Решение № 15555 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12885/2016 г.

Решение № 15555 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12885/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208- 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. Д. процесуален представител на областния управител на Област с административен център- В., срещу решение № 1855 от 30.09.2016 г., постановено по адм. д. № 387/2016 г. от Административен съд- В.. С него съдът е отменил заповед № РИ-16-8500-7 от 2.02.2016 г. на областния управител на Варненска област и го е осъдил да заплати разноските, направени от жалбоподателите. С определение № 2588 от 14.10.2016 г., постановено по същото дело, съдът е допълнил решението си в частта му за разноските, като е осъдил областният управител на Варненска област да заплати на П. К. П. разноски в размер на 40 лв. В касационната жалба на областния управител се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че в чл. 52, ал. 1 ППЗДС не е предвидено отваряне на предложенията на участниците в търга в тяхно присъствие. Твърди се, че съдът е отменил обжалваната заповед на областния управител без да се позове на конкретна разпоредба. Касаторът твърди освен това, че съдът не се е произнесъл по всяка една жалба, присъединена за съвместно разглеждане, като не е отговорил на наведените доводи в нея. По изложените съображения в касационната жалба и в изпратените писмени бележки моли, съдебното решение да се отмени, като вместо него съдът потвърди заповедта на областния управител, предмет на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответника по касация "Абадор трейдинг" ЕООД, гр. В., чрез адвокат Я. П. Я., е подал писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са изложени възражения противни на твърденията в касационната жалба. По изложените съображения моли, съдебното решение да се остави в сила, като претендира присъждане на направените разноски. Към отговора не е представен списък на разноските, направени пред касационната инстанция, нито договор за правна защита и съдействие или писмени доказателства за сторените разноски. О. П. К. П., чрез адвокат С. В. И., също е изпратил отговор на касационната жалба. В него се съдържат твърдения за нищожност на заповедта на областния управител, поради липсата на компетентност да я издаде. Те се обосновават с това, че имотът, предмет на търга е бил с предназначение ресторант, без да му е променено предназначението в жилище, като промяната не можела да стане с акта за частната държавна собственост. Излага твърдения и за други допуснати нарушения на проведената тръжна процедура. По изложените съображения в нея и в получената писмена защита, подадена лично от П. К. П. моли, касационната жалба да не се уважава и претендира присъждане на направените разноски, за които представя списък с правно основание в чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лв., пълномощно и сключен договор за правна защита и съдействие с адвокат С. В. И.. О. Т. Р. К. също е изпратил отговор на касационната жалба, подаден от адвокат Д. С. Д.. В нея също се съдържа становище за неоснователност и правилност на съдебното решение. По изложените съображения моли, съдебното решение да се остави в сила и претендира присъждане на направените разноски по представения списък с размер от 500 лв. и копие на договор за правна защита и съдействие, за договорено и платено възнаграждение в размер на 500 лв. Ответникът по касация "Ренд 2015" ЕООД, гр. В., редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Заинтересованата страна "Б. Ю. К." ООД, гр. Ш. не взема становище, редовно призован не изпраща и представител. От адвокат Т. Д. П., като процесуален представител на П. К. П., е подадена частна жалба (неправилно наименувана само "жалба") срещу определението на съда № 2588 от 14.10.2016 г., постановено по същото дело, с което е допълнено решението в частта му за разноските. В нея се твърди, че определението на съда е неправилно, защото не е съобразено с представения списък на разноските, в който изрично е посочен адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лв., определен на основание чл. 38, т. 3 от Закона за адвокатурата. От процесуалния представител на областния управител на Варненска област е постъпил писмен отговор на подадената частна жалба, в който се съдържа становище, че тя е неоснователна. По изложените съображения в него се моли, частната жалба да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдебното решение е правилно, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Относно частната жалба прокурорът счита, съдебното определение за правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че П. К. П. от гр. В., "Абадор трейдинг" ЕООД, гр. В., "Ренд 2015" ЕООД, гр. В. и Т. Р. К. от гр. В. са подали жалби срещу заповед № РИ-16-8500-7 от 2.02.2016 г. на областния управител на Област с административен център - В.. Всичките жалби са съединени за съвместно разглеждане, на основание чл. 213 ГПК в едно производство по адм. д. № 387/2016 г., за постановяване на едно решение по тях. Със заповедта, предмет на жалбите, областният управител въз основа на описаните в нея фактически основания, протокол на тръжната комисия, като в мотивите на заповедта е посочен протокол № 1 (такъв не е приложен по делото, приложен е протокол № 2), и на основание чл. 55, ал. 1 ППЗДС и чл. 32, ал. 1 ЗА е определил за спечелил търга с тайно наддаване "Бул -Ю. К." ООД. Предмет на търга е бил самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.963.1.2, находящ се на етаж ..., със застроена площ 163,12 кв. м, ведно с прилежаща 1/2 идеална част от избени помещения с обща площ 149,26 кв. м, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата, построена през 1932 г. с предназначение жилище, заедно с полумасивна сграда с идентификатор 10135.1507.963.2 със застроена площ 21 кв. м, с предназначение на постройка на допълващото застрояване, намиращ се на ул. "Й. Е." .