993 г. Визираният акт за държавна собственост в скицата не е представен по делото. По делото са приложени също акт № 4281от 07.02.2011 г. за публична държавна собственост на поземлен имот № 35479.108.31 по кадастралния план на с. К. с площ 172 323 кв. м., с местонахождение Граничен контролно-пропусквателен пункт "Калотина", съгласно скица № 18/02.02.2011 г. по кадастрален план, одобрен със заповед № 300-4-48/03.10.2003 г. на ИД на Агенция по кадастъра, както и скица по заповед № РД-02-14254/11.02.2011 г. на поземления имот. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, но е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за граничните контролно-пропусквателни пунктове, в приложимата редакция, допуска в зоните на ГКПП да се извършва банкова дейност, застрахователна дейност и възстановяване на ДДС. С. е, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1 НГКПП не лимитира императивно разрешените на територията на ГКПП дейности, т. е. изброяването не е изчерпателно, а примерно. Приел е, че спедиторската дейност, макар да не попада сред изрично изброените в разпоредбата, е специфична дейност, която държавата е делегирала на частни търговски дружества, в полза и интерес на превозвачите и на митническите органи. На следващо място съдът е приел, че липсват данни за това, че ползваният от дружеството имот попада в зоната на ГКПП - Калотина. Кредитирал е приложената скица № 101/02.05.2015 г. като надлежно доказателство, удостоверяващо правата на дружеството - праводател върху процесния имот. Изтъкнал е, че съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да докаже съществуването на фактическите основания за издаване на оспорената заповед, което в случая не е сторено. В заключение е извел извод, че от представените по делото скици и документи за собственост не може да се приеме, че търговският офис на дружеството навлиза в границите на ГКПП - Калотина. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 34, ал. 1 НГКПП и е изложил събражения, че нормативният текст императивно определя разрешените дейности в района на гранично-пропусквателните пунктове. Според касатора, съдът неправилно е разчел приложените по делото скици, които, противно на приетото в решението, установяват по безспорен начин, че ползваният от дружеството офис попада в поземления имот на гранично-пропусквателния пункт. При тези съображения, подробно изложени в касационната жалба, намира, че решението е неправилно и иска да се отмени, като се реши спора по същество и се отхвърли оспорването на административния акт. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствения материал по делото, намира, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: Съгласно чл. 34, ал. 1 НГКПП, в приложимата редакция обн., ДВ, бр. 85 от 2015 г., в сила от 03.11.2015 г., в зоните на ГКПП се извършва банкова дейност, застрахователна дейност и възстановяване на ДДС. И. на разрешените дейности е изчерпателно, поради което съдът неправилно е счел, че е възможно да се осъществява спедиторска дейност, независимо че не е измежду посочените в текста. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че до цитираното изменение на текста, в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 НГКПП изрично е била включена и спедиторската дейност. Към настоящия момент, с последващо допълнение на чл. 34, ал. 2 НГКПП, обн. ДВ, бр. 45 от 2016 г., в сила от 14.06.2016 г., е предвидена възможност да се разширят дейностите, които се извършват в зоните на ГКПП с разрешение на директора на Агенция "Митници" след съгласуване с директора на Главна дирекция "Гранична полиция". Следователно и в действащата редакция на чл. 34, ал. 1 НГКПП в зоната на ГКПП е възможно да се извършват банкова дейност, застрахователна дейност и възстановяване на ДДС, а за всички останали дейности, свързани с работата на органите, осъществяващи граничен контрол и необходими за нейното оптимизиране, е предвиден разрешителен режим. В този контекст, съображенията на съда, свързани с целесъобразността от предоставянето на спедиторски услуги в района на граничните контролно-пропусквателни пунктове дори и да са фактически верни и издържани, не намират подкрепа в нормативната уредба. Към момента на издаване на оспореното разпореждане, спедиторската дейност е изключена от кръга на дейностите, които могат да се осъществяват в района на гранично-пропусквателните пунктове. Поради това съдът неправилно е приел, че административният орган не е разполагал с правомощието да издаде разпореждане по реда и на основание чл. 34, ал. 1 НГКПП, ако в зоната на ГКПП - Калотина се е осъществявала дейност, която е извън регламентираните в разпоредбата. Следващият спорен въпрос по делото е дали търговското помещение, ползвано от спедиторското дружество попадат в зоната на гранично-пропусквателен пункт - Калотина. Съдът неправилно е приел на базата на представените по делото скици и документи за собственост за безспорно установено обстоятелството, че имотът, на който е разположен офисът на дружеството е частна собственост и няма данни да попада в имот № 35479.108.31 на ГКПП - Калотина. В представената от "Мелдия - Асенови и СИЕ" СД скица № 101/03.05.2012 г. "СОМАТ" АД е посочен като носител на вещни права, без да е уточнено какви точно са същите и е цитиран акт за държавна собственост № 645/08.10.1993 г., който не е приобщен към материалите по делото. В скицата е посочено, че проектът засяга имоти: ПИ - ГКПП Калотина. Тези обстоятелства не са обсъдени в тяхната съвкупност, поради което изводът на съда, че поземленият имот, в който е разположено помещението, предоставено на дружеството е собственост на "СОМАТ" АД и същото не попадат в зоната на ГКПП - Калотина не почива на доказателствения материал по делото. При това положение и съгласно чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е следвало при констатираните противоречиви данни по релевантния за изхода на спора въпрос да укаже на страните, че не са представили надлежни доказателства от значение за делото - актуални скици от кадастралната карта за поземления имот на ГКПП - Калотина, т. к. представените ксерокопия на скици не позволяват идентифициране на имота и установяване на идентичност с описания в акта за държавна собственост, както и скица от кадастралната карта за имота, очертан на проектната скица и документ за права върху същия на "СОМАТ" АД. При отсъствие на релевантни документи от значение за спора, съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е приел за установено, че дружеството осъществява спедиторска дейност извън зоната на ГКПП-Калотина. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че събраните доказателства не позволяват спорът да се реши по същество, делото следва да се върне за ново разглеждане на административния съд. При новото разглеждане съдът следва да даде указания на страните да представят доказателства относно твърдените от тях факти и обстоятелства, при спазване на предвидената в чл. 170, ал. 1 АПК доказателствена тежест и при преценка на същите евентуално да назначи съдебно-техническа експертиза за изясняване на правнозначимите факти за правилното решаване на спора. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,