№... в гр. В., при описаните граници на обекта в сградата. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил заповедта, с която публичният търг с тайно наддаване е бил открит, обявяването й на таблото на областната управа и в страницата в интернет на областната управа, тръжните условия, документите на участниците, подали предложения за участие в търга и протокола на тръжната комисия. Съдът е приел, че обжалваната заповед е била издадена от компетентен орган, според чл. 49, ал. 1 ЗДС, като е съобразил и стойността на данъчната оценка. Извършил е проверка на редовността на проведената тръжна процедура, като относно непредставените документи на отстранените участници, се е позовал на протокола на тръжната комисия. По оспорването, че обекта на търга не е бил с предназначение жилище, се е позовал на представения акт за частна държавна собственост № 8969 от 11.12.2015 г. и на удостоверение № 25-37743 от 11.05.2016 г. издадено от АГКК Приел е, че оспорването на този акт може да стане в друго производство, по реда на ГПК, но не и в настоящото производство, като не е зачел заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза относно предназначението на обекта на търга. От разпитаните свидетели И. Х. - чл. на тръжната комисия и Г. Я. е приел за установено, че при започването на тръжната процедура, участниците в нея са били допуснати само при отварянето на големите пликове, в които са се съдържали документите, доказващи допустимостта им за участие, без самите участници да присъстват при разглеждането на документите. Това неучастие при разглеждането на документите за допустимост съдът е приел за допуснато съществено нарушение на процедурата, защото бил нарушен принципът на публичност и прозрачност, при заявено изрично желание от участниците, което не било зачетено, поради което е отменил обжалваната заповед на областния управител. При извършения контрол по реда на чл. 218 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че решението е валидно, допустимо. При постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон, но те не водят до промяна на крайния извод на съда. Административният съд- В., не е изпълнил служебното си задължение по чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК, защото не е извършил проверка върху работата на тръжната комисия, отразена в съставения протокол № 2. Съдът не е съпоставил приетите писмени доказателства с установеното от тръжната комисия. Участникът "Бул - Ю. К." ООД е участвал в търга, чрез пълномощника си З. В. П., упълномощена от двамата управители, представляващи заедно и поотделно юридическото лице - лист 48 от делото. Това пълномощно не е нотариално заверено, според изискванията на условията за участие в търга - раздел II, т. 12 от документи за участие в търга, част от изискванията към участниците, съдържащи се в одобрената от областния управител документация. Въпреки, че съдът няма специални знания, от декларациите на П. Н. П., единият от управителите на дружеството - лист 61, лист 63 и лист 65, представляващи съответните приложения към тръжната документация е видно, че те са подписани от упълномощената З. П.. Касае се за декларации, които се попълват лично от законния представител на дружеството, под страх от наказателна отговорност, като тези лични субективни права не могат да се прехвърлят и упражняват от друго лице. От изложеното следва, че както тръжната комисия, а така също и административният съд не е извършил проверка за редовността на подадените предложения на участниците. Липсата на нотариална заверка на пълномощното е съществен пропуск, който следва да доведе до отстраняване от участие в процедурата, така както това е станало с другите участници в нея, с изключение на П. К. П., който е класиран на второ място в проведения търг, според предложената цена. Вместо "Б.- Ю. К." ООД да бъде отстранено от участие, защото представените от него документи не отговарят на предварително поставените от областния управител изисквания, дружеството е обявено за участник, който е спечелил търга. Преценката на съда за допуснато от тръжната комисия нарушение по чл. 52, ал. 1 ППЗДС е неправилна. Обстоятелството, че всичките участници в търга са поискали да присъстват при разглеждане на документите им за допустимост, не може да отмени разпоредбата на чл. 52, ал. 1. В нея законодателят е посочил, че в деня на провеждането на търга, комисията разпечатва подадените пликове по реда на постъпването им и се запознава с редовността на подадените документи. Съдържанието е ясно - комисията се запознава с редовността на документите, а не участниците. Недопускането на участниците да се запознаят със съдържанието на документите не представлява нарушение, защото законодателят не е поставил такова изискване, каквото съдът е преценил че съществува в мотивите на решението си. Не би било нарушение на процедурата ако по общо съгласие на участниците и тръжната комисия се даде възможност всички да се запознаят с представените документи за допустимост, защото така забрана няма. Но тръжната комисия не е задължена по силата на правната норма да запознае присъстващите участници със съдържанието на документите им за подбор. Като не ги е запознала тя не е извършила и нарушение, както неправилно е преценил административният съд. По-голям и съществен порок е допуснала тръжната комисия, защото при отварянето на ценовите предложения, на двамата участници допуснати до този етап от търга, само се е запознала с ценовите предложения, които са били подписани от членовете на комисията, но те не са били обявени на самите участници. Това се установява от съдържанието на протокола на тръжната комисия № 2 от 28.01.2016 г. в частта му на мотивите послужили за вземане на решение № 8. В мотивите е посочено, че само председателят на тръжната комисия се е запознал с ценовите предложения на двамата участници. Никъде не е отразено, че участниците са разгледали ценовите предложения, от което следва, че ценовите предложения не са обявени на участниците и никой от тях не е узнал какво е ценовото предложение на другия участник. Според чл. 52, ал. 2 ППЗДС участниците в търга или техните упълномощени представители могат да присъстват при отваряне и разглеждане на ценовите предложения от комисията. Анализът на нормата сочи, че участниците в търга не само могат да присъстват при отваряне на ценовите предложения, но и да разгледат тези ценови предложения. Това означава, че те следва да се запознаят със съдържанието на ценовите предложения. Това изискване на нормата не е спазено от тръжната комисия. Нарушението е съществено, защото води до порок на процедурата, до нарушаване на принципа на публичност и истинност, като всеки от участниците, допуснат до този етап, може да се усъмни в извършването на манипулация. По така изложените коригиращи мотиви решението на административния съд, като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Отделно от това, в хода на съдебното производство е оспорвано предназначението на обекта на търга, дали той е жилище или обект със стопанско предназначение, като според заключението на експерта, предназначението както на сутерена, а така също и на етаж ... или първи, е било клуб- ресторант. Прави впечатление, че този обект не е бил по предназначение жилище, защото това обстоятелство не е било посочено в представените актове за държавна и частна държавна собственост. Единствено в акта за частна държавна собственост № 8969 от 11.12.2015 г. е посочено предназначението му за жилище. Законосъобразно е предназначението на обекта да се промени по законния ред за това, за да се избегнат бъдещи спорове. В тази връзка следва да се посочи, че не е имало пречка заповедта на областния управител, с която е била открита тръжната процедура да се оспорва с твърдения за нищожност от страна на участниците, а не чрез оспорването на крайния акт, с който се обявява участникът спечелил търга, да се оспорва и първата заповед, за откриването му, като се твърди некомпетентност. При отмяната на заповедта на областния управител съдът е пропуснал да посочи, че при провеждането на търга са допуснати нарушения, които водят до невъзможност за неговото приключване, поради което областният управител издава заповед за прекратяване на процедурата, според чл. 46 ППЗДС. Този пропуск на съда не се отразява на правилността на решението му като краен правен резултат. По изложените съображения съдебното решение е правилно и законосъобразно, като краен резултат, с корекция на мотивите, направени от касационната инстанция. По частната жалба: Частната жалба срещу определението на съда, с което е допълнил решението си в частта му за разноските, относно адвокат Панамска, като пълномощник на жалбоподателя П. К. П. е неправилно. А. П. е представила списък на разноските, според който адвокатското възнаграждение е в размер на 500 лв., определено на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 500 лв. Ответната страна не е направила възражение за прекомерност, за да може съдът да прави преценка относно полагаемото й се възнаграждение с оглед на фактическата и правна сложност на спора, както и на реално осъщественото процесуално представителство. Поради това определението следва да се измени, като на адвокат Панамска се присъди възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 460 лв. за оказана от нея безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Без уважение следва да се остави искането на "Абрадор трейдинг" ЕООД за разноски, защото в касационното производство не са представени доказателства, че са направени разноски. Искането на адвокат С. В. И., като процесуален представител на П. К. П. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се уважи, като областната управа му заплати разноски в размер на 500 лв. за безплатно процесуално представителство. Т. Р. К. също е направил искане за присъждане на разноските пред касационната инстанция. Искането му следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК, като областната управа му заплати поисканите и доказани разноски в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